Решение № 3747 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2016 г.

Решение № 3747 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на К. А. В., гражданка на Р. А., против Решение № 5886 от 15.09.2016 г., постановено по административно дело № 7950/2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се релевират твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, както и че обжалваното решение е немотивирано. Посочва се, че е допуснато нарушение на материалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Иска отмяна на постановеното съдебно решение. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адвокат В. от САК поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи като се отмени обжалваното решение. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение на АССГ е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на К. А. В., гражданка на Р. А., срещу Решение № 5787/06.07.2016 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени процесуалните правила по ЗУБ. Намира, че правилно административният орган е отказал на чуждата гражданка предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо нея не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Счита, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Обоснован е извод, че в Р. А. не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се споделят доводите от касационната жалба за неправилност на съдебното решение, аргументирани с липсата на мотиви относно всички изразени оплаквания в жалбата. Произнасянето на съда се предхожда от изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават конкретни и изчерпателни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, предвид изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Правилно АССГ е приел, че на база събраните доказателства, по отношение на К. А. В. не съществуват реални заплахи - тя не e имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на К. А. В. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В Армения към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетата справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, установяваща конкретната обстановка в Армения, не може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт. Във връзка с изложеното, неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че процесното решение е постановено в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съобразно същата разпоредба от административния орган е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. В тази връзка, в съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход, съобразно представената справка от 27.07.2016 г. по делото, относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Р. А.. Видно от тях не може да се направи обоснован извод за съществуването на въоръжен вътрешен конфликт, който да може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила. На следващо място следва да отбележи, че с оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че К. А. В. в проведеното административно производство не е посочила никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, правилен се явява извода на административния съд за законосъобразност на решението на ДАБ. В процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Адм. съд подробно е изследвал и принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, като е приел, че в настоящия случай не се установяват подобни факти. Във връзка с изложеното в молбата си, чужденецът не само, че не твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут, но и не сочи никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход. Настоящият състав следва да отбележи, че като причина за напускане на Армения и в предишните производства е посочила, политическите проблеми на съпруга й в Армения. Освен това кандидатката е заявила, че не желае да се завърне в Армения, защото там няма близки роднини. От доказателствата по делото не се установява, че жалбоподателката е била принудена да отпътува от Армения поради реална опасност от тежки посегателства. Обстоятелствата, че К. А. В. пребивава продължително в страната заедно със семейството си, не e основаниe за закрила по смисъла на ЗУБ. Твърдението на лицето, че се е интегрирало в българското общество и липсата на роднини в Армения също не представляват основание за предоставяне на статут. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по ЗУБ. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд С.- град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,