Решение № 12077 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2012 г.

Решение № 12077 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДЕКВР) против решение № 6723/14.05.2012 г., постановено по адм. д. 14349/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменен мълчалив отказ да се произнесе по заявление на "Софиягаз " ЕАД за утвърждаване на цени с вх. № Е-15-02-10/6.07.2011 г. и връща делото като преписка за повторно разглеждане и ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение по съображения. Подробни аргументи в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Софиягаз" ЕАД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6723/14.05.2012 г., постановено по адм. д. 14349/2011 г. по описа на ВАС е отменен мълчалив отказ на ДКЕВР да се произнесе по заявление на "Софиягаз" ЕАД за утвърждаване на цени с вх. № Е-15-02-10/6.07.2011 г. и връща делото като преписка за повторно разглеждане и ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, в резултат на което е приел, че е формиран мълчалив отказ на ДКЕВР да се произнесе по процесуално допустимо искане на титуляр на лицензия за дейността разпределение на природен газ. Тричленният съдебен състав е приел, че ДКЕВР е допуснал съществени нарушения на административно производствените като не предприела действията, предвидени в глава Трета от Наредба за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ) и не се е произнесла по заявлението на "Софиягаз " ЕАД в предвидения срок. При така установените факти на основание чл. 146, т. 3 от АПК е уважена жалбата на "Софиягаз " ЕАД и поради наличието на предпоставките на чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредено връщане на делото като преписка на административният орган и за упражняване на неговите правомощия, но съобразено със задължителните тълкувания на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се спори между страните и е установено правилно от тричленният съдебен състав, че "Софиягаз " ЕАД е подало заявление вх. № Е-15-02-10/6.07.2011 г., с което е поискано утвърждаване на цени за лицензионните му дейности. Няма спор, че по това искане ДКЕВР не е предприела никакви конкретни действия. ДКЕВР твърди, не са предприети предвидените в НРЦПГ действия - изготвяне на Доклад на работна група, насрочване на открито заседание и обществено обсъждане по изменение на цените, насрочване и провеждане на закрито заседание по издаване на окончателен акт, независимо от неговото съдържание - определяне на цени или мотивиран отказ да бъде уважено искането, защото цените за 2009 г. са утвърдени. Пред касационната инстанция се поддържа становище, че е извършван анализ и оценка на информация, от които е преценено, че няма основание за изменение на утвърдените цени. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решение № Ц-09/1.04.2009 г. на ДКЕВР, с което са утвърдени цени, следва да се разглежда като произнасяне по искането с вх. н. № Е-15-02-10/6.07.2011 г. Обстоятелството дали с влязлото в сила, след осъществен съдебен контрол, решение от 2009 г. са утвърдени цени и за 2011 г. е въпрос, който подлежи на установяване и проверка в административното производство, образувано по заявлението на "Софиягаз" ЕАД от 2011 г. В конкретния случай, както правилно и законосъобразно е приел тричленният състав на Върховния административен съд, ДКЕВР въобще не е предприела действия по разглеждане на това заявление и в нарушение на задължението си на регулаторен орган не изпълнила задължението си за ценово регулиране. Видно от съдържанието на касационната жалба е налице неразбиране от страна на административният орган относно задължението му за произнасяне и упражняване на правомощията му за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и на потребителите при условията на оперативна самостоятелност. Нормата на чл. 4, ал. 3 от НРЦПГ е диспозитивна, като законодателят е предоставил на ДКЕВР и утвърждаването на методиката за упражняване на това правомощие на ДКЕВР за коригиране на цените въз основа на недовзетия/надвзетия приход, но при прилагане на методите по чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРЦПГ. Тази формулировка на правната норма не означава, че предоставя възможност на регулаторният орган въобще да не разглежда отправени до него искания, подадени от заинтересовани лица. Твърдението в касационната жалба, че ДКЕВР е извършила анализ и оценка на предоставената от "Софиягаз" ЕАД информация и е преценила, че те не дават основания за изменение на утвърдените цени, не кореспондира със събраните по делото доказателства. По делото няма данни за извършван такъв анализ дори от работна група, а още повече за провеждано закрито или открито заседание на комисията, на които да са извършвани такъв анализ и оценка. Обжалваният мълчалив отказ е отменен на основание чл. 146, т. 3 от АПК - нарушение на административно производствените правила, изрично предвидени в НРЦПГ. В този смисъл не е основателно възражението в касационната жалба, че съдът е следвало да обсъди евентуалните мотиви на ДКЕВР, независимо, че не са изложени от административният орган, като да извърши проверка относно законосъобразността на формираният мълчалив отказ да бъде уважено искането на "Софиягаз" ЕАД. Според касаторът формираният мълчалив отказ е правилен и законосъобразен, защото цените за 2009 г. са определени с влязло в сила решение на ДКЕВР, поради което неправилно е отменен. Тричленният състав е констатирал особено съществени нарушения на процедурата по издаване на индивидуален административен акт, които представляват самостоятелно основание за отмяна. Индивидуалният административен акт е отменен на основание чл. 146, т. 3 от АПК, а не на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Поради обстоятелството, че въпросът е предоставен на преценка на административният орган и от естеството на формираният мълчалив отказ, не е налице възможност постановяване на решение при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК. Тричленният съдебен състав не е имал възможност да разреши спора по същество, поради което и след отмяна на мълчаливия отказ, формиран без да е проведена задължителната процедура, регламентирана в специален нормативен акт, е разпоредено делото да се върне на административният орган за разглеждане и ново произнасяне (чл. 173, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК). В този смисъл не подлежат на обсъждане и аргументите на ДКЕВР, че не са били налице основания за промяна на утвърдени цени за 2009 г. Тези обстоятелства следва да бъдат предмет на установяване при произнасянето на административният орган, респективно предмет на съдебен контрол на издаден при спазване на процедурата административен акт. Представените в открито съдебно заседание на 20.09.2012 г. писмени доказателства за извършвани действия на ДКЕВР след приключване на устните състезания по адм. д. 14349/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, не представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК и не подлежат на обсъждане от касационната инстанция. Провеждането на друга административна процедура, образувана по друго искане за следващ период, дори да се приеме, че фактически ще засегне установяване на факти и обстоятелства от значение за произнасянето и по заявление вх. № Е-15-02-10/06.07.2011 г. на "Софиягаз " ЕАД (което не се твърди от процесуалният представител на ДКЕВР и не се установява от документите) не представлява касационно основание за отмяна на законосъобразно и обосновано съдебно решение. По водене на делото ответникът по касационната жалба "Софиягаз" ЕАД е не направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 228 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационният жалбоподател му дължи разноски в размер на 150 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,