Решение № 4010 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15429/2018 г.

Решение № 4010 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15429/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от лице, действащо за кмета на Община Бургас, срещу Решение № 1930 от 31.10.2018 г., постановено по адм. д. № 2503 по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас) за 2018 г. С него е отменено Решение № 2202 от 14.08.2018 г. на кмета на Община Бургас, с което на основание чл. 32, ал. 3 (отм.); от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е отказано извършване на административна услуга по предоставяне на лични данни за издаване на справка за родствени връзки по произход – по права и по съребрена линия, до шеста степен включително, поискано от С. Гайдов със Заявление вх. № ЕД-4293 от 12.07.2018 г. на Община Бургас. Наред с това, административната преписка е изпратена на кмета на Община Бургас за процедиране по молбата съобразно дадените в решението указания и в законоустановените срокове по АПК. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд, че в хода на административното производство е допуснато нарушение при уведомяване на заинтересованите лица относно искането за предоставяне на техни лични данни. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът се е позовал на чл. 32, ал. 3 ЗЗЛД и на Наредба № РД-02-20-6 от 24.02.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като искането на Гайдов е направено в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, по-надолу в текста Регламента/ът). Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е направил обстоен анализ на фактическата обстановка и е приложил неправилно приложимата в случая нормативна уредба. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на проверка и отхвърляне на предявената от Гайдов жалба. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът С. Гайдов оспорва касационната жалба в представено по делото писмено възражение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС - Бургас е образувано по жалба, подадена от Гайдов срещу Решение № 2202 от 14.08.2018 г. на кмета на Община Бургас, с което на основание чл. 59, ал. 1, предл. 2 АПК, във вр. с чл. 32, ал. 3 (отм.); ЗЗЛД е отказано издаване на справка, поискана със Заявление с вх. рег. № ЕД-4293 от 12.07.2018 г. на Община Бургас. Искането е било за издаване на удостоверение за родствени връзки по произход (биологичен, кръвен) за лицето В. Детелски, [дата на раждане] в [населено място] от В. Детелска (В.), съдържащо данни за роднините по произход по права и съребрена линия до шеста степен включително по реда на Регламента, предвид тежко заболяване на Гайдов – [диагноза] и необходимостта във връзка с осъществяване на лечение да бъде снета пълна фамилна анамнеза. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че оспореният отказ е издаден от териториално и материално компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Направил извод, че актът е издаден без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел, че деветте субекта на лични данни е следвало да бъдат уведомени за точното правно основание за иницииране на административното производство от страна на Гайдов (чл. 6, пар. 1, б. "г" от Регламента), както и за съпътстващите го фактически обстоятелства – тоест за сочените от заявителя жизненоважни негови интереси, които следва да бъдат защитени. Съдът съобразил, че всички уведомления били с идентично съдържание, въпреки различния статус на всяко от тези лица, както и с невярното посочване, че искането на Гайдов касае справка за роднините на всеки съответен адресат по произход по права и съребрена линия до шеста степен, въпреки че той поискал разкриване на собствените си роднини до 6-та степен. В съобщенията не бил посочен жизненоважният интерес на лицето, като наред с това съдът констатирал нередности във връзка с връчването и съобщаването им на адресатите. Според състава на АС – Бургас обжалваният отказ е немотивиран, доколкото, въпреки заявеното наличие от страна на Гайдов на жизненоважни интереси, обосноваващи разкриване на исканите лични данни, а именно поставяне на точна, пълна и вярна анамнеза за проучване и лечение на дадената първоначална диагноза – множествена склероза, административният орган не е обсъдил представените доказателства, нито е изложил съображения счита ли същите за достатъчни да обосноват наличието на жизненоважен интерес и ако не, какви са мотивите за това. Затова отменил решението като напълно немотивирано и върнал преписката на административния орган. Дал му указания при новото разглеждане на искането да вземе предвид, че всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, съответно издаването на документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. Посочил, че разпоредбите на Наредба № РД-02-20-6 от 24.02.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението дават възможност да се издаде удостоверение за родствени връзки и за по-далечни по степен роднини по права и съребрена линия, когато това е поискано от заявителя, но предоставянето на такива данни на физически лица се извършва при наличието на условията по чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР, във вр. чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат относно възприетата незаконосъобразност на оспорения отказ, но по следните съображения: Правилно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган не е обсъдил твърдените от Гайдов в заявлението за издаване на исканото удостоверение засегнати негови жизненоважни интереси, които иска да защити. В тази насока изложеното от лицето в заявлението не е обсъдено от кмета на Община Бургас. Нещо повече. Видно от мотивите на обжалвания отказ, там невярно е посочено, че "С подаденото заявление не се обосновава нито едно от посочените условия" по чл. 6, пар. 1, букви от "б" до "е" от Регламента, при които случаи се допуска обработването на лични данни при липса на съгласие на съответното лице, за което се отнасят. Достатъчно ясно и обстоятелствено Гайдов е изяснил в заявлението причините, поради които иска получаването на информация относно имената на лицата – негови роднини по права и съребрена линия до шеста степен, включително. Последващото получаване на здравна информация относно тези лица, което всъщност е преследваната от него крайна цел, е въпрос, който ще бъде предмет на отделно административно производство. Като е игнорирал заявеното от Гайдов в тази му част, кметът на Община Бургас е издал незаконосъобразен административен акт, който се явява издаден при допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до постановяването му и в нарушение на материалния закон. Затова спорното Решение № 2202 от 14.08.2018 г. правилно е отменено от състава на АС – Бургас, като е постановено и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. При това обаче, следва да се има предвид следното: Във връзка с изложеното в касационната жалба, настоящият състав установи, че с Решение № 3020 от 26.02.2020 г., постановено по адм. д. № 6518 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. е оставено в сила Решение № 498 от 19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3001 по описа на АС – Бургас за 2018 г. С последното е отменено Решение № 3034 от 22.10.2018 г. на секретаря на Община Бургас, с което на основание чл. 59, ал. 1, предл. 2 АПК, във вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е отказано предоставянето на удостоверение за родствени връзки по произход – по права и по съребрена линия, до шеста степен включително, поискано със Заявление с вх. рег. № ЕД-3584 от 06.06.2018 г. на Община Бургас, подадено от Гайдов. Наред с това административната преписка е изпратена на секретаря на Община Бургас за процедиране по молбата съобразно указанията, дадени в решението, в законоустановените срокове по АПК. Те са в насока при новото разглеждане на искането органът да вземе предвид, че всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, съответно издаването на документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. Указано е, че предоставянето на такива данни на физически лица се извършва при наличието на условията по чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР, във вр. чл. 4, ал. 1, т. 7 (сега отм.) ЗЗЛД – когато данните са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, като за установяване наличието на тази предпоставка по отношение на Гайдов е допустимо използването на експертни медицински знания. Предвид така установеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че след връщане на преписката на кмета на Община Бургас и преди произнасяне по заявлението на Гайдов от 12.07.2018 г. следва да бъде извършена преценка дали въпросът, поставен с него не е разрешен с издаването на удостоверение за родствени връзки по произход (биологичен, кръвен) за лицето В. Детелски, [дата на раждане] в [населено място] от В. Детелска (В.), съдържащо данни за роднините по произход по права и съребрена линия до шеста степен включително в изпълнение на Решение № 498 от 19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3001 по описа на АС – Бургас за 2018 г., оставено в сила с Решение № 3020 от 26.02.2020 г., постановено по адм. д. № 6518 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. С оглед резултата от проверката, административният орган следва да извърши преценка на правния интерес на Гайдов от издаването на исканото удостоверение, като в случай, че такова му е издадено, следва да изиска от заявителя изрично да го обоснове, ако все още поддържа заявлението от 12.07.2018 г. В случай на положителна преценка за допустимост на административното производство органът следва да има предвид, че искането на Гайдов е във връзка с предстоящо искане за получаване на здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето (ЗЗ), поради което следва да прецени интереса му в контекста на относимите разпоредби от Регламента, както и на тези от посочения закон – ЗЗ. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат, следва да бъде оставено в сила, но при съобразяване на указанията до административния орган, дадени в настоящото решение. Не са налице твърдените касационни основание за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение