Решение № 211 от 11.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1218/2011 г.

Решение № 211 от 11.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1218/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на А. П. - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - Шумен за проверка по реда на възобновяването на определение № 1457 от 9.11.2010 г. постановено по НОХ дело № 1674/2010 г. на Шуменския районен съд. В искането се излагат съображения, че след влизане на определението в сила чрез разследване са разкрити обстоятелства, които не са били известни на съда при неговото постановяване и имат съществено значение за правилното решаване на делото. По същество се иска производството да бъде възобновено и определението да бъде отменено. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение № 1457 постановено в съдебно заседание на 9.11.2010 г. по НОХ дело № 1674/2010 г. Шуменският районен съд е одобрил споразумението постигнато между прокурора и защитника, с което подсъдимият Б. А. Д. се е признал за виновен в това, че за времето 18-27.06.2009 г., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1402.260 литра дизелово гориво на стойност 2608.19 лв, собственост на [фирма] - Шумен, поверени му да ги пази, като същите са възстановени и на основание чл. 205, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, вр. чл. 206, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Определението, което има характер на влязла в сила присъда, не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото окръжният прокурор е легитимна страна, която може да иска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда при наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по този процесуален ред, но разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните: За да не бъде засегнат стабилитета на една влязла в сила присъда, законодателят предвижда възможност да бъде отменена и наказателното производство по делото да бъде възобновено само ако са налице предпоставките за това, които са изчерпателно изброени в разпоредбите на 422, ал. 1 НК. В хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК те се свеждат до допълнително разкриване на конкретни факти, които не са били известни при постановяване на присъдата и имат съществено значение за правилното решаване на въпросите относно извършеното деяние и авторството. Те следва да бъдат установени по реда указан в чл. 422, ал. 2 НПК, а именно чрез влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови такава - чрез разследване от компетентен орган. По този начин се гарантира в най-голяма степен вероятността да бъдат установени по надлежния ред. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Липсват данни по делото да е проведено по надлежния процесуален ред разследване, при което да е установено обстоятелство от значение за правилната квалификация на деянието, а именно, че към момента на сключване и одобряване на споразумението имуществените вреди не са били възстановени. Новооткритото доказателство, на което прокуратурата основава искането си за възобновяване производството по делото, представлява постъпил отговор от Български пощи на запитване във връзка с изплащането на пощенски запис № 9/611 от 28.10.2010 г., въз основа на който е прието възстановяване на обсебеното имущество. В това писмо е посочено, че по желание на подателя внесената сума му е изплатена на 5.11.2010 г. Фактът, че пощенският запис не е получен от адресата - П. В. П., собственик на "П. П." [фирма], а е изплатена на подателя преди одобряването на споразумението, не е достатъчен да се приеме, че чрез разследване е разкрит факт, който не е бил известен на съда при постановяване на съдебния акт и при наличието на който би могло да се стигне до друг извод при решаване на въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Не са установено дали пострадалия е бил уведомен за паричния запис и причината, поради която внесената сума не му е изплатена, а е върната на подателя, която би могла да бъде и предаването й на адресата. В рамките на проведено разследване последният, както и подсъдимият би могло да бъдат разпитани за изясняване на тези обстоятелства, доколкото в досъдебното производство са дали противоречиви сведения. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на окръжния прокурор на Шуменската окръжна прокуратура като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл