Решение № 12995 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 150/14.07.2021 г. на Административен съд (АС) - Ямбол постановено по административно дело 164/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. 02-280-2600/3893 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта му, с която е прихваната сумата от 7 970,82 лв. от оторизираната сума по СЕПП, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, в предвидения от закона срок и при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с неизясняване на фактическата обстановка по процесния случай, което водело до неправилни изводи. Излага подробни съображения, че при издаването на процесния акт са били налице предпоставките, за да се извърши компенсация. От една страна били налице установени по размер и основание вземания на Ланд Био ЕООД към ДФЗ, за оторизираните му суми по мерките и схемите за директни плащания за кампания 2018 г., а от друга страна е налице установено по размер и основание вземане на ДФЗ към Ланд Био ЕООД в размер на 7 970,82 лв., от наложени санкции за бъдещ период по уведомителни писма за кампания 2016 и 2017 г. Поради това счита, че сумата от 7 970,82 лв. е законосъобразно и надлежно прихваната. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касаторът се представлява от юрк. Москова. Ответникът по касация Ланд Био ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е следното: На 19.04.2018 г. Ланд Био ЕООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 28/240418/88062. Поискано е финансиране и по Схема за единно плащане на площ (СЕПП). Към заявлението е приложена таблица на използваните парцели за 2018 г. с обща площ 273, 71 ха. С процесното уведомително писмо Ланд Био ЕООД е уведомено, че по СЕПП е оторизирана сумата от 52 597,89 лв. По тази схема са извършени три плащания в общ размер 44 627,07 лв., като от второто плащане е прихваната сумата от 7 970,02 лв. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че УП е издадено от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и в предписаната от закона писмена форма. За да отмени уведомителното писмо е приел, че то е незаконосъобразно от процесуалноправна гледна точка. В тази връзка е изложил съображения, че в писмото липсват фактически и правни основания за издаването му. Никъде не било посочено на какво правно основание е извършено прихващането, нито пък са изложени някакви фактически обстоятелства в тази насока. Това не ставало ясно и от обясненията към Таблица 2 на уведомителното писмо, в които за Колона 4 (прихваната сума) е записано, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки администрирани от ДФЗ. Посочил е, че по административната преписка липсват каквито и да е било данни, от които да се установява наличието на някоя от тези хипотези. При това положение, както за жалбоподателя, така и за съда, оставало неясно, защо органът приема, че следва да бъде прихваната сумата от 7 970,82 лв. Съображения в тази насока няма и в друг документ, към който да препраща уведомителното писмо и който да е част от административната преписка. Решението е правилно и не е налице соченото касационно основание за отмяната му. Правилни са изводите на съда, че УП е издадено от компетентен орган, но в оспорената част - при липса на мотиви. В административния акт липсват посочени фактически и правни основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Както правилно е отчел решаващият съд в Таблица 2 Извършени плащания, неразделна част от уведомителното писмо, за Колона 4 Прихваната сума е посочено, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Посочени са три хипотези, но административният орган не е конкретизирал точно коя от тях е приложима в конкретния случай, а е бил длъжен са стори това. Не е посочено и правното основание за извършеното прихващане. В касационната си жалба касационният жалбоподател сочи, че причината за удържане на сумите (фактическото основание) са наложени санкции за бъдещ период за кампания 2016 и 2017 г. по мярка 10 Агроекология и климат, като за кампания 2016 г. сочи уведомително писмо изх. 02-280-2600/2092 от 15.02.2021 г., което твърди, че е влязло в сила. За кампания 2017 г. не сочи конкретно издадено уведомително писмо (с посочен номер и датата на издаване). Във връзка с така изложените твърдения, следва да се отбележи, че не са представени каквито и да е доказателства, което от своя страна прави твърденията недоказани. Поради недоказаността на същите, наличието или не на предпоставките за извършване на прихващане, не може да се прецени. Отделно от това, административният орган е дължал мотивиране на акта, с посочването на конкретните уведомителни писма с дължимите суми по които е извършил прихващането с процесното писмо. Непосочването на уведомителните писма, с които са наложени санкции за бъдещ период, за които в касационната жалба се твърди, че са фактическото основание за издаване на процесното писмо, нарушава както правото на защита на адресата на акта, така и извършването на съдебната проверка. Основанието за удържането следва да е посочено в самия акт или в отделен документ, подготвящ неговото издаване - ТР 16 от 31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд, като по този начин се внася сигурност във взаимоотношенията между ДФЗ и бенефициерите, тъй като последните ще са наясно каква част от евентуално дължимите от тях на ДФЗ суми, са прихванати и на какво фактическо основание. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК, а не нарушение на процесуалните правила, както е приел рещаващият съд. За да бъде извършено прихващане е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, така и да са налице неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство аргумент от чл. 28 от Регламент за изпълнение 908/2014 г. с влязъл в сила акт. Основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, съществуването на каквито в случая не е доказано. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с неизясняване на фактическата обстановка по случая, както се твърди в касационната жалба. Решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, разпределил е коректно доказателствената тежест между страните. Противно на соченото от касатора, не съдът, а самият той следва да проведе надлежно доказване, че издаденият от него административен акт е законосъобразен, нещо, с което административният орган не се е справил. По изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претендираните от ответника по касация разноски, следва да му се присъдят в доказан по делото размер 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение