Решение № 10908 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Пловдив, чрез юрк. Р. И.- Богданова, против решение 2245 от 07.03.2024 г. по адм.дело 2696/2023 г. на Административен съд Пловдив. С него е отменена, като незаконосъобразна, негова заповед 23 ОА-2710 от 18.10.2023 г. за прекратяване на тръжната процедура за отдаване под наем за срок от 10 години на недвижим имот- публична общинска собственост, и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно тълкуване на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Претендира са юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В депозирано по делото писмено становище от 17.09.2024г. касационната жалба се поддържа на основанията, въведени с нея, от упълномощения процесуален представител, като при условията на евентуалност се противопоставя възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Ответникът- Сдружение "Спортен клуб по борба Атлетик", представлявано от председателя П. М. М., чрез пълномощника адв. В. Джостов, в депозирано писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендират се разноски, съобразно представен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Сдружение "Спортен клуб по борба Атлетик" против заповед 23 ОА-2710 от 18.10.2023 г. за прекратяване на тръжната процедура за отдаване под наем за срок от 10 години на недвижим имот- публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, [улица], предназначен за извършване на спортни дейности. Процедурата е прекратена на основание чл.44, ал.2 във вр. с чл. 44, ал.1, т.1 и т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, поради належаща общинска нужда, обоснована от директора на ОП "Жилфонд" в негово писмо с вх. 23 ОПЖ- 256/ 06.10.2023г., а именно- напреднало строителство и необходимост от помещения за обслужващи дейности за обект "Плувен комплекс с 50- метров басейн в част от кв.4 по плана на Спортен комплекс "Отдих икултура"- Пловдив. Основното оплакване на жалбоподателя е, че кметът не разполага с правомощия да прекрати тръжната процедура поради належаща общинска нужда. Съдът е събрал административната преписка, като изрично е изискал от кмета на общината представяне на всичко документи от нея. Анализирал е всички приети доказателства и е изложил подробно и последователно приетите за установени факти. Същите не са спорни между страните по делото. Въз основа на тях съдът е направил правните си изводи. Приел е, че основният нормативен акт, уреждащ въпросите, свързани със стопанисването, управлението и разпореждането с имоти- общинска собственост, е Законът за общинската собственост /ЗОбС/, спрямо който, Законът за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ и правилника за неговото прилагане се съотнасят като специален към общ закон. В тази връзка, според решаващия съд, правното основание за прекратяване на процедурата за отдаване под наем чрез търг на недвижим имот- публична общинска собственост, за извършване на спортна дейност, не се съдържа в ЗОбС, респективно в ЗМСМА, с оглед разпоредбата на чл.103, ал.2, т.2 ЗФВС, уреждащ определянето на условия и ред за използването на спортните обекти- общинска собственост в Наредба на ОбС Пловдив за условията и реда за финансово подпомагане на спортни дейности и за условията и реда за използването на спортни обекти, собственост на община Пловдив /Наредбата/. Според съда, след като в специалния закон / чл.64 от Наредбата/ изчерпателно са уредени възможностите, при които кметът на общината разполага с правомощието да прекрати търга, сред които не е належащата общинска нужда, то оспореният административен акт се явява издаден в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Като допълнителен мотив за незаконосъобразността на акта е възприета липсата на доказателства за твърдяната належаща общинска нужда. В мотивите е посочено, че писмо с вх. 23 ОПЖ- 256/ 06.10.2023г. от директора на ОП "Жилфонд" до зам. кмета на община Пловдив относно предоставяне на имот- общинска собственост за "временен склад" във връзка с изграждането на плувен комплекс с басейн не е годно да обоснове извод за такава нужда. По тези съображения оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна и при условията на чл.172, ал.2 АПК е постановено изпращане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно, при корекция на мотивите. В касационната жалба не се оспорват фактите, а само правните изводи досежно преценката на съда за обхвата на правомощията на административния орган и за действителното наличие на обстоятелствата, поради което е счетено от решаващия административен орган, че процедурата следва да бъде прекратена. Процесната процедура е проведена по реда на глава V, Раздел "Отдаване под наем на спортни обекти- общинска собственост", чл.53- 67 от Наредбата. Настоящият състав споделя довода на касатора, че в Наредбата не е уреден въпросът как следва да се процедира в случаите, когато в хода на неприключила тръжна процедура възникне обществена необходимост от използването на имота, предмет на търга, за нуждите на общината. Основният нормативен акт, уреждащ въпросите, свързани със стопанисването, управлението и разпореждането с имоти- общинска собственост, е Законът за общинската собственост. По аргумент на чл.3, ал.2 ЗОС, освен имотите, определени със закон, имоти- публична общинска собственост са и тези, предназначени за осъществяване на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и тези, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение. В чл.67 от Наредбата е предвидено, че за неуредените въпроси относно реда за провеждането на търговете и конкурсите се прилагат разпоредбите на ЗОбС и чл.8, ал.1 от Наредбата на общински съвет- Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/. Нормата на чл.8, ал.2 от НРПУРОИ делегира правомощия на общински съвет- Пловдив да определи с наредба реда за предоставянетона общински имоти под наем, включващ и определяне на условия в договора за наем, регламентиращи неговото прекратяване при определени условия. В контекста на тези съображения, основателно касаторът поддържа, че наемно отношение не следва да възниква, а ако има действащо такова, то следва да бъде прекратено, в случай на възникнала належаща общинска нужда, на основание чл.15, ал.1, т.8 ЗОбС във връзка с чл.17, ал.1, т.10 НРПУРОИ. В предметния обхват на НРПУРОИ са включени както възникването, така и прекратяването на наемното правоотношение досежно имоти- общинска собственост, докато ЗФВС и Наредба на ОбС Пловдив за условията и реда за финансово подпомагане на спортни дейности и за условията и реда за използването на спортни обекти, собственост на община Пловдив, не уреждат определянето на конкретни услевия, визиращи възникването и прекратяването на наемните правоотношения. Изложените съображения от първостепенния съд за неприложимост на ЗОбС към спорните правоотношения са неправилни и не могат да бъдат споделени. Независимо от изложеното, правилен е решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед на кмета на община Пловдив. Действително, както е счел първоинстанционният съд, от събраните по делото доказателства не може да бъде установена по несъмнен начин твърдяната належаща общинска нужда. Единствените представени документи пред органа в тази връзка са писмо с вх. 23 ОПЖ- 256/ 06.10.2023г. от директора на ОП "Жилфонд" до зам. кмета на община Пловдив и договор за обществена поръчка за строителство 23ДГ-76/ 06.02.2023г. между община Пловдив и "ГБС- Пловдив" АД с предмет "строителство на плувен комплекс с 50 метров басейн в част от кв.4 по плана на СК "Отдих и култура", гр. Пловдив. В писмото е обоснована необходимостта от предоставянето на имота с "напредването на строителните дейности за обекта", както и с нуждата от използването му за "съхранение на химически и почистващи препарати за плувния басейн; съхранение на алуминиевата дограма, която ще се демонтира от 25- метровия басейн; съхранение на радиатори и други вещи, които ще бъдат демонтирани и преместени от 25 метровия плувен басейн". Обоснована е тезата на съда, че при издаването на акта не е извършена преценка защо съхраняването на строителни отпадъци и/или демонтирани радиатори, дограма и др. вещи е проява с обществен характер, при това с неотложен такъв, още повече, че визираните дейности и естеството на препаратите, които ще бъдат съхранявани, биха могли да доведат до увреда на извършваната в имота спортна дейност и да нанесат вреди на спортния обект. Въз основа на приобщените доказателства съдът е формирал правилен извод, че заповедта на кмета на община Пловдив за прекратяване на тръжната процедура единствено въз основа на подадено от директор ОП "Жилфонд" искане за предоставяне на процесния общински имот за "временен склад", е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и несъответна на целта на закона- основания по чл.146, т.4 и т.5 АПК, поради което подлежи на отмяна. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По разноските: При този изход на спора и с оглед заявеното искане, на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Процесуален представител на ответника не е присъствал в проведеното съдебно заседание, като е депозирано само писмено становище с претенция за разноски от 1000 лева.- адвокатско възнаграждение, съобразно приложени списък и доказателства към него. При направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, отчитайки обема на процесуалното представителство и обстоятелството, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, настоящият състав намира, че на ответника по касация са дължими разноски за настоящата инстанция в размер на 700 лева Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение