Решение № 13588 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2015 г.

Решение № 13588 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЗППОК "Единство", представлявана от председателя на УС С. П. П., чрез адв. В. Ч., процесуален представител, срещу решение № 235 от 29.05.2015 г. по адм. дело № 79 по описа за 2015 г. на административен съд - В. Т. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - В. Т. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-06-1400508-091-01 от 26.09.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В. Търново, потвърден с решение № 498 от 29.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново. Ревизията е по повод прилагане на ЗКПО за ревизиран период 1.01.2008 г. -31.12.2010 г. и на ЗДДС за периоди от 1.01.2009 г. - 31.12.2010 г. С него са определени задължения за данък върху добавената стойност по повод отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01. м. 02, м. 05, м. 06 и м. 11.2009 г.; м. 02, м. 10 и м. 12.2010 г. в общ размер от 24 193.72 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 14 484.68 лв., в това число за данъчен период м. 10.2009 г. в размер на 982.22 лв. По повод облагането по реда на ЗКПО при административното обжалване актът е отменен. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е обсъдил фактическата страна по спора. Установено е, че отказаното право на данъчен кредит е по повод 10 броя фактури издадени от "Д. Е." ЕООД с предмет "дизелово гориво" (пет броя), "телефонни разговори" (един брой), "транспорт пшеница" и "превоз" (последните общо четири броя). По делото е констатирано, че основната дейност на ревизираното лице е растениевъдство и животновъдство. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, който се е произнесла относно счетоводното третиране на доставките при ревизирания субект. Направена е констатация относно събраните доказателства в административното производство (фактури, складови разписки за приемане/предаване на материални ценности с предмет "газьол", подписани само "за приел", мемориални ордери за заприходяване на стоката, а за другата група доставки - фактури, разходни касови ордери и мемориални ордери за осчетоводяване), както и относно тези, събрани в съдебното производство. Съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. За да се обоснове, съдът се е позовал на механизма на осъществяване на облагането с данък добавена стойност, който изисква реалното и действително реализиране на доставките, като се е конкретизирал при обсъждането му с вида на същите, с оглед предмета им - на стока или на услуга, и последователно ги е анализирал. Общото и при двете категории доставки по делото, според него е бил фактът на отсъствие на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, респ. на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, а именно на достатъчна и задължителна информация относно същността на предмета на стопанската операция. Когато е услуга конкретно липсват данни за нея като количествени критерии например. По делото няма и такива относно последващото използване на резултата от услугите за извършване на облагаеми доставки. Когато предметът е стока по делото не се установява предаването от прекия доставчик и приемането от кооперацията на същите, нейното количество липсват данни за осъществен транспорт и пр., съответни и такива свързани с регулацията им чрез Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Съдът подробно и последователно е обсъждал решения на дес конкретно посочени, както и части от тях, на които се е позовал при обсъждане на правнорелевантните факти с оглед осъществяване на механизма на облагане с ДДС. К. съдът се е позовал и на липсата на съответни доказателства относно самият механизъм на осъществяване на доставките при прекия доставчик, до който извод е стигнал и ревизиращият орган при предходна и насрещна проверки, извършена в хода на обсъжданата ревизия, както и чрез приобщаване на доказателства. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По повод спорния момент относно начислени лихви в размер на 982.22 лв. за упражнено право на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2009 г. по проформа фактура № 29 от 14.10.2009 г., издадена от "Октопод инвест холдинг" ЕАД, то те се свързват с липсата на данъчен документ по смисъла на чл. 114 от ЗДДС. Същите са до датата на издаване на КИ № 30 от 28.02.2010 г. и отразяването на последното за данъчен период през м. 02.2010 г. При тази безспорност на фактите по делото обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна са присъдени такива в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,