Решение № 324 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1020/2012 г.

Решение № 324 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1020/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. В. Д. - адв. Ст. Н. от САК, против присъда № 140/26.04.2012 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 1360/2012 г. В нея са посочени неподкрепени с конкретни доводи основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК и се прави искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по сочените в нея основания. Подлага се на критика дейността на въззивния състав по оценката на събраната доказателствена съвкупност, която според защитата, не се основава на изискванията на чл. 13 НПК и поради това, вътрешното убеждение на съда не е изградено съобразно чл. 14 НПК и е в нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК като това е довело до неправилното приложение на закона с осъждането на подсъдимия. В представените писмени бележки адв. Н. сочи, че в нарушение на процесуалните изисквания съдебният акт не е надлежно мотивиран. Оспорва се авторството на деянието квалифицирано по чл. 195 от НК от обективна страна, което според защитата, не само, че не е доказано, но и опровергано от събрания доказателствен материал - приложените към делото касови бележки от бензиностанциите потвърждаващи факта, че горивото, предмет на обвинението за това престъпление, надлежно е заплатено от купувача, т. е. няма съставомерен вредоносен резултат. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С въззивна присъда № 140 от 26.04.2012 г. по внохд № 1360/2012 г., на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК, Софийският градски съд, наказателно отделение, Х-ти състав е отменил присъдата от 24.01.2012 г. на РС - София, постановена по нохд № 15885/2011 г., с която подсъдимият М. В. Д. е бил признат за невиновен и оправдан изцяло по предявените му обвинения като е постановил нова, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че:

1. За периода от 10.07.2009 г. до 18.07.2009 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС - л. а. "БМВ 5-та серия", сив на цвят, с рег. № СА1197НМ, с поставена на него рег. табела № СА5491НМ, издадена за друго МПС - л. а. "Киа", м. "Сийд", на бензиностанция - Търговски комплекс "Шел Хемус", на бул. Ботевградско шосе отнел чужди движими вещи - 200.99 литра гориво - "бензин 95НUP" на стойност 420.07 лв. и на бензиностанция "Еко-3", находяща се на разклона за с. Чепинци отнел 194.74 литра гориво - "бензин Кинитрон А 100" на стойност 407.01 лв. или общо 395.73 литра бензин на обща стойност 827.08 лв. от владението на управителите на бензиностанциите без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода;

2. За същия период от време и при условията на продължавано престъпление, в гр. София си служил с контролни знаци - предна и задна регистрационна табели рег. № СА5491НМ, издадени за друго моторно превозно средство - л. а. м. "Кия" м. "Сийд", собственост на М. М. Зарева, поради което и на основание чл. 345, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложеното на подсъдимия наказание с наказанията по влезлите срещу него осъдителни присъди по нохд № 1138/2010 г. и по нохд № 3046/2010 г. на Софийски районен съд като му определил едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК увеличил с шест месеца. Изпълнението на така определеното по размер наказание от две години лишаване от свобода, съдът отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

На основание чл. 25, ал. 2, във вр. чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание "лишаване от свобода", съдът е присъединил и наказанието от петстотин лева глоба, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 1138/2010 г. на Софийски районен съд.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна.

Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод се свеждат до твърдения, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние и че липсват доказателства, доказващи вината му.

В писмените бележки защитата прави собствен анализ на доказателствата в подкрепа на довода си за невиновност на подсъдимия и излага съображения за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт, които обаче, не съставляват основания за касационна проверка по чл. 348 от НПК, поради което не могат да бъдат разгледани.

Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по диференцираната процедура на гл. ХХVII и по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, чрез ясно изразено съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не бъдат разпитвани свидетелите и експертите, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Затова, най-малкото неуместно е от страна на защитата, да поставя под съмнение разпознаването на подсъдимия като автор на деянията от свидетелите, което е извършено при спазване изискването на процесуалния закон и оформено в съответните протоколи приложени към делото и да се поставя под съмнение дадените от същите тези свидетели показания в същата насока.

В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство /чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК/.

От фактическа страна съдът е приел, че през инкриминирания период от време, с поставени на управлявания от него сив на цвят л. а. "БМВ" контролни табели, издадени за друг автомобил, два пъти подсъдимият е посетил посочени в присъдата бензиностанции. По идентичен начин и в двата случая, той налял гориво в резервоара на автомобила си и в туби, които поставил в багажника, след което без да заплати полученото гориво, напуснал района на бензиностанциите.

Вътрешното убеждение на съдебния състав от Софийски градски съд е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания на досъдебното производство доказателствен материал, изчерпателно посочен на л. 3 от мотивите на присъдата.

Затова, оплакванията за допуснати от въззивната инстанция нарушения по оценката на доказателствената съвкупност и начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия в извършените две престъпления са неоснователни. При установяване на правнорелевантните факти въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Показанията на свидетели са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо, и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираните деяния квалифицирани по престъпните състави на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 345, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. След като съдът е установил по несъмнен начин, че Д. е осъществил съставите на тези престъпления, правилно го е осъдил по тези обвинение.

Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.

Обстоятелството, че на л. 9 и л. 15 от дознанието към жалбите на управителите са приложени касови бележки за количеството и стойността на зареденото от колонките гориво не означава, че в действителност е налице извършена покупко-продажба на гориво, доколкото тези бележки отразяват престацията от страна на продавача и са свързана с счетоводната отчетност чрез съответната компютърна програма. Факт, който се потвърждава и от показанията на свидетелите очевидци - служителите от двете бензиностанции, че подсъдимият не е извършил плащане, а е избягал с автомобила си и натовареното на него гориво.

При приетите за установени фактически положения авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Подсъдимият М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, по които е бил признат за виновен и осъден. Доколкото оплакването за явна несправедливост е развито с довода, че подсъдимият е невинен по обвиненията, по които е осъден, то с оглед горните съображения, жалбата е неоснователна и по това основание.

С оглед на изложеното касационната жалба на подсъдимия Д. се явява изцяло неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение