Решение № 14403 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2015 г.

Решение № 14403 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - град, против решение № 5938/08.10.2015 г., постановено по адм. дело № 9466/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № РО-550/09.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град за потвърждаване на разпореждане № 3341/23.07.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - "Национална електрическа компания" ЕАД гр. С., представлявано от изпълнителния директор П. И., чрез пълномощника юрисконсулт Д. Д., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменено по жалба на "Национална електрическа компания" ЕАД решение № РО-550/09.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е потвърдено разпореждане № 3341/23.07.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет в размер общо на 7143,18 лв., от които главница 4222,58 лв. и лихва - 2920,60 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че имуществената отговорност на осигурителя в случая е ангажирана за това, че неправилно е удостоверил прекратяване на осигуряването на П. Р. при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 07.01.2010 г., в резултат на което е направена погрешна преценка от длъжностното лице, че е изпълнено условието по чл. 94, ал. 1 КСО, в редакцията до 31.12.2011 г., за наличие на прекратяване на осигуряването. Установено е, че към посочената дата лицето е било с прекратено осигуряване по трудов договор, но от същата дата е започнало да упражнява дейност по граждански договор. Съдът е приел, че макар в случая "НЕК" ЕАД да е отговорно юридическо лице по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, отговорността му неправилно е ангажирана, тъй като пенсията на П. Р. не е неправилно изплатена. Позовал се е на решението по дело № С-103/2013 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване на Административен съд С. - град, в което е прието, че чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ не допуска разпоредба на държава членка, според която като условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражняване на дейност в друга държава членка. Въпреки че по конкретното дело лицето не е упражнило правото си на движение в рамките на съюза, то принципът на равенството на гражданите пред закона и произтичащото от него равенство при упражняването и защитата на правата на гражданите без всякаква дискриминация, не допуска различно третиране на субектите, които попадат в приложното поле на една и съща норма. При приложението на чл. 94, ал. 1 КСО в конкретния случай, на основание принципа на равенство пред закона съдът следва да приложи изискването за прекратяване на осигуряването така, както следва да бъде приложено това изискване спрямо български граждани, които са упражнили правото си на свободно движение като работници към момента на подаване на молбата за пенсиониране, или след като изискването по чл. 94, ал. 1 КСО не се прилага по отношение на тези лица, то не следва да се прилага и по отношение на български граждани, спрямо които е приложимо изцяло националното право. Въз основа на съображения в този смисъл съдът е достигнал до извода, че не е налице недължимо изплатена сума за пенсия на лицето, която да подлежи на събиране от дружеството по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните за спора факти и обстоятелства са отразени правилно в мотивите на първоинстанционното решение. На "Национална електрическа компания" ЕАД е извършена частична финансова ревизия относно разходите по ДОО, която е приключила с констативен протокол вх. № 3342/23.07.2014 г., въз основа на който е издаден ревизионен акт за начет № 2980, вх. № 33-02-29/1/10.07.2014 г. При проверката е установено, че П. Т. Р. е бил назначен от 1995 г. по трудов договор на длъжност "главен специалист" в "НЕК" ЕАД, договорът е прекратен на 07.01.2010 г. Осигурителят е издал удостоверения при пенсиониране обр. УП-2, изх. № 61/24.02.2010 г. и удостоверение обр. № 1 изх. № 12/05.03.2010 г. като последен работодател. Установено е, че същият има сключен граждански договор № ГД 3/06.01.2010 г. с "НЕК" ЕАД, чието изпълнение започва от 07.01.2010 г. и продължава до 07.07.2010 г. и за този период подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3 КСО. П. Р. е получавал пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 - 3 КСО от 07.01.2010 г.; със заявление вх. № МП-72823/29.07.2013 г. е представил допълнителен стаж и доход, придобит след пенсиониране за преизчисляване на пенсията и при извършената служебна проверка от пенсионните органи в регистъра на осигурените лица е установено, че към 07.01.2010 г. - датата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице прекратяване на осигуряването, тъй като от същата дата е започнало задължително осигуряване на лицето по извънтрудово правоотношение, с което не е изпълнено условието по чл. 94, ал. 1 КСО. Посочено е, че на лицето неоснователно са изплатени суми за пенсия за периода от 07.01.2010 г. до 07.07.2010 г. по вина на работодателя и следва да бъде реализирана имуществената му отговорност по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за неправомерно изплатени пенсии за осигурителен стаж и възраст в размер на 4222,58 лв. и лихва - 2920,60 лв., или общо 7143,18 лв. Спорът по делото е правен и е свързан с отговор на въпроса дали е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на съда са правилни. В чл. 110, ал. 3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждания. Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая търговското дружество, чиято имуществена отговорност е ангажирана, не е причинило щети на държавното обществено осигуряване. На първо място, дружеството не е извършило осигурителен разход пряко, тъй като то не е извършило плащането на сумите за пенсии на П. Р.. На следващо място, дружеството не е извършило неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или доход. От констатациите в ревизионния акт е видно, че осигурителният доход и стаж на П. Р. са били правилно удостоверени. Основанието, поради което е ангажирана имуществената отговорност на "НЕК" ЕАД като осигурител, е неправилното удостоверяване от служител на това дружеството, че към датата 07.01.2010 г. П. Р. е бил с прекратено осигуряване. Неправилното удостоверяване на това обстоятелство обаче не е предвидено като основание за ангажиране на имуществената отговорност на юридическото лице по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Основанията за ангажиране на имуществена отговорност на юридическите лица не могат да бъдат тълкувани разширително. Недопустимо е по тълкувателен път да се разширяват основанията за имуществена отговорност като се приема, че всяко неправомерно изплащане на осигурителни разходи води до имуществена отговорност на осигурителя. Прекратяването на осигуряването на определено лице е факт, за който се съдържат данни в регистъра на осигурените лица, поради което длъжностното лице по пенсионното осигуряване, преди да се произнесе по заявлението за отпускане на личната пенсия, е имало обективна възможност да провери дали осигуряването на П. Р. е било прекратено, но такава проверка очевидно не е направена. Предвид това, неправилно е прието от административния орган, че е налице основание за събиране на сумите по ревизионния акт за начет от "НЕК" ЕАД. Отделно от това, правно обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че сумите за пенсия на П. Р., изплатени за периода 07.01.2010 г. - 07.07.2010 г., не са недължимо платени. Първата предпоставка, за да се ангажира отговорността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО е да е причинена щета на ДОО, а щета би била налице, когато е извършен осигурителен разход /плащане/, който не е бил дължим. Няма спор, че П. Т. Р. е отговарял на изискванията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Единственото основание, поради което административният орган е приел, че пенсията е неправилно изплатена е фактът, че на датата 07.01.2010 г., откогато е отпусната личната пенсия, П. Р. не е бил с прекратено осигуряване. Изискването по чл. 94, ал. 1 КСО в редакцията, която е действала към датата на отпускане на пенсията, пенсията да се отпусне от датата на прекратяване на осигуряването, е прието за несъвместимо с чл. 49 ДФЕС с цитираното от първоинстанционния съд решение на Съда на Европейския съюз по делото "Сомова" - № С-103/2013 г., защото препятства свободното движение в рамките на съюза. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, която въвеждаше изискването за отпускане на пенсията от датата на прекратяване на осигуряването, е отменена след посоченото решение на СЕС /изм., обн. ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г./. Към настоящият момент не съществува изискване за прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст за всички лица, по отношение на които е приложим Кодексът за обществено осигуряване, тоест независимо от това дали лицата са упражнили или не правото си на свободно движение в Европейския съюз. Това обстоятелство е в подкрепа на извода на първоинстанционния съд, че принципите на равенство и недискриминация налагат изискването по чл. 94, ал. 1 КСО /в редакцията преди 01.01.2015 г./ да има прекратяване на осигуряването, като условие за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се прилага еднакво както спрямо лицата, които са упражнили правото си на свободно движение, като и по отношение на тези лица, които не са упражнили това право. В този смисъл е установена съдебна практика на Върховния административен съд, част от която е цитирана и в първоинстанционното решение. Следва в тази връзка да се отбележи, че неправилно касационният жалбоподател поддържа в жалбата си, че за настоящия правен спор било без значение дали изискването по чл. 94, ал. 1 КСО за прекратяване на осигуряването следва да бъде прилагано по отношение на конкретното лице. Това становище не отчита обстоятелството, че за да се ангажира отговорността на осигурителя по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО следва да има причинена щета на ДОО, а за да има причинена щета на ДОО, следва да има недължимо изплащане на суми за осигурителни разходи. След като в конкретния случай е установено /по съображенията, изложени от първоинстанционния съд, които напълно се споделят от настоящия състав/, че П. Р. е имал право на пенсия от 07.01.2010 г., независимо, че към тази дата осигуряването му не е било прекратено, то изплатените суми за пенсия за периода от тази дата до 07.07.2010 г. не са били недължимо платени, което означава, че няма причинена щета за ДОО и няма основание за възстановяване на изплатените суми, включително и от осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила . Разноски по делото не са претендирани, поради което не съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,