Решение № 7607 от 10.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Пановска срещу решение 391 от 17.11.2022г., постановено по адм. дело 442/2022г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 1007/20.06.2022г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план план за застрояване (ПУП-ПРЗ) за промяна предназначението на земеделска земя, представляваща поземлен имот с идентификатор 38875.349.377, находящ се в местността "Бивол Лещак", в землището на [населено място] с площ 2847 кв.м. и обособяването му нов урегулиран поземлен имот с предназначение за хале за изработване на метални конструкции и административна сграда в новообособена устройствена зона Пп (предимно производствена). Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не бил извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, което опорочило решението му. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменена обжалваната заповед на кмета на община Враца. Алтернативно моли след отмяна на решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът кмет на община Ветово не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Метал стой 81 ЕООД - Костелево, в писмен отговор по касационната жалба, оспорва нейната основателност. В отговора и допълнително представено писмено становище развива съображения в подкрепа на обжалваното решение и моли оставянето му в сила като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд Враца е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът излага съображения, че е проведена процедурата по Закона за опазване на земеделските земи за промяна на предназначението на земята като е определена площадка за проектиране и е налице съгласуване с ОЕСУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът не съобразил нормата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ, и не е изследвал налице ли са изискванията на цитираната норма за одобряване на плана на застрояване. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е одобрен ПУП-ПРЗ за неурегулиран поземлен имот, представляващ земеделска земя. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на кумулативно предвидените предпоставки: предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Липсата на действащ общ устройствен план е пречка за изработването на ПУП-ПЗ за имот, който е извън регулираните територии. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на ПУП. Изискването за наличие на ОУП в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ следва и от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗУТ. Посочените в нея улици, с които следва да бъдат съобразени строежите по чл. 59 ЗУТ с оглед бъдещото регулиране, са част от техническата инфраструктура, която е елемент на ОУП. Такова е изискването и на чл. 59, ал. 1 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Аргумент в тази насока е и чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая не е изследван въпроса дали имота по отношение на който е издадена процесната заповед, се намира в урбанизирана територия или извън такава. Ако същият е извън урбанизирана територия следва да бъде изследван въпроса налице ли е действащ ОУП засягащ въпросния имот, тъй като както бе посочено по-горе липсата на действащ ОУП препятства изработването на ПУП за конкретен имот. Ако е наличен действащ ОУП следва да бъде изследвано какви са предвижданията и общото предназначение на тази територия, съгласно ОУП; каква е устройствената зона за процесния имот; предназначението на последния съответства ли на тази устройствена зона по ОУП, респ. предвиденото застрояване съответства ли необходимите показатели в нея. В този смисъл решенията по адм. дела 5244/22г., 3369/21г. и други на ВАС. Изложеното налага извода, че при постановяване на решението си Административен съд Враца не е изследвал дали оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59 вр. чл. 60 ЗУТ и чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗУТ или е издадена съобразно тези изисквания, както и дали имота попада в изключенията по чл. 109, ал. 3 от ЗУТ. Решението следва да бъде касирано, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което бъдат извършени необходимите установявания, съобразно мотивите на настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,