Решение № 10318 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на регионалната дирекция по горите-град Бургас чрез адвокат Чолаков срещу решение 103/04.01.2024 г., постановено по адм. д.1093/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения относно фактическите установявания от първата инстанция и неправилност на изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложени са аргументи за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против негова заповед РД-19-02 от 05.06.2023 година. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Т. Я. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 103/04.01.2024 г., постановено по адм. д.1093/2023 г. по описа на Административен съд Бургас е отменена заповед РД-19-02 от 05.06.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите Бургас, с която на жалбоподателя на основание чл.90, ал. 1, т.5 от ЗДСл за извършено дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т. 1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т.З от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение на длъжност главен счетоводител към РДГ - Бургас. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е материалноправна незаконосъобразна, а наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При задълбочен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е установил правилно относимите към спора факти. Не се оспорва от касационният жалбоподател, че административният акт е издаден от компетентен орган при стриктно спазване на специфичните процесуални правила и форма, поради което и относно тези обстоятелства не се налага излагане на подробни съображения от касационната инстанция и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Административният съд правилно е приел за установено, че дисциплинарното производство е проведено без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са сроковете за образуване дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание. Събрани са всички относими доказателства и фактическите основания са описани подробно и ясно в оспорената заповед. Не е нарушено правото на защита на Т. Д.. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл, което обстоятелство е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с посочената разпоредба, която изисква обсъждането на четири кумулативни предпоставки: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Видно от изложеното в заповедта от страна на ДНО не е извършена реална преценка за всеки от критериите по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл за определяне вида и размера на наложеното наказание, предвид което не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл - да обоснове вида и размера на наложеното наказание. Действително, ДНО действа в условията на оперативна самостоятелност, но тя не изключва съдебния контрол, съгласно чл. 169 от АПК. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Обосновано е прието, че не е мотивирана преценката на органа защо е решил да наложи най- тежкото по тежест измежду всичките пет вида дисциплинарни наказания. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона. В конкретния случай от данните по делото се установява, че на жалбоподателя са налагани и други дисциплинарни наказания, като едното от тях е отменено с решение на АдмС-Бургас, а другото е заличено предсрочно на осн. чл. 99, ал. 1 от ЗДСл. Видно от представените от жалбоподателя формуляри за оценка на изпълнението, налице са данни за изпълнение на служебните задължения. При положение, че ДНО не е обсъдил тежестта на нарушението, последиците за държавната служба от него и не ги е преценил на плоскостта на цялостното служебно поведение на държавния служител, то преценката му за налагане на процесното дисциплинарно наказание е необоснована, съобразно принципа за съразмерност, а наложеното наказание прекомерно, както правилно е приел първоинстанционния съд. Следва да се посочи, че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност; да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, същият следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях, като материалната законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в нея фактически основания. Правилен е и изводът на съда, че по отношение на второто вменено нарушение за неизпълнение на служебни задължения, същото е недоказано. Посочено е нарушение, изразяващо се в неизготвени протоколи - предложения за брак и неиздаване на заповед за назначаване на комисия за бракуване на материални активи, в периода 01.01.2023 г. до 10.01.2023 г. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.25, ал. 1 от Вътрешните правила. Посочената като нарушена разпоредба от вътрешните правила визира задължението на директора или на упълномощено от него лице да издаде отделна заповед за назначаване на комисия, която да извърши бракуването на материални активи. В този смисъл на служителката Д. не е вменено задължение за издаване на заповед за назначаване на комисия. По отношение на неизготвените протоколи - предложения за брак, по делото не се спори, че такива не са съставени. Представени са обаче три акта за бракуване на материални запаси, подписани от председателя и членовете на комисията по инвентаризация, които са утвърдени от директора на РДГ Бургас без забележки. С оглед изложеното съдът правилно е приел, че в заповедта, както и в съпътстващите я документи липсват доказателства досежно описаното деяние, квалифицирано от органа по назначаването като дисциплинарно нарушение. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,