Решение № 8364 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3146/2009 г.

Решение № 8364 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3146/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7 от 20.01.2009 г., постановено по адм. д. № 221/08 г. Ловешкият административен съд, трети състав, е отменил чл. 8а от Наредба № 16 от 25.02.2003 год. за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Априлци, приет с Решение № 78/24.04.2008 год. на Общински съвет-Априлци. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Общински съвет- гр. Априлци, представляван от Папа Колева - Председател. В същата се прави оплакване, че решението на Ловешкия административен съд е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Ловешкия административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли оспорването. Ответната по касационната жалба Окръжна прокуратура - гр. Ловеч чрез представителя на Върховна административна прокуратура оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на Ловешкия административен съд е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - гр. Ловеч е отменил чл. 8а от Наредба № 16 от 25.02.2003 год. за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Априлци, приет с Решение № 78/24.04.2008 год. на Общински съвет-Априлци. Административният съд е приел, че атакуваната разпоредба на чл. 8а от наредбата е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, и при спазване на разпоредбите на чл. 75, ал. 3 и 4 от АПК. Съдът е изложил мотиви, че правото на общинските съвети да издават наредби е регламентирано в чл. 8 от ЗНА, като в настоящия случай относим закон към материята е Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ). Посочено е, че в последния за извършване на предвидените от общините услуги е предвидено единствено заплащане на определени суми - такси, като единствено в чл. 113, ал. 4 от закона (относно издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия) е предвидено изплащане на съществуващите задължение като предварително условие за издаване на разрешението. Съдът е приел, че това ограничение засяга само посочените хипотези и не може да бъде прилагано и за други случаи, поради което с издаването на въпросния чл. 8а от наредбата Общинският съвет-Априлци е разширил приложното поле на закона, което е недопустимо. Изложени са мотиви, че чрез атакуваната разпоредба е създадена нова предпоставка за извършване на общинска услуга, която не съществува в нормативните актове от по-висш ранг, като по този начин е определил и нов и непредвиден в закона ред за събиране на задълженията на общината. Административният съд е приел още, че тази разпоредба не само дописва закона, но че тя ограничава правата на адресатите, тъй като се касае за интервенция от фискално естество в правната им сфера. Съдът е посочил, че чрез разпоредбата се създава възможност за общината да не изпълнява вменени й със закон задължения, което е недопустимо, както и че липсват законови възможност и делегиране на общините възможност да изпълняват задълженията си по извършване на услуги с оглед изпълнение на задълженията на правните субекти. На база на това е направен извод, че обжалваната разпоредба противоречи на предписанията на материалните норми - чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от ЗНА. Решаващият съд е изложил и мотиви, че процесната разпоредба противоречи на чл 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията, тъй като с нея определени лица се поставят в неравностойно положения спрямо други. При извършената служебна проверка административният съд е констатирал и допуснати нарушения на процедурата по приемане на наредбата, тъй като на гражданите и организациите не е предоставена възможност да публикуват мнението си да направят своите предложения по разпоредбата - нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА във връзка с чл. 80 от АПК. Посочено е, че неспазването на чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА представлява нарушение на императивни правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 1 от ЗНА, като нарушението е съществено, тъй като публикуването на проекта е императивно предписано в закон. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви относно несъответствие на разпоредбата на чл. 8а с целта на закона - ЗМДТ. Като краен резултат е направен изводът, че нормата на чл. 8а от Наредба № 16 от 25.02.2003 г. на Общ С-Априлци и в противоречие с материално-правните и процесуално-правните норми и с целта на закона, поради което на осн. чл. 193 от АПК следва да бъде отменена. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че в качеството си на местен орган на власт Общинският съвет има правомощия да издава подзаконови нормативни актове под формата на наредби, като промяната във въпросната Наредба № 16 е извършена при спазване на предвидените в закона императивни изисквания. Посочва се още, че обстоятелството, че не е проведено детайлно обществено обсъждане на проекта не съставлява нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Твърди се още, че в диспозитива на решението на Ловешкия административен съд няма посочване на законовите разпоредби, въз основа на които е отменен чл. 8а от наредбата, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна на решението. Направените оплаквания са не основателни. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, намираща приложение по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, определя, че при внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В конкретния случай това императивно предписание на закона не е изпълнено и административният съд е посочил това нарушение като допълнително основание за отмяна на атакуваната разпоредба. Що се касае до оплакването, че в диспозитива на решението не са посочени разпоредбите, поради противоречие с които е отменена разпоредбата, то то е неоснователно, доколкото същите разпоредби са посочени в мотивите на съдебния акт. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК при касационната проверка съдът обсъжда само пороците на решението, посочени в жалбата. В конкретния случай други пороците освен гореизложените не са посочени. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК за съответствие на решението с материалния закон не се установява допуснато нарушение на закона. В тази насока следва да бъде посочено, че виждането на касатора за въвеждането на въпросната разпоредба е логически издържано и социално справедливо, но за съжаление не почива на правни норми и на практика съставлява дописване на закона, което е недопустимо. Единственият възможен изход от ситуацията е да бъде предизвикана по надлежния ред законодателна промяна в ЗМДТ, но това е обстоятелство, което е извън плоскостта на настоящия казус. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административният съд-Ловеч е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,