Решение № 6118 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2011 г.

Решение № 6118 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2011 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Три звезди - Радостин Белберов" - гр. Варна чрез собственика Радостин Димитров Белберов от гр. Варна срещу решение № 931/19.04.2011 г., постановено по адм. дело № 3002/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 030903147/30.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 400/19.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 794,85 лв. и лихви - 1 120,29 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е допуснал изслушването на назначената съдебно-счетоводна експертиза, въпреки че вещото лице е поискало да му се даде възможност да изпълни поставената му задача. По този начин според касатора по делото не е изяснено какъв е размера на изплатената от "Нерон" ООД сума по договор за управление. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските в размер на 374,90 лв. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като данните по делото са, че въпреки предоставената процесуална възможност на касационния жалбоподател да представи доказателства за изплатената сума по договор за управление, не е оказано необходимото съдействие на вещото лице до счетоводството на "Нерон" ООД поради бездействието на жалбоподателя. Затова според прокурора правилно съдът е приел, че няма доказателства за промяна на сумата по уговореното възнаграждение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 209, т. 3 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че с ГДД от 26.02.0208 г. Белберов е декларирал доходи от трудови правоотношения, както и по договор за управление с "Нерон" ООД, данъчна основа от друга стопанска дейност и доход от наем. С ГДД от 30.04.2008 г., изпратена по пощата като допълваща първата декларация е посочена сумата от 800 лв. с платец на дохода "Нерон" ООД по договора за управление. С ГДД от 30.04.2008 г., отново изпратена по пощата като допълваща декларация не е посочен реализиран доход от дейността на Белберов като едноличен търговец и с ГДД от 02.07.2009 г. годишната данъчна основа от доходи от друга дейност е посочена сумата от 520 лв. - доходи от извънтрудови правоотношения с "Нерон" ООД. Съдът е приел, че спорният между страните по делото въпрос е относно размера на реално получената сума от "Нерон" ООД. В тази връзка съдът е обсъдил представения договор от 01.01.2007 г. за управление и контрол, по силата на който "Нерон" ООД е възложил на Радостин Белберов, който е съдружник в "Нерон" ООД да го управлява и представлява с възнаграждение в размер на 7 800 лв., като с анекс сумата е променена на 800 лв. Съдът е заличил поисканата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като на вещото лице не е оказано съдействие за да провери счетоводството на "Нерон". Съдът е направил извод, че жалбоподателят не е доказал при условията на пълно насрещно доказване, че полученото възнаграждение по договор за управление и контрол е в размер на 800 лв., а не както е посочено в самия договор - 7 800 лв., респ. че е налице основание за корекция на подадената декларация с вх. № 03009629/26.02.2008 г. Съдът не е възприел и застъпената от жалбоподателя теза, че се касае за допусната техническа грешка при изписване на сумата при подаване на декларацията като физическо лица за 2007 г., като е обяснено от лицето, че тази грешка е в резултат на преместване на счетоводството при друг счетоводител. Представените документи съдът е приел, че освен, че са противоречиви, са представени след издаване на ревизионния доклад, поради което съдът е приел, че са създадени за целите на ревизията, а не са съществували преди нея. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗДДФЛ ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ се подава до 30 април, следваща годината на придобиване на дохода. От данните по делото се установява, че Белберов е подал ГДД на 26.02.2008 г. за доходите си за 2007 г., след което е подал още две ГДДД по чл. 50 ЗДДФЛ от 30.04.2008 г., които са коригиращи декларации по смисъла на чл. 104, ал. 1 ДОПК. В първата коригираща декларация е посочен доход от договора за управление с "Нерон" ООД в размер на 800 лв. Във втората коригираща декларация от 30.04.2008 г. не е посочен никакъв доход. Установено е също така по делото, че е подадена и трета коригираща декларация от 02.07.2009 г., но тя съгласно чл. 104, ал. 3 ДОПК не поражда никакви правни последици. Правилно съдът е обсъдил, че приходните органи са изпратили съобщение до лицето да представи доказателства, предвид несъответствията, установени при подаване на декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и коригиращите такива, но такива доказателства Белберов не е представил, което се установява от Протокол № 1000791/29.01.2010 г. Правилно съдът не е ценил като годни доказателства представените анекси към договора за управление, като с единият е прекратен същият договор, а с другият е променено възнаграждението от 7 800 лв. на 800 лв.. Тези документи като частни не се ползват с материална доказателствена сила и след като са оспорени от приходната администрация, в тежест на касатора е било да докаже изгодните за него факти, което както правилно е прието от решаващия съдебен състав не е сторено. Относно оплакването за заличаване от съда на допуснатата, но неизслушана съдебно-счетоводна експертиза, то е неоснователно. Наистина такава експертиза е назначена с изрично указание касаторът да окаже съдействие за извършване на проверка в счетоводството на "Нерон" ООД, предвид, че те са свързани лица - жалбоподателят е съдружник в посоченото дружество. Такова съдействие не е оказано, поради което правилно съдът е заличил експертизата. Процесуалното бездействие на касатора не може да се вменява като нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съда. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон - ЗДДФЛ, на съдопроизводствените правила и при правилно установено фактическа обстановка съдът е изградил правните си изводи, поради което е решението е и обосновано. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,