Решение № 3846 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15986/2009 г.

Решение № 3846 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15986/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михаил Спасов Георгиев, от гр. София, срещу решение от 29.01.2009 г. по адм. дело № 1227/2005 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-50-63/16.09.2004 г. на кмета на Столична община - район "Студентски" относно попълване на кадастралната основа с нанасяне на нов поземлен имот пл. № 2653 в местността "Малинова долина", гр. София, кв. 15. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Ответниците - кметът на Столична община (СО) - район "Студентски", Александър Георгиев Захариев, Румен Богомилов Стоилов, Стоименка Иванова Ангелова, Павлина Стайкова Георгиева, Цвятко Георгиев Захариев, Цветанка Райчева Димитрова, Ангел Начов Величков и Йорданка Начкова Стойнева, не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счете касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповед РД-50-63/16.09.2004 г. на кмета на СО - район "Студентски" СГС е приел, че се касае до попълване на кадастралната основа на регулационния план за местността "Малинова долина", гр. София, кв. 15, с нов поземлен имот пл. № 2653 (стар имот пл. № 29 от к. л. 703), възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Развил е съображения, че жалбоподателят Михаил Спасов Георгиев е собственик на имот пл. № 1239, кв. 15 по одобрения през 1985 г. регулационен план, който имот е съседен на пл. № 2653. По новия регулационен план на м. "Малинова долина" от 2007 г. двата имота са в съседни квартали, като новонанесеният не попада в обсега на този план и за него не е отреден УПИ. Въз основа на тези факти съдът е счел обжалваната заповед за законосъобразна, като е развил и съображения, че при провеждане на процедурата за допълване на кадастралния план не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Административното производство е започнало по молба вх. № 94-Ц-29/17.12.2002 г. на Цвятко Георгиев Захариев, действащ в качеството на наследник на Георги Цветков Захариев, б. ж. на гр. София, за нанасяне в кадастъра на реституиран по чл. 18ж ППЗСПЗЗ недвижим имот. След изпълнение на процедурата по чл. 86 и чл. 86а ППЗТСУ, с оспорената пред СГС заповед на кмета на СО - район "Студентски" е допълнена кадастралната основа на одобрения със заповед № РД-50-09-253/18.09.1985 г. на Гл. архитект на София регулационен план на м. "Малинова долина", кв. 15, с нанасяне на имот пл. № 2653 (бивш 29 от к. л. 703). Към датата на изменението, имотите на жалбоподателя и заявителя са съседни и нанасянето в кадастралната основа на имот № 2653 не променя границата му с имот пл. № 1239, като и двата имота попадат в обхвата на кв. 15. По регулационния план на м. "Малинова долина" от 2007 г. за имота на касатора пл. № 1239 е отреден УПИ VI-1239 в кв. 85 по плана от 2007 г., докато имотът на ответниците по касационна жалба с пл. № 2653 не попада в обсега на този план. Описаните обстоятелства са установени със заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което имотът на касатора не се засяга от процесното изменение, т. к. само граничи с имота, предмет на оспорения административен акт. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал решението си на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. Сочените в касационната жалба документи са приобщени към доказателствения материал по делото и доколкото имат значение за спора са обсъдени от решаващия съд, а изведените на тяхна база правни изводи са правилни. СГС вярно и точно е квалифицирал установените юридически факти в хипотезата на § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ, обосноваваща приложението на разпоредбите на чл. 32 ЗТСУ и чл. 86а и чл. 86 ППЗТСУ, с които законодателят цели привеждане на кадастралния план с действителното фактическо положение относно правата на собственост върху имотите и границите им, като изискванията по чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ и чл. 53, ал. 3 ЗКИР са насочени към предотвратяване на неправомерно засягане на правата на собствениците, чиито имоти са нанесени в кадастралния план. Доколкото от неоспорените доказателства категорично се установява, че не се накърняват правата на касационния жалбоподател, т. к. заповедта не засяга неговият имот, а отразява изменение в правото на собственост на граничещия имот, както и че му е осигурено правото на защита в рамките на проведеното производство, се налага извод, че оспореното решение не страда от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му. Липсата на мотиви относно приложението на чл. 86а, ал. 2, което препраща само към чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ, за това дали са спазени изискванията на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (респ. чл. 53, ал. 3, вр. с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗКИР) при съставяне на констативния акт, както и дали касационният жалбоподател се явява пряко заинтересуван собственик по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ, респ. по смисъла на чл. 53, ал. 3 и § 1, т. 13, вр. с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗКИР, не рефлектира върху законосъобразността на постановения правен резултат. Като е отхвърлил жалбата на Михаил Спасов Георгиев срещу постановения от кмета на СО - район "Студентски" индивидуален административен акт, СГС е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,