Решение № 4677 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2018 г.

Решение № 4677 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. срещу решение № 69 от 22.02.2018 г. по административно дело № 488/2017 г. от Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1983 к-631/20.04.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалваната от него заповед. Конкретните твърдения за тези нарушения са следните: в обжалваното решение липсва описание на възприетата от съда фактическа обстановка, при което изведените правни установявания са лишени от смисъл; при постановяването му съдът е кредитирал недопустими доказателства – тези събрани в хода на наказателното производство, водено срещу него; липсата на обсъждане на наведените от него доводи относно незаконосъобразността на оспорената от него заповед и отказът на съда да спре производството по делото до приключване на наказателното производство. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН) при Министерство на вътрешните работи (МВР) в представен писмен отговор от процесуален представител и в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Няма спор между страните относно изводите на съда, за издаване на заповедта от компетентния орган и при спазване на предвидените административно производствени правила, като правилността му се установява от събраните по делото доказателства. Обоснован и правилен е и изводът в обжалваното решение относно спазване на изискванията за формата на заповедта, посочени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). От съдържанието на заповедта се установява, че същата съдържа посочените в цитирания законов текст реквизити. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд приема, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Нончев е извършил деянието, което правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като тежка нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Изложеното води до извод, че обжалваното решение е материално законосъобразно. Противно на твърденията в касационната жалба същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал относимите и необходими доказателства, въз основа на които е извел законосъобразни изводи. Приетите по делото доказателства са анализирани хронологично и в тяхната логическа свързаност, като са анализирани поотделно и в съвкупност, като подробно е описана възприетата от фактическа обстановка относно релевантните за спора факти - образуването и провеждането на дисциплинарното производство, въз основа на което е постановена заповедта, установеното нарушение на служебната дисциплина, неговия вид и характер и др. Противно на твърденията в касационната жалба именно описаните в първоинстанционното решение факти са релевантните за спора, предвид задължението на съда да извърши служебно пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, което е и сторено. Буди недоумение направеното възражение за неправилност на приетото от съда, че мотивите на акта могат да се съдържат и в друг документ, съгласно утвърдената съдебна практика въз основа на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, поради това, че с оглед особеностите на дисциплинарното производство на служителите в МВР за тежки нарушения на служебната дисциплина изрично е предвидено, че установяването на същото се извършва от помощен орган, какъвто е дисциплинарно разследващата комисия, каквато в случая е назначена с нарочна заповед, и която има задължение да изложи установеното в от нея при проведеното разследване в обобщена справка. Отделно от това деянието, възприето от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на етичните правила и съответно като тежко нарушение на служебната дисциплина е описано в заповедта, с което изискванията за формата на акта по чл. 210, ал. 1 ЗМВР са изпълнение, при което изводът на съда за липсата на нарушение по чл. 146, т. 2 АПК. В случая наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е за нарушение на етичните правила, а не за това, че служителя е извършил престъпление. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение