Решение № 11439 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6541/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. А. Чафадарова от гр. Неделино, подадена чрез процесуален представител адвокат Апостолов, против Решение 149 от 07.05.2021 г., постановено по адм. дело 86/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1012-20-5#1 от 26.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян и потвърденото с него Разпореждане РНП-2-4-20-00856766 от 21.12.2020 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - гр. Смолян. Релевирани са оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Смолян, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Димова, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Формулирано е искане за присъждане на съдебни разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК решаващият състав обосновано е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и правилно е отхвърлил оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-20-5#1 от 26.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Смолян, с което на основание чл. 117, ал.3 КСО, във връзка с чл. 114, ал.1 КСО е оставено в сила Разпореждане РНП-2-4-20-00856766/21.12.2020 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Смолян относно възстановяване от Д. А. Чафадарова от гр. Неделино на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст и великденска еднократна сума - април 2014 г. в размер на 34775,71 лв., от които главница за периода от 01.04.2014 г. до 31.05.2017 г. в размер на 22864,23 лв. и законна лихва в размер на 11911,48 лв., начислена на основание чл. 113 КСО до 21.12.2020 г. В разпореждането е посочено, че лихвата по чл. 113 КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението. По данни от пенсионното досие на лицето, Директорът на ТП на НОИ гр. Смолян е приел за установено, че Д. Чафадарова е подала заявление вх. 5821/07.05.2014 г. до Директора на Районно управление Социално осигуряване с искане за отпускане на лична пенсия по чл. 84 КСО за осигурителен стаж и възраст на осн. § 4 от ПЗР на КСО. Към заявлението са били приложени и следните доказателства: Удостоверение обр. УП-30 89/25.09.1996 г., издадено от Предприятие за ремонт и строителство, клон Лозенец, Удостоверение обр. УП-2, 90/25.09.1996 г., издадено от Предприятие за ремонт и строителство София - клон Лозенец, Удостоверение обр. УП-30 Б-90-782/07.10.1991 г., издадено от ТПК Бусер клон Стъкларски изделия гр. София, Удостоверение обр. УП 3, XIV-261/15.07.2003 г., издадено от ЖПЗ-София-ЕАД. С Разпореждане [ЕГН]/14 от 23.05.2014 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Смолян по подадено заявление на Чафадарова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.04.2014 г. пожизнено по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО при навършена възраст 58 г. и 8 м., в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО. С разпореждания от 08.08.2014 г., 01.07.2014 г. и 01.07.2015 г. пенсията е изменяна и осъвременявана. С Разпореждане [ЕГН]/25.05.2017 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Смолян пенсията е спряна от 01.06.2017г., като с Решение 1012-20-39#1 от 12.07.2017 г. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е оставил в сила разпореждането и е отхвърлил жалбата на Чафадарова като неоснователна. С Решение 334/06.10.2017 г., постановено по адм. д. 247/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, оставено в сила с Решение 14556 от 27.11.2018 г. по адм. д. 12989/2017 г. на ВАС, жалбата на Чафадарова против Решение 1012-20-39# 1 от 12.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Смолян е отхвърлена като неоснователна. С влязло в сила на 25.06.2019 г. Решение 182/02.05.2019 г., постановено по АНД 485/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Смолян, Чафадарова е призната за виновна в това, че на 07.05.2014 г. в гр. Смолян в сградата на Териториално поделение на НОИ - Смолян, пред специалист в сектор Пенсионно обслужване към отдел Пенсии при ТП на НОИ - Смолян, съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - удостоверения за осигурителен стаж (обр. УП-3 и обр. УП-30) и удостоверение за получавано брутно трудово възнаграждение (обр. УП-2), а именно: Удостоверение обр. УП 3, XIV-261/15.07.2003 г., на което е придаден вид, че е издадено от ЖПЗ-София-ЕАД на нейно име и че подписите за Изготвих, Ръководител и Гл. счетоводител са били изпълнени от някое от лицата, заемали тези длъжности; Удостоверение обр. УП-30, Б-90-782/07.10.1991 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТПК Бусер клон Стъкларски изделия гр. София на нейно име и че подписа за Ръководител е бил изпълнен от лицето, заемало тази длъжност; Удостоверение обр. УП-30, 89/25.09.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от Предприятие за ремонт и строителство, клон Лозенец на нейно име и че подписа за Ръководител е бил изпълнен от лице, заемало тази длъжност и Удостоверение обр. УП-2, 90/25.09.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от Предприятие за ремонт и строителство, клон Лозенец на нейно име и че подписа за Ръководител е бил изпълнен от лице заемало тази длъжност, като ги представила към Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст обр. УП-1 с вх. 5821/07.05.2014 г. на ТП на НОИ - Смолян и опис на приетите документи със заявлението, като от нея за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност. Решение 182/02.05.2019 г., постановено по АНД 485/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Смолян е потвърдено с Решение 263/25.06.2019 г., постановено по ВНАХД 28/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Смолян. За да постанови решението си наказателният съд е приел за установено, че през посочените в удостоверенията периоди Чафадарова е живяла в гр. Неделино и не е работила в посочените в удостоверенията предприятия в гр. София. С разпореждане [ЕГН]/06.03.2020 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Смолян, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква а КСО е отменено разпореждането, с което на Чафадарова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 07.05.2014 г. и всички последващи разпореждания по пенсионното досие на лицето, отказано е отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Чафадарова на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е разпоредено получената надвзета пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал.1 от КСО, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Касаторката е оспорила разпореждането, като с Решение Ц1012-11-39#1 от 22.05.2020 г. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е оставил в сила разпореждането и е отхвърлил жалбата като неоснователна. С Решение 195 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело 184/2020 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, оставено в сила с Решение 15492/14.12.2020 г. по адм. дело 8940/2020 г. на ВАС, оспорването по жалбата е отхвърлено. Административният орган е взел предвид, че с цитираните по-горе влезли в сила решения на РС-Смолян и ОС-Смолян, Чафадарова е призната за виновна, че при подаване на заявлението за отпускане на ПОСВ съзнателно се е ползвала от неистински официални документи 4 бр. удостоверения. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е посочил, че от мотивите към съдебните решения се установявало, че след като през описаните в удостоверенията периоди Чафадарова е живяла и работила в гр. Неделино и никога не е имала адресна регистрация на територията на гр. София до 1989 г. то тя е съзнавала в достатъчна степен факта, че не е работила в посочените в удостоверенията предприятия в гр. София за един твърде дълъг период от време, за да знае, че при тези обстоятелства представените от нея документи освен неистински, са и документи с невярно съдържание. Посочено е, че в хода на пенсионното производство са изискани редица проверки относно стажа и адресната регистрация на лицето, като предвид получените данни и цитираните съдебни решения пенсионният орган не е зачел осигурителния стаж на Чафадарова в посочените осигурители за съответните периоди, като и в поисканите обяснения същата не била представила документи от тези осигурители. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е съобразил, че разпореждането е издадено след влизане в сила на Разпореждането от 06.03.2020 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ - Смолян за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОСВ и всички последващи разпореждания по пенсионното досие. Изложени са доводи, че с Решение 15492 от 14.12.2020 г. по адм. д. 8940/2020 г. на ВАС и оставено в сила с него Решение 195 от 22.07.2020 г. по адм. дело 184/2020 г. по описа на АС Смолян спорът относно доказателствената сила на представените от лицето удостоверения по образец УП-30 и трудовата книжа на Чафадарова е разрешен със сила на пресъдено нещо и е недопустимо да бъде пререшаван. Административният орган е посочил, че от съдържащите се по административната преписка доказателства от извършените проверки и влезлите в сила съдебни решения, се установява, че Д. Чафадарова, водена от желанието си да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, е нарушила установения правов ред, като е представила във връзка с постигането на този резултат документи за пенсиониране по образец 30 и трудова книжка, въпреки съзнанието, че удостовереният в тях осигурителен стаж не отговаря на обективната действителност и че без него същата няма да изпълнява изискванията за получаване на този вид пенсия. Според органа това поведение представлява проява на недобросъвестност от страна на Чафадарова, в хипотезата на която неоснователно изплатените суми за пенсия следва да бъдат възстановени от нея, ведно със съответната лихва върху тях. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е приел, че в процесния случай за времето на образувано съдебни производства погасителната давност е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, поради което възражението за изтекла петгодишна давност за сумите за главници и лихви за периода 01.04.2014 г. до 31.12.2015 г. не следва да бъде уважено. Органът е преценил, че е налице спиране на давностните срокове за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. След изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган намира, че жалбоподателката следва да възстанови цялата посочена в обжалваното разпореждане сума, ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 КСО, тъй като от данните по преписката не се установявало част от нея да е погасена по давност. Изводите на административния орган са изцяло възприети като правилни от решаващия съд. Изложени са мотиви, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Първата инстанция е взела предвид обстоятелствата, касателно установеното по съдебен ред използване на неистински документи и с невярно съдържание от Чафадарова, липсата на изплащателни ведомости, надлежно оборената материална доказателствена сила на представената от касаторката Трудова книжка 283. Съдът е приел, че като индиция за неполагане на труда от страна на Чафадарова в полза на посочените в трудовата книжка работодатели служат и действащите през спорните периоди разпоредби на Наредбата зa временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места. Посочено е, че с Решение 182/02.05.2019 г. на Районен съд - Смолян, е установено по несъмнен и категоричен начин не само това, че липсват условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, но и че Чафадарова изначално е съзнавала липсата на тези условия. Това е така, тъй като след като същата не е живяла в гр. София, а в гр. Неделино за периода от 12.07.1971 г. до 31.12.1981 г., за периода от 08.01.1982 г. до 27.11.1989 г. и за периода 04.12.1989 - 31.08.1993 г., които са посочени като трудов стаж и след като е съзнавала, че не е работила в ТПК Бусер за периода от 12.07.1971 г. до 31.12.1981 г., в Железопътен завод Георги Димитров - София за периода от 08.01.1982 г. до 27.11.1989 г. и в Предприятие за ремонт и строителство - клон Лозенец за периода 04.12.1989 - 31.08.1993 г., то отпускане на пенсия не й се дължи. С оглед на изложените обстоятелства съдът е формирал извод, че предвид субективното отношение на жалбоподателката към основанието за получаване на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, приема за установено наличието на предпоставките на чл.114, ал.1 КСО за възстановяване на недобросъвестно получените суми, ведно с лихвата по чл. 113 КСО. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са инвокираните в касационната жалба възражения за неправилност на изводите съда. Касаторката оспорва приетата за доказана от административния орган и от първоинстанционният съд недобросъвестност при получаване на сумите от нейна страна. На основание чл. 114, ал. 1 КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В разпоредбата на чл. 114, ал. 6 от КСО е предвидено, че споровете за недобросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториално поделение на НОИ. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретно психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от неговото незнание, че няма право върху тях. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, но въпреки това го е приело. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. За липсата на добросъвестност при получаване на сумите от осигурения се съди от неговото поведение с оглед на получаването им. Съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество са настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. В процесния случай са налице доказателства, че касаторката съзнателно се е възползвала от неистински документи, за да ѝ бъде отпусната пенсия за ОСВ. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Релевирани са оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Смолян, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Димова, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Формулирано е искане за присъждане на съдебни разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК решаващият състав обосновано е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и правилно е отхвърлил оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: По данни от пенсионното досие на лицето, Директорът на ТП на НОИ гр. Смолян е приел за установено, че Д. Чафадарова е подала заявление вх. 5821/07.05.2014 г. до Директора на Районно управление Социално осигуряване с искане за отпускане на лична пенсия по чл. 84 КСО за осигурителен стаж и възраст на осн. § 4 от ПЗР на КСО. Към заявлението са били приложени и следните доказателства: Удостоверение обр. УП-30 89/25.09.1996 г., издадено от Предприятие за ремонт и строителство, клон Лозенец, Удостоверение обр. УП-2, 90/25.09.1996 г., издадено от Предприятие за ремонт и строителство София - клон Лозенец, Удостоверение обр. УП-30 Б-90-782/07.10.1991 г., издадено от ТПК Бусер клон Стъкларски изделия гр. София, Удостоверение обр. УП 3, XIV-261/15.07.2003 г., издадено от ЖПЗ-София-ЕАД. С Решение 334/06.10.2017 г., постановено по адм. д. 247/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, оставено в сила с Решение 14556 от 27.11.2018 г. по адм. д. 12989/2017 г. на ВАС, жалбата на Чафадарова против Решение 1012-20-39# 1 от 12.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Смолян е отхвърлена като неоснователна. С влязло в сила на 25.06.2019 г. Решение 182/02.05.2019 г., постановено по АНД 485/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Смолян, Чафадарова е призната за виновна в това, че на 07.05.2014 г. в гр. Смолян в сградата на Териториално поделение на НОИ - Смолян, пред специалист в сектор Пенсионно обслужване към отдел Пенсии при ТП на НОИ - Смолян, съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - удостоверения за осигурителен стаж (обр. УП-3 и обр. УП-30) и удостоверение за получавано брутно трудово възнаграждение (обр. УП-2), а именно: Удостоверение обр. УП 3, XIV-261/15.07.2003 г., на което е придаден вид, че е издадено от ЖПЗ-София-ЕАД на нейно име и че подписите за Изготвих, Ръководител и Гл. счетоводител са били изпълнени от някое от лицата, заемали тези длъжности; Удостоверение обр. УП-30, Б-90-782/07.10.1991 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТПК Бусер клон Стъкларски изделия гр. София на нейно име и че подписа за Ръководител е бил изпълнен от лицето, заемало тази длъжност; Удостоверение обр. УП-30, 89/25.09.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от Предприятие за ремонт и строителство, клон Лозенец на нейно име и че подписа за Ръководител е бил изпълнен от лице, заемало тази длъжност и Удостоверение обр. УП-2, 90/25.09.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от Предприятие за ремонт и строителство, клон Лозенец на нейно име и че подписа за Ръководител е бил изпълнен от лице заемало тази длъжност, като ги представила към Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст обр. УП-1 с вх. 5821/07.05.2014 г. на ТП на НОИ - Смолян и опис на приетите документи със заявлението, като от нея за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност. Решение 182/02.05.2019 г., постановено по АНД 485/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Смолян е потвърдено с Решение 263/25.06.2019 г., постановено по ВНАХД 28/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Смолян. За да постанови решението си наказателният съд е приел за установено, че през посочените в удостоверенията периоди Чафадарова е живяла в гр. Неделино и не е работила в посочените в удостоверенията предприятия в гр. София. С разпореждане [ЕГН]/06.03.2020 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Смолян, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква а КСО е отменено разпореждането, с което на Чафадарова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 07.05.2014 г. и всички последващи разпореждания по пенсионното досие на лицето, отказано е отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Чафадарова на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е разпоредено получената надвзета пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал.1 от КСО, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Касаторката е оспорила разпореждането, като с Решение Ц1012-11-39#1 от 22.05.2020 г. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е оставил в сила разпореждането и е отхвърлил жалбата като неоснователна. С Решение 195 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело 184/2020 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, оставено в сила с Решение 15492/14.12.2020 г. по адм. дело 8940/2020 г. на ВАС, оспорването по жалбата е отхвърлено. Административният орган е взел предвид, че с цитираните по-горе влезли в сила решения на РС-Смолян и ОС-Смолян, Чафадарова е призната за виновна, че при подаване на заявлението за отпускане на ПОСВ съзнателно се е ползвала от неистински официални документи 4 бр. удостоверения. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е посочил, че от мотивите към съдебните решения се установявало, че след като през описаните в удостоверенията периоди Чафадарова е живяла и работила в гр. Неделино и никога не е имала адресна регистрация на територията на гр. София до 1989 г. то тя е съзнавала в достатъчна степен факта, че не е работила в посочените в удостоверенията предприятия в гр. София за един твърде дълъг период от време, за да знае, че при тези обстоятелства представените от нея документи освен неистински, са и документи с невярно съдържание. Посочено е, че в хода на пенсионното производство са изискани редица проверки относно стажа и адресната регистрация на лицето, като предвид получените данни и цитираните съдебни решения пенсионният орган не е зачел осигурителния стаж на Чафадарова в посочените осигурители за съответните периоди, като и в поисканите обяснения същата не била представила документи от тези осигурители. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е съобразил, че разпореждането е издадено след влизане в сила на Разпореждането от 06.03.2020 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ - Смолян за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОСВ и всички последващи разпореждания по пенсионното досие. Изложени са доводи, че с Решение 15492 от 14.12.2020 г. по адм. д. 8940/2020 г. на ВАС и оставено в сила с него Решение 195 от 22.07.2020 г. по адм. дело 184/2020 г. по описа на АС Смолян спорът относно доказателствената сила на представените от лицето удостоверения по образец УП-30 и трудовата книжа на Чафадарова е разрешен със сила на пресъдено нещо и е недопустимо да бъде пререшаван. Административният орган е посочил, че от съдържащите се по административната преписка доказателства от извършените проверки и влезлите в сила съдебни решения, се установява, че Д. Чафадарова, водена от желанието си да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, е нарушила установения правов ред, като е представила във връзка с постигането на този резултат документи за пенсиониране по образец 30 и трудова книжка, въпреки съзнанието, че удостовереният в тях осигурителен стаж не отговаря на обективната действителност и че без него същата няма да изпълнява изискванията за получаване на този вид пенсия. Според органа това поведение представлява проява на недобросъвестност от страна на Чафадарова, в хипотезата на която неоснователно изплатените суми за пенсия следва да бъдат възстановени от нея, ведно със съответната лихва върху тях. Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян е приел, че в процесния случай за времето на образувано съдебни производства погасителната давност е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, поради което възражението за изтекла петгодишна давност за сумите за главници и лихви за периода 01.04.2014 г. до 31.12.2015 г. не следва да бъде уважено. Органът е преценил, че е налице спиране на давностните срокове за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. След изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган намира, че жалбоподателката следва да възстанови цялата посочена в обжалваното разпореждане сума, ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 КСО, тъй като от данните по преписката не се установявало част от нея да е погасена по давност. Изводите на административния орган са изцяло възприети като правилни от решаващия съд. Изложени са мотиви, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Първата инстанция е взела предвид обстоятелствата, касателно установеното по съдебен ред използване на неистински документи и с невярно съдържание от Чафадарова, липсата на изплащателни ведомости, надлежно оборената материална доказателствена сила на представената от касаторката Трудова книжка 283. Съдът е приел, че като индиция за неполагане на труда от страна на Чафадарова в полза на посочените в трудовата книжка работодатели служат и действащите през спорните периоди разпоредби на Наредбата зa временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места. Посочено е, че с Решение 182/02.05.2019 г. на Районен съд - Смолян, е установено по несъмнен и категоричен начин не само това, че липсват условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, но и че Чафадарова изначално е съзнавала липсата на тези условия. Това е така, тъй като след като същата не е живяла в гр. София, а в гр. Неделино за периода от 12.07.1971 г. до 31.12.1981 г., за периода от 08.01.1982 г. до 27.11.1989 г. и за периода 04.12.1989 - 31.08.1993 г., които са посочени като трудов стаж и след като е съзнавала, че не е работила в ТПК Бусер за периода от 12.07.1971 г. до 31.12.1981 г., в Железопътен завод Георги Димитров - София за периода от 08.01.1982 г. до 27.11.1989 г. и в Предприятие за ремонт и строителство - клон Лозенец за периода 04.12.1989 - 31.08.1993 г., то отпускане на пенсия не й се дължи. С оглед на изложените обстоятелства съдът е формирал извод, че предвид субективното отношение на жалбоподателката към основанието за получаване на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, приема за установено наличието на предпоставките на чл.114, ал.1 КСО за възстановяване на недобросъвестно получените суми, ведно с лихвата по чл. 113 КСО. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са инвокираните в касационната жалба възражения за неправилност на изводите съда. Касаторката оспорва приетата за доказана от административния орган и от първоинстанционният съд недобросъвестност при получаване на сумите от нейна страна. На основание чл. 114, ал. 1 КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В разпоредбата на чл. 114, ал. 6 от КСО е предвидено, че споровете за недобросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториално поделение на НОИ. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретно психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от неговото незнание, че няма право върху тях. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, но въпреки това го е приело. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. За липсата на добросъвестност при получаване на сумите от осигурения се съди от неговото поведение с оглед на получаването им. Съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество са настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. В процесния случай са налице доказателства, че касаторката съзнателно се е възползвала от неистински документи, за да ѝ бъде отпусната пенсия за ОСВ.