Решение № 6483 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2023 г.
ВАСВторо отделение16.06.2025 г.докладчик Мартин Аврамов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 202 от 07.04.2023 г. по адм. дело 895/2022 г. на Административен съд Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Държавата, чрез Министерството на земеделието, обжалва Решение 202 от 07.04.2023 г. по адм. дело 895/2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменен отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Пазарджик, обективиран в писмо изх. 20-50757 от 16.09.2022 г., да уважи заявление вх. 05-10415 от 18.08.2022 г. на К. П. М. и П. Н. С. за заличаване на вписване по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР в кадастралния регистър наред с оспорващите на държавата като собственик на поземлен имот с идентификатор 02837.503.174 по кадастралната карта на гр. Батак. С решението е отменено и действието на началника на СГКК по вписване на държавата в кадастралния регистър. От ответниците К. П. М. и П. Н. С. са на позиция за неоснователност на касационната жалба, началникът на СГКК Пазарджик не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на съдебното решение. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Кадастралната карта и регистри за местността са одобрени със Заповед РД-18-42/06.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Видно от скица 15-29472/25.01.2017 г., ПИ с идентификатор 02837.503.174 към датата на нейното издаване е с вписани собственици само първоинстанционните жалбоподатели, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот 190, том II, рег. 3912, дело 328/2013 г., нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот 167, том I, рег. 2082, дело 157/2014 г. и нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот 125, том III, рег. 4743, дело 428/2016 г., които са представени и по делото. По заявление от 2019 г. държавата е нанесена като собственик в кадастралните регистри на редица имоти с обща площ от 600 дка, посочени в Решение 427 от 31.07.2013 г. на Районен съд Пещера по гр. дело 38/2011 г., постановено по установителен иск на държавата срещу община Батак, сред които административният орган е приел, че попада и ПИ 02837.503.174. Административното производство е образувано по искане от 2022 г. на по-рано вписаните носители на собственически права за заличаване на държавата от кадастралния регистър за ПИ 02837.503.174. Отказът по заявлението е мотивиран с липсата на предвидено в закона правомощие за проверка на валидността на представените документи и за разрешаване на възникнали спорове за материално право. Съобразявайки се със задължението по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за вписване на всички титуляри на правото на собственост, органът по кадастъра се е аргументирал с възможността за отразяване единствено на правата на действителния собственик на имота след разрешаване на спора за материално право с влязло в сила решение на гражданския съд чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Дублирането на субектите на собствеността, произтичащо от удостоверяващи правата им актове, сочи на спор за материално право и е основание в кадастралния регистър да бъдат записани данните за всички лица и документи - чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а не част от тях според преценката на началника на СГКК или на административния съд те не разполагат с компетентност да се произнасят по титулярството на правата върху поземления имот. Изменение на кадастъра в тази хипотеза е допустимо след разрешаването на спора по общия исков ред - чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Независимо че К. М. и П. С. не са участвали в производството по гр. дело 38/2011 г., съдебният акт е следвало да бъде зачетен от административния орган вж. чл. 297 ГПК. Съответно вписването им заедно с държавата като собственици в кадастралния регистър не е аналогично на разрешаване на констатирания спор за материално право. След като решението от 2013 г. представлява титул за собственост, същият подлежи на записване в кадастъра. Неправилни от материалноправна страна са изводите на първостепенния съд, че за да е налице основание за извършване на ново вписване в кадастралния регистър, със съдебното решение трябва да са признати права, противопоставими на вече удостоверения в кадастъра собственик на имота. Те противоречат на смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Целта на нормата е да осигури актуалност на данните в регистъра, вкл. и относно съществуването на спор за собственост за един и същ имот. Ако със съдебно решение са признати противопоставими на вписаните лица права, то тогава би възникнала предпоставка за изменение на кадастъра по чл. 53а, т. 1 ЗКИР, респ. основание за заличаване на нанесените в кадастъра субекти, чиито права са отречени. Позоваването от съда на чл. 54, ал. 1 и 2 ЗКИР е въобще неотносимо и почива на отсъствието на разграничение между условията и реда за отстраняване на непълноти и грешки в КККР и записването на данни само в кадастралния регистър именно втората хипотеза е уредена в специалната и приложима към казуса норма на чл. 53, ал. 2 от закона. Въпросът за евентуалната липса на идентичност между ПИ 02837.503.174 и някой от изброените в Решение 427 от 31.07.2013 г. на Районен съд Пещера по гр. дело 38/2011 г. имоти не е изяснен при разглеждането на делото пред първата инстанция в нарушение на чл. 171, ал. 2, изр. 2 и ал. 5 АПК. От значение за преценката е индивидуализацията на територията, а не конкретния идентификатор, който имотът е имал през годините. Съдът необосновано е формирал правен извод за непринадлежността на този поземлен имот към списъка в диспозитива на съдебния акт по установителния иск. При преглед на табличното приложение към заключението на вещото лице по неразделната от решението съдебно-техническа експертиза се установява наличието на повече от един имот с идентификатор 02837.503.711 (попадащи в различни подотдели на отдел 182), който според твърденията на касатора (за чиято достоверност се съдържат данни и в скицата на ПИ 174) представлява стар номер на същия ПИ с идентификатор 02837.503.174. Доколкото чл. 220 АПК установява забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. При новото разглеждане съдът трябва да събере доказателства, вкл. чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, и да изясни категорично въпроса дали територията на ПИ с актуален идентификатор 02837.503.174 попада в списъка на имотите според Решение 427 от 31.07.2013 г. на Районен съд Пещера по гр. дело 38/2011 г., без значение от неговата номерация към този момент. В зависимост от фактическите констатации е дължимо съдът да даде мотивиран отговор налице ли е основанието по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и държавата да бъде записана като собственик на ПИ при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение