Решение № 2055 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2010 г.

Решение № 2055 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 854/09.04.2010 г., постановено по адм. дело № 344/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 800661/21.05.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София-град, потвърден с решение № 1695/18.11.2008 г. на директора на същата дирекция в частта, в която на "Правчански-Янков-Вивел и с-ие" ООД - гр. София е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 73/30.12.2005 г., № 675/22.02.2006 г., № 681/17.03.2006 г., № 691/27.04.2006 г., № 1407/26.05.2006 г. и № 1502/21.06.2006 г., издадени от "Строй комерс-М" ЕООД, както и в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 2134/28.10.2005 г. и № 2382/28.11.2005 г., издадени от "Ел инвест-Стефан Богданов" ЕООД и в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1526/04.10.2005 г., № 1549/03.08.2005 г., № 1571/04.10.2005 г., № 1573/06.10.2005 г. и № 1574/07.10.2005 г., издадени от "Агролес" ООД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е допуснал грубо незачитане на основни правила в процеса, като принципа на равенство на страните и принципа за установяване на обективната истина, прогласени в чл. 9 и чл. 10 ГПК и конституционно закрепени в чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ. Аргументира тези нарушения на съда с отнетото му право да оспори представени от дружеството доказателства - частни писмени документи и поради тези причина те безкритично са били възприети от съда. Друго допуснато от съда нарушение от съда според касатора е възприемането на съдебно-счетоводната експертиза като доказателство за реалност на фактурираните доставки, като по този начин съдът не е преценил експертизата ведно с всички останали доказателства по делото и да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са оплаквания, че по повод възраженията на приходната администрация в молба от 22.10.2009 г. съдът въобще не ги е обсъдил. Иска се отмяна решението в обжалваните части и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Михайлова. Ответникът по касационната жалба "Правчански-Янков-Вивел и с-ие" ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Слав Стайков я оспорва и моли да се остави в сила решението като правилно, както и иска присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът е извършил нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и решението му е необосновано. Според прокурора неправилно съдът не е уважил искането за откриване на производство по оспорване истинността на представени частни писмени документи и е назначил експертиза, върху която едностранчиво и безкритично е мотивирал акта си. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За фактури № 73/30.12.2005 г., № 675/22.02.2006 г., № 681/17.03.2006 г., № 691/27.04.2006 г., № 1407/26.05.2006 г. и № 1502/21.06.2006 г., издадени от "Строй комерс-М" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е извършена реалност на доставките по тях, като аргументи в подкрепа на това твърдение съдът е намерил в изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Според съда вещото лице е категорично, че всички процесни фактури коректно и реално са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя, всички материали са вложени в изработката на посочените метални изделия, за тяхната реализация са сключени договори с клиенти, издадени са фактури, отчетени са в счетоводството и участват при формиране на финансовия резултат. За фактури № 2134/28.10.2005 г. и № 2382/28.11.2005 г., издадени от "Ел инвест-Стефан Богданов" ЕООД, първоинстанционният съд отново се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел, че чрез него е опровергана констатацията на органа по приходите за нереалност на процесните доставки. По отношение на първата доставка по фактура № 2134/28.10.2005 г. съдът е приел, че тя е доказана с приемателно-предавателен протокол от 28.10.2005 г., издаден е пътен лист № 10844/28.10.2005 г., изразходваното гориво за транспорта на ламарината според съда е доказано с фактура № 3026441548/28.10.2005 г. на "Шел България". Относно втората доставка по фактура № 2382/28.11.2005 г. съдът е изложил мотиви за реалност поради представен пътен лист № 10851/28.11.2005 г. и фактура за използвано гориво № 3026447355/24.11.2005 г., както и че начисленият ДДС е платен и по двете посочени фактури по "ДДС-сметка". За фактури № 1526/04.10.2005 г., № 1549/03.08.2005 г., № 1571/04.10.2005 г., № 1573/06.10.2005 г. и № 1574/07.10.2005 г., издадени от "Агролес" ООД, първоинстанционният съд отново е приел, че чрез съдебно-счетоводната експертиза е опровергана констатацията в ревизионния акт за липса на реалност на процесните доставки. Съдът е счел, че след като вещото лице е извършило проверка в счетоводствата и на ревизираното лице и на доставчика и е установило, че счетоводствата са водени редовно и осчетоводяването на фактурите е пълно и счетоводни документи са му представени от счетоводител от счетоводна къща, с която дружеството има сключен договор, то е доказана реалността на процесните доставки. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на експерта, според който всяка една от посочените по-горе фактури е съпроводена от пътен лист за извършен превоз на закупените материали, а фактура № 1549/03.08.2005 г. и с приемателно-предавателен протокол. Закупените материали - поцинкована ламарина, тръби, боя и други пак от заключението на вещото лице съдът е направил извод, че са употребени при изработването на метална стълба, метални конструкции, улуци, монтаж на LT ламарина с PVC покритие и др. съгласно договор за изработка от 27.07.2005 г. с "Проект строй груп" ЕАД на стойност 20 974,40 лв., а за останалата част от материалите е прието, че е използвана за изработка на метална козирка по поръчка на "Интенза". Относно представения от приходната администрация в последното съдебно заседание доклад от 2006 г., в който е посочено, че ревизираното дружество е замесено в данъчни измами, съдът е приел, че той въобще не следва да се обсъжда, тъй като в случай, че данните в доклада са верни, то същите е следвало да се предоставят на правоохранителните органи - МВР и прокуратура за извършване на съответните проверки. Решението в обжалаваните части е неправилно постановено. Незаконсъобразни са изводите на съда за реалност на процесните доставки по фактури № 73/30.12.2005 г., № 675/22.02.2006 г., № 681/17.03.2006 г., № 691/27.04.2006 г., № 1407/26.05.2006 г. и № 1502/21.06.2006 г., издадени от "Строй комерс-М" ЕООД, както и в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 2134/28.10.2005 г. и № 2382/28.11.2005 г., издадени от "Ел инвест-Стефан Богданов" ЕООД и в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1526/04.10.2005 г., № 1549/03.08.2005 г., № 1571/04.10.2005 г., № 1573/06.10.2005 г. и № 1574/07.10.2005 г., издадени от "Агролес" ООД само въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът не е изложил собствени мотиви, нито е обсъдил доказателствата по делото. Възприел е експертизата безкритично и безмотивно я е кредитирал. Не е изложил мотиви относно представените в хода на съдебното производство частни документи, които се ползват само с формална, но не и с материална доказателствена сила. Не е отчел и не е изложил мотиви относно обстоятелството притежават ли представените в съдебното производство частни документи достоверни дати - приемателно-предавателни протоколи и пътни листове, които не са представени в ревизионното производство поради ненамиране на доставчиците. Съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила освен изложените по-горе и във връзка с оспорване на частните документи, представени от ревизиращото дружество от представител на приходната администрация. Първоначално в съдебно заседание на 23.09.2009 г. е дал възможност на касатора (ответник в първоинстанционното производство) да се запознае с представените писмени доказателства и евентуално в следващо съдебно заседание са ги оспори. В нарушение изискването на чл. 193, ал. 1 във вр. с ал. 3, изр. 2 ГПК не е открил производство по оспорване въпреки направеното искане, като крайният срок за това според цитираната правна норма е съдебното заседание, в който документите са представени. Впоследствие в следващо съдебно заседание на 11.11.2009 г. съдът е обявил, че по въпроса за оспорването ще се произнесе в по-следващо съдебно заседание. В съдебно заседание на 13.01.2010 г. съдът относно оспорването на представените частни документи е оставил без уважение искането за оспорване на документите (което е направено в съдебно заседание на 23.09.2010 г.), мотивирайки се с разпоредбата на чл. 193 ГПК. На практика невъзможността на касатора (ответник пред първоинстанционния съд) да оспори частните документи е по вина на съда. Не е взето предвид от съда и обстоятелството, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на всички положителни предпоставки, формиращи претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 ЗДДС (отм.). В ревизионният акт приходната администрация е изложила отрицателни факти, вследствие на които е отказала правото на приспадане на данъчен кредит. Общ принцип в областта на доказването е, че този който твърди отрицателни факти, не е длъжен да ги доказва, а този, който твърди положителни факти, върху него пада доказателствената тежест. Това поведение на съда в процеса е довело до постановяване на неправилно решение, мотивирането на което е станало само въз основа на кредитиране на заключението на вещото лице и то безкритично и безмотивно. Съдът по принцип не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но при всички случаи е длъжен да го обсъди в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Възприемането на заключението на експерта не освобождава съда от задължението му да обсъди доказателствата. В случая такова обсъждане не е направено, а е налице само позоваване на тях, тъй като те са отразени в констативната част на съдебно-счетоводната експертиза. Обстоятелството, че впоследствие тези материали са закупени от друг купувач, може да бъде индиция за реалността на процесните доставки, само ако се докаже по категоричен начин, че те са били закупени именно от преките доставчици на ответника по касационната жалба. Направен е и необоснован извод от съда, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза категорично опровергавала констатациите на ревизионния акт. Експертизата не може да бъде доказателство за реалността на процесните доставки, а следва да бъде обсъдена наред с писмените доказателства по делото, което в процесния случай не е сторено от съда. Правилно касаторът се оплаква, че няма данни вещото лице да е извършило проверка по търговските документи на доставчиците, а само по счетоводните от предоставените му от счетоводител на счетоводна фирма "Никмар" ЕООД. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изложени по-горе, което е основание за неговата отмяна. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да прецени достоверността на датите на представените писмени документи пред съда, както и да ги обсъди поотделно и в съвкупност със съдебно-счетоводната експертиза и да изложи мотиви относно тези документи с оглед преценката му за реалността на процесните доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,