Решение № 58 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13227/2015 г.

Решение № 58 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13227/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Я. Х. срещу решение № 5658 от 04.09.2015 г., постановено по адм. дело № 6800/2013 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 140/17.06.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответниците КЗД и изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, чрез процесуални представители оспорват жалбата. Ответникът - директор на дирекция "Социално подпомагане" гр. О. не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, поради следното: Установява се, че жалбоподателят е сезирал КЗД през 2012 г. с оплаквания за дискриминация спрямо него по признаци "етническа принадлежност" и "политическа принадлежност", осъществена от втория и третия ответник по делото. Неговите твърдения са, че в резултат на това неблагоприятно третиране служебното му правоотношение като началник на отдел "Хора с увреждания и социални услуги" в дирекция "Социално подпомагане" - О. е било прекратено поради получена през 2011 г. най-ниската възможна оценка при атестирането му за изпълнение на длъжността (оценка 5 "неприемливо изпълнение"). За предходната 2010 г. оценката му е 4 "изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение". Според жалбоподателя това доказва, че отношението към него е тенденциозно заради етноса и симпатизирането на ПП ДПС, тъй като от 2003 г. е заемал различни длъжности в системата на социалното подпомагане, включително и ръководни, като е оценяван над изискванията. Петчленен състав на КЗД е разгледал спора и е приел, че не е нарушена забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 във вр. ал. 1 и § 1, т. 7 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Липсата на данни за по-неблагоприятно третиране на касатора спрямо друго лице или група от лица, намиращи се в сравними сходни обстоятелства, изключва такава квалификация на действията на ответниците. Съдът е споделил изводите на комисията, като е обсъдил релевантните факти и е изложил подробни мотиви по всички възражения на жалбоподателя. Посочил е, че евентуален порок на процедурата по оценяване на държавния служител е извън неговата компетентност по настоящия спор, тъй като е в обхвата на съдебния контрол за законосъобраност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Няма данни същата да е била обжалвана и отменена. Както в първоначалната жалба, така и в касационното производство се акцентира, че не е възможно и логично показателите за изпълнение на длъжността от Х. (лидерски качества и комуникативност), които в предходни атестации са били оценени положително, да са влошени в кратък времеви период от 1-2 години. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на изслушаната съдебнопсихологическа експертиза, която е дала утвърдителен отговор, че това е възможно. В заседание вещото лице е пояснило, че отрицателните промени могат да настъпят не само при влошено здравословно състояние поради заболяване, а и при стрес от личен, междуличностен, финасов и всякакъв друг характер, което се отразява в психосоциалната сфера на индивида. Предвид изложеното съдът е постановил правилно решение, като е отхвърлил жалбата срещу решението на КЗД. Не са налице основания за отмяната му и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,