Решение № 10836 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12684/2018 г.

Решение № 10836 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12684/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – С.-град против решение № 4511 от 03.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3798/2017 г. на Административен съд – С.-град (АССГ), с което е отменено решение № 1040-21-69/08.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град, в частта, в която е потвърден отказ на ръководителя на контрола по разходите на ДОО да завери осигурителен стаж и осигурителен доход в осигурителна книжка на А. Ч. за периода 01.10.2012 г. – 31.12.2013 г. Административната преписка е изпратена на длъжностното лице – ръководител на контрола по разходите при ТП на НОИ – С. – град, със задължителното указание да извърши заверка на осигурителната книжка по заявление, вх. № Зав. Ок – 6697/18.10.2016 г., подадено от А. Ч.. Поддържат се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се реши спора по същество, като се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът – А. Ч., чрез процесуалния представител адв. Тодорова, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-21-69/08.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град, в частта, в която е потвърден отказ на ръководителя на контрола по разходите на ДОО да завери осигурителен стаж и осигурителен доход в осигурителна книжка на А. Ч. за периода 01.10.2012 г. – 31.12.2013 г. По делото е установено, че със заявление вх. ...авОк № 6697/18.10.2016 г., за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г., жалбоподателката е поискала да й бъде заверен осигурителния стаж. В хода на административното производство е извършена проверка в информационната система на НОИ Регистър "Приходи", в резултат на която е установено, че за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за жалбоподателката Чернева липсват данни за внесени в пълен размер авансови осигурителни вноски за фонд ДОО, върху доказан с годишна данъчна декларация (ГДД) месечен осигурителен доход 2 000 лв. в размер на 326 лв. В тази връзка е констатирано, че внесената сума за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е в размер на 2 934 лв., а дължимата е 3 912 лв., т. е. с 978 лв. по-малко. Обективирани са констатции, че за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. липсват данни за внесени в пълен размер авансови осигурителни вноски за фонд ДОО, върху доказан с ГДД месечен осигурителен доход 2 200 лв. в размер на 358 лв. Внесената сума за този период е 3 379, 20 лв. вместо дължимата от 4 303, 20 лв. или с 924 лв. по-малко. Въз основа на изложените мотиви, органите по осигуряването не са заверили осигурителната книжка на жалбоподателката за процесните периоди. С решение № 1040-21-69 от 08.03.2017 г., ръководителят на ТП на НОИ – С.–град отхвърля частично жалбата на Чернева, като потвърждава оспорения отказ, в частта, в която е отказано да се извърши заверка на осигурителната книжка за периода 01.10.2012 г. до 31.12.2013 г. Първоинстанционният съд намира жалбата за основателна. Въз основа на удостоверение за платени данъци и осигуровки изх. № 220361700078927 от 19.01.2017 г. на ТД на НАП – С., справка за данни за осигуряване по ЕГН за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г., като и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, решаващият съд приема за установено, че за 2012 г. и 2013 г. лицето е изплатило пълния размер на дължимите осигурителни вноски. По изложените съображения, първоинстанционният съд извежда, че обжалваният административен акт е издаден при неправилно интерпретиране и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба, но неправилен по следните съображения: А. Ч. е регистрирана като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), в качеството й на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, считано от 03.01.2012 г. Същата е заявила начало и вид на осигуряване за фонд "Общо заболяване и майчинство". На основание отмяната на чл. 7 НООСЛБГРЧМЛ, в сила от 01.07.2015 г. е отменено издаването на осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 45 от 05.03.2015 г. за изменение и допълнение на наредбата, самоосигуряващите се лица могат да поискат издаването и заверяването на осигурителни книжки, в случаите когато осигуряването им е започнало преди 1 юли 2015 г. Осигурителните книжки се заверяват за периоди на осигуряване до 31.12.2015 г. Книжките са документът, с който самоосигуряващите се доказват осигурителен стаж и доход при пенсионирането си за периоди до 31.12.2015 г. След тази дата осигурителен стаж и доход на самоосигуряващите се лица се зачита въз основа на данните налични в информационната система на НОИ. Съгласно нормата на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО (в сила от 01.01.2017 г.), самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, респективно следва да са внесени осигурителните вноски върху авансовия месечен осигурителен доход, определен между минималния и максималния месечен размер на дохода, съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и деклариран с подаването на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице". Проверките за наличието на необходимите условия за заверяването на осигурителните книжки се извършват в информационната система на НОИ. Данните за внесените авансови осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, окончателния размер на осигурителния доход и внесените окончателни осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО се получават служебно в НОИ от Национална агенция за приходите (НАП). В процесния случай, с оглед изясняване на спорните обстоятелства, в хода на съдебното производство са изискани данни от ТД на НАП и предоставени по силата на съдебно удостоверение от 20.06.2017 г. В издаденото уведомително писмо изх. № 10-44-00-4097/11.07.2017 г. на ТД на НАП – С., офис "Център", прието като доказателство по делото, е посочено, че за финансовата 2012 г., задълженото лице е декларирало по декларация образец 1 дължими вноски по ДОО в размер на 3 912, 00 лева, от които е внесена сума в размер на 3072, 00 лева. За финансовата 2013 г., задълженото лице е декларирало по декларация образец 1 дължими вноски по ДОО в размер на 4302, 20 лева, от които е внесена сума в размер на 3379, 20 лева. Не е извършено доплащане на дължимите осигурителни вноски по ДОО за 2012 г. и 2013 г. В удостоверението, изрично е изведено, че внесените осигуровки по декларации образец 6 за финансови 2014 г. и 2015 г. не се отнасят за дължимите суми по ДОО за 2012 г. и 2013 г. Съгласно горното удостоверение от НАП и видно от Удостоверение от 19.01.2017 г. за заплащане данъци и осигуровки до 31.12.2015 г. се констатира, че в декларации обр. 6, подадени от самоосигуряващото се лице за 2012 г. и 2013 г. е налице разминаване. За 2012 г. са декларирани 3 072, 00 лева и толкова са внесени, а дължимите вноски са в размер на 3 912, 00 лева. Аналогично за 2013 г. са декларирани и внесени 3379, 20 лева, при дължими 4 303, 20 лева. С оглед на обстоятелството, че внесените вноски съответстват на декларираните с декларация обр. № 6 на жалбоподателката е издадено удостоверение, че липсват задължения, а наличието на такива се установява от констатациите на НАП относно размера на дължимите осигурителни вноски. Приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза установява същите обстоятелства относно спорните периоди за 2012 г. и 2013 г., но необосновано отнася внесените с декларации обр. 6 за 2015 г. към процесните периоди. В нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд се позовава на съдебно – счетоводната експертиза без да съобрази данните, удостоверени от НАП и обстоятелството, че законодателят е предвидил специален ред за корекция на подадените с декларация обр. 6 данни, с оглед възможността внесените по-късно осигурителни вноски да се отнесат към периода от време, за който са се дължали. Законоустановеният ред за извършване на тези корекции е регламентиран с разпоредбата на чл. 6 а, ал. 11 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на министъра на финансите и е предоставен изцяло в компетентността на НАП. В случая редът за извършването на корекция на данни следва да бъде спазен, а не игнониран въз основа на заключението на вещото лице. Внесените осигурителни вноски следва да бъдат отнесени към периодите, за които се отнасят, за да бъде отразена правилно в Регистъра на осигурените лица информацията относно осигурителния статус на физическите лица, която съгласно чл. 5, ал. 6 КСО се ползва задължително при преценка на правото при определяне на паричните обезщетения, помощи и пенсии, изплащани от НОИ. Контролните органи на ТП на НОИ и длъжностното лице осъществяващо контрола по разходите на ДОО са административни органи, действащи при условията на обвързана компетентност. С оглед на изложеното, до отнасянето на внесените осигурителни вноски през 2015 г. към периода 01.10.2012 г. до 31.12.2013 г. от компетентните длъжностни лица на НАП, за контролния орган при ТП на НОИ липсва основание за заверка на осигурителната книжка. Административното производство за извършване на корекция на данните, подадени с декларация обр. 6 за 2012 г. и 2013 г. от ТД на НАП се явява преюдициално по отношение на това за заверка на осигурителната книжка от ТП на НОИ. Съгласно чл. 6 а, ал. 11 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на министъра на финансите, декларация образец № 6, подадена от лицата по чл. 3, ал. 3, т. 2, 4 и 5, може да се коригира до изтичане на срока за подаването й. След този срок декларации се подават след разрешение на Националната агенция за приходите. В компетентността на приходната агенция е предоставено правомощието да прецени дали "кредитните остатъци", на които се позовава вещото лице, покриват задълженията към ДОО за 2012 г. и 2013 г. и могат да бъдат отнесени за тях или съответно са послужили за погасяване на други задължения на жалбоподателката, вкл. и данъчни. По изложените съображения обжалваното решение на АС – С. град е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, като жалбата на А. Ч. срещу решение № 1040-21-69/08.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град, в частта, в която е потвърден отказ за заверка на осигурителна книжка за периода 01.10.2012 г. – 31.12.2013 г., издаден от ръководител на контрола на разходите в същото поделение, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, А. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С. град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,