Решение № 9001 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 728/2015 г.

Решение № 9001 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 728/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Иван Спасов Събчев, гр. Габрово, ул. "Янтра" № 1 срещу Решение № 70 от 30.10.2014 г. на Административен съд, гр. Габрово, постановено по административно дело № 83/2014 г. в отхвърлителната част.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ. ДНИ. 1830 от 28.08.2013 г. на орган по приходите в Община Севлиево, в частта, с която на Иван Спасов Събчев, за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 62,89 лв., отхвърлил жалбата в останалата част и върнал преписката на органа за ново произнасяне в отменената част.

Касационният жалбоподател счита решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ. ДНИ. 1830 и преписката е върната за ново произнасяне за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил основния довод, че задължението не е възникнало на база на декларация, подадена от задълженото лице и че след извършената проверка за прихващане и възстановяване следвало да бъде направена ревизия, за да бъдат установени задълженията.

Задължението за данък е едно и органът следвало да извърши проверка на цялото задължение при искането за прихващане и възстановяване, а не на задължението по партиди. Счита, с оглед на това, че актът е незаконосъобразен, оттам и решението на съда, с което оспорването се отхвърля. Счита, че съдът неправилно върнал преписката на органа за ново произнасяне. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да уважи жалбата му изцяло. Касаторът се представлява от адв. Веселина Пиргозлиева, Адвокатска колегия, гр. Габрово.

Ответникът по касационната жалба - директор дирекция "Приходи от местни данъци и такси" в Община Севлиево, счита същата за неоснователна. Съдът обсъдил подробно и всестранно съвкупния доказателствен материал и изяснил фактическата обстановка по делото, в следствие, на което достигнал до разкриване на обективната истина и до правилни правни изводи. Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приел изводите на административния орган за дължимите суми за процесния имот. Правилно са определени дължимите задължения по обжалвания акт. Неоснователни са възраженията за връщане на преписката в частта за задълженията за 2009 г.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 27.06.2007 г. Спас Иванов Събчев подал данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 1143, за имот в с. Угорелец - данъчна партида № 3005072267001 с начало на данъчно облагане 1.01.2001 г.

1. На 16.03.2009 г. Спас Иванов Събчев починал и оставил наследници Ивелин Спасов Събчев и Иван Спасов Събчев - удостоверение за наследници № 2446 от 21.08.2009 г.

1. На 16.09.2009 г. Иван Спасов Събчев подал данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 1455, с която декларирал придобития по наследство имот в с. Угорелец - данъчна партида № 6910142243002.

1. На 7.09.2009 г. с приходна квитанция № 23738 по партида № 3005072267001 на името на Спас Иванов Събчев били внесени 100,00 лв. за данък върху недвижимите имоти, с които били погасени задълженията за периода 1.01.2001 г. - 31.05.2002 г.

1. По партида № 3005072267001 останали задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 1.06.2002 г. - 31.12.2009 г.

1. На 15.03.2011 г., с платежно нареждане, Иван Спасов Събчев заплатил 176, 00 лв. данък върху недвижимите имоти за имота в с. Угорелец. В платежното нареждане е вписано дължим данък за 2007, 2008, 2009, 2010 г. и данъчна партида № 6910142243002.

1. На 13.03.2012 г., с платежно нареждане, Иван Спасов Събчев заплатил 43, 91 лв. данък върху недвижимите имоти за имота в с. Угорелец. В платежното нареждане е вписано дължим данък за 2012 г. и данъчна партида № 6910142243002.

1. На 21.03.2013 г. Иван Спасов Събчев отправил до Община Севлиево искане за прихващане или възстановяване на сумата от 79, 92 лв. данък върху недвижимите имоти и 41, 24 лв. такса за битови отпадъци.

1. На 28.03.2013 г. с Акта за възстановяване и прихващане № 007 орган по приходите в Община Севлиево възстановил на Иван Спасов Събчев сумата от 79,92 лв. данък върху недвижимите имоти и 41,24 лв. такса за битови отпадъци.

1. На 28.05.2013 г. до наследниците на Спас Иванов Събчев била изпратена покана за доброволно изпълнение № 837, с която ги поканили да изплатят доброволно задължението за данък върху недвижимите имоти за имота на наследодателя им в с. Угорелец.

1. На 30.05.2013 г., със Заповед № 0640, кметът на Община Севлиево определил общинските служители, които да изпълняват правомощията на орган по приходите. Под № 4 в списъка е Антоанета Коева Костадинова.

1. На 28.08.2013 г. орган по приходите в Община Севлиево - Антоанета Коева Костадинова, издал Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ. ДНИ. 1830, с който установил за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г. на Иван Спасов Събчев за имота по партида № 3005072267001 задължения за данък върху недвижимите имоти по 43,22 лв. и лихви съответно за 2008 г. 26,19 лв. и за 2009 г. 19,67 лв. или общо 132 30 лв.

1. На 28.08.2013 г. орган по приходите в Община Севлиево съставил протокол № 668, с който констатирал погасяване по давност на задълженията за данък върху недвижимите имоти по партида № 3005072267001 за периода до 31.12.2007 г.

1. На 8.10.2013 г. до Иван Спасов Събчев, в качеството му на наследник на Спас Иванов Събчев, била изпратена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на задължението по Акт за установяване на задължение по декларация № МДН. ДНИ. 1830 от 28.08.2013 г.

1. На 30.04.2014 г. директорът на дирекция "Приходи от местни данъци и такси" в Община Севлиево потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ. ДНИ. 1830.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът приел, че за периода 1.01.2008 г. до 31.03.2009 г. са останали задължения, произтичащи от дължимия за имота данък върху недвижимите имоти, които са дължими от Иван Спасов Събчев в качеството му на наследник на Спас Събчев. От 1.04.2009 г. до 31.12.2009 г. задълженията на Иван Събчев са на собствено основание, не в качеството му на наследник. С оглед на това съдът отменил акта за определените на Иван Спасов Събчев задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. и върнал преписката на органа за ново произнасяне, а в частта за установените задължения за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. съдът отхвърлил оспорването.

Крайният извод на съда е правилен.

От доказателствата по делото е безспорно, че Иван Спасов Събчев е наследник на Спас Иванов Събчев. Безспорно е също, че Иван Спасов Събчев приел наследството на наследодателя си при условията на чл. 60, ал. 1 ЗН. Безспорно е, че считано от 1.04.2009 г. данъчно задължено за данък върху недвижимите имоти за процесния имот лице е Иван Спасов Събчев.

При така установените безспорно факти правилен е изводът на съда, че за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. касаторът е задължено за данъка лице в качеството си на наследник на Спас Иванов Събчев - чл. 5, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН). Касаторът не сочи конкретни доводи за недължимост на задължението само счита, че органът трябвало да извърши проверка не по партидата, а за задълженията за имота. Видно от доказателствата по делото касаторът действително заплатил с платежно нарежда от 15.03.2011 г. дължимия данък за процесния имот, в т.ч. и за 2008 г., но тъй като в платежното нареждане посочил само партидата, открита на негово име за имота, органът по приходите не отнесъл платените суми за покриване на задълженията му в качеството на наследник - отговорен за задълженията на наследодателя си, а ги отнесъл единствено за покриване на задълженията му в качеството на собственик на процесния имот. Именно поради съобразяване на волята на касатора за погасяване на задълженията по партидата на негово име се стигнало и до надвнасяне на сума и съответно до нейното възстановяване. Ако касаторът беше посочил, че с внесената чрез платежното нареждане сума погасява и задълженията по партидата на наследодателя, т.е. задълженията, които поема на основание чл. 60, ал. 1 ЗН, то органът щеше да погаси и тези задължения. Тъй като погасяване на задължението не е извършено, а касаторът безспорно приел наследството при условията на чл. 60, ал. 1 ЗН, той е задължено за задължението лице.

Съдът, като установил, че за периода от 1.04.2009 г. до 31.12.2009 г. касаторът е собственик на имота и неговият наследодател няма неизплатени задължения за този период следвало да отмени акта, тъй като в него изрично се сочи, че е за задължения по партида № 3005072267001. Дали Иван Спасов Събчев има задължения за данък върху недвижимите имоти в качеството си на собственик за периода 1.04.2009 - 31.12.2009 г. не е предмет на установяване с процесния акт. Процесният акт установява единствено задълженията на касатора в качеството му на наследник, който е приел наследството при условията на чл. 60, ал. 1 ЗН. Следователно за периода 1.01.2009 г. - 31.03.2009 г. задължението на касатора в качеството му на наследник е дължимо на същото основание, на което е дължимо и задължението за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г., а за периода 1.04.2009 г. - 31.12.2009 г. задължението не е дължимо. Тъй като в тази част съдебното решение не е обжалвано съдът не може да постанови и отмяна на постановено от съда връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Органът по приходите, на когото преписката е върната за ново произнасяне ще следва да съобрази изложеното и да издаде акт за периода, за който се отнасят задълженията на касатора в качеството му на наследник.

Видно от изложеното като краен резултат решението в обжалваната част е правилно. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в обжалваната част в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да се произнесе и по направеното от ответника искане за присъждане на разноски. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Община Севлиево направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Но видно от доказателствата по делото ответникът не е бил надлежно представляван от юрисконсулт в касационното производство. Приложеното по делото пълномощно от органа за юрисконсулт е изрично за първоинстанционното съдебно производство, а за касационното производство пълномощно не е приложено. С оглед на липсата на доказателства за разноски съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд