Решение № 7123 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15213/2018 г.

Решение № 7123 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15213/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - гр. В. Търново, чрез процесуалния представител срещу решение № 475 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 560 по описа за 2018 г. на Административен съд В. Т., с което е прогласена нищожността на решение № 25/06/1.0.2184/2/01/04/01 от 10.07.2018 г. на директора на ДФ "Земеделие - В. Т. за определяне на финансова корекция на Р. Г. в размер на 24447, 50 лв. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и в представено по делото становище по същество на спора от 15.04.2019 г. Иска отмяна на съдебното решение и да се "потвърди" посоченото решение на директора на ОД на ДФ "Земеделие" В. Търново, както и да се присъдят направените разноски за юристконсултско възнаграждение. Прави възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение при евентуална претенция на другата страна. По така подадената касационна жалба е представен отговор от Р. Г. от [населено място] от 10.12.2018 г., в който се оспорва изложеното и се счита решението на първата инстанция за правилно. Поддържа становището си и в съдебно заседание чрез процесуалния представител. Претендира заплащане на направени разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид чл. 218 и следващите от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от некомпетентен орган, поради противоречието му с изискванията на чл. 20а ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. В пространни мотиви съда е разгледал приложението на посочената разпоредба, тази на чл. 9б т. 2 от ЗПЗП и Регламент /ЕС/ 1305/2013 г. и е извел правния извод, че за налагане на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 решение може да издава единствено и само изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Взет е предвид времевия период - разпоредбата е приета м. 1. 2018 г., решението е издадено на 10.7.2018 г., следователно и приложима. Решението е правилно. Според приетата ал. 5 на чл. 20 а от ЗПЗП / обн. ДВ. бр. 2 от 3.1.2018 г. / изпълнителния директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9 б т. 2 при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В чл. 9 б е предвидено - За Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г производствата пред управляващия орган или ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция се провеждат посредство и са посочени две възможности: 1. Първата е Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл. 21 параграф 1, б. "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент № 1305/2013. 2. Втората, която касае настоящия случай, - информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ / ИСУН/ по реда и при условията на Закона за управление на средствата от ЕСИФ - за останалите мерки и подмерки. Тъй като в случая се касае за подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони, която подмярка не попада в изброените в т. 1 на чл. 9б, за нея е приложима втората точка - т. 2 от чл. 9б, поради което според обнародваната на 3.1.2018 г. ал. 5 на чл. 20а решението за финансовата корекция следва да се издаде само от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", без да е налице възможност за овластяване /делегиране/ на тези правомощия. Следва да се отбележи, че ал. 5 е изведена извън останалите възможности от ал. 1 до ал. 4 на текста и следва да бъде разглеждана като дадена специална компетентност на изпълнителния директор. Оплакванията в касационната жалба са насочени само към твърденията за надлежна компетентност на органа, издал обжалвания акт. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски по списък и приложени доказателства - в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. предвид размера му към минимума, няма основание да бъде уважено направеното в касационната жалба възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение