Решение № 14224 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2020 г.

Решение № 14224 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булавтогаз" ЕООД със седалище в град София против решение № 2637/04.12.2019 г., постановено по административно дело № 723/2018 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-02-ЮЗР-8/16.07.2018 г. на началника на РДНСК- Югозападен район за премахване на незаконен строеж - "Бензиностанция- комбинирана колонка за бензин и дизел, метална конструкция- козирка и подземни резервоари за бензин и дизел", находящ се в поземлен имот № 162, местност "Соколовец", Промишлена зона на град Сандански. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Поради това жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отмени атакуваната заповед за премахване на незаконен строеж. Ответникът по касационната жалба- началникът на РДНСК-Благоевград счита жалбата за неоснователна и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от лице с активна легитимация, за което съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. При разглеждането но делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на началника на РДНСК- Югозападен район съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, тъй като строежът е класифициран като такъв от първа категория съобразно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗУТ. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена след съставянето на констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установен строеж от първа категория- "Бензиностанция- комбинирана колонка за бензин и дизел, метална конструкция- козирка и подземни резервоари за бензин и дизел", находящ се в поземлен имот № 162, местност "Соколовец", Промишлена зона на град Сандански. Изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това са в съответствие със закона и се обосновават от събраните по делото доказателства. Налице е предпоставката по чл. 225, ал. 2, т. 2 – липса на одобрени проекти и разрешение за строеж, което обуславя и определянето на строежа като незаконен и премахването му на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Оплакването на жалбоподателя, че в протеклото административно производство не е изследвана законността на намиращите се в поземления имот строежи, а именно газостанция и бензиностанция, не намира подкрепа в доказателствата по делото. В оспорената заповед за премахване административният орган е описал съществуващата в поземления имот газостанция, която е било предмет на акт за узаконяване № 8 от 08.06.2000 г. Посочил е, че в имота без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж са изградени и комбинирана колонка за горива- дизел и бензин, метална козирка над нея, и подземни резервоари за бензин и дизел. Описано е и точното им местоположение- колонката и козирката над нея се намират на около 10 метра от находящата се в същия имот едноетажна монолитна постройка, предмет на акта за узаконяване, а подземните резервоари- зад масивната постройка и зад надземните резервоари за газ. Изслушаните по делото заключения (основно и допълнително) на съдебно-техническата експертиза установяват по категоричен начин, че нареденият за премахване строеж не съвпада със строежа по акта за узаконяване. Вещото лице е категорично, че представените по делото чертежи-екзекутиви, се отнасят за газостанцията, а не за бензиностанцията. Според експерта действително е изготвен проект на обект "Газоснабдителна станция, бензиностанция, автомивка, офис, автосервиз и магазин", но няма никакви данни той да е одобрен по съответния ред. Ето защо направеният от първоинстанционния съд извод за липса на одобрени проекти и разрешение за строеж напълно се обосновава от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е извършил преценка и относно търпимостта на строежа и с оглед момента на извършването му- 2006 година, обосновано е преценил, че не намират приложение правилата на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. След като нареденият за премахване строеж не е търпим, същият подлежи на премахване. Развитите в касационната жалба доводи относно наличието на спор за собственост по отношение на газоснабдителна станция, бензиностанция, автомивка и офиси, автосервиз и магазин, находящи се в поземлен имот с идентификатор 65334.202.61, който се води между "Булавтогаз" и "Хелт Интернешънъл Фунтас", не следва да се обсъждат, тъй като същите са неотносими към предмета на настоящия спор, който касае премахването на незаконен строеж. Поради изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП съдът прие, че в полза на ответника и чл. 24 от НЗПП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение