Решение № 6291 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2008 г.

Решение № 6291 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Ел Дорадо" ЕООД град Пловдив против решение от 07.05.2008 година, постановено по адм. дело № 903/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на оспореното решение. Заинтересованата страна - ЛВК "Винпром" АД - град Търговище, не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на "Ел Дорадо" ЕООД, със седалище град Пловдив срещу решение № 193/14.10.2005 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е заличена регистрацията на марка рег. № 45392 "Ослиное молоко" - комбинирана, с притежател "Ел Дорадо" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Производството за заличаване на марка рег. № 42392 "Ослиное молоко" е започнало по искане на ЛВК "Винпром" АД Търговище от 20.07.2005 година, за заличаване на регистрацията на посочената марка, поради регистрирането й в нарушение на разпоредбите на чл. 11 и 12 от ЗМГО. Основният мотив за постановяване на оспорения административен акт е бил, че преди регистрацията на процесната марка, молителят пред ПВ е регистрирал комбинирана марка рег. № 20246 "ESELSMILCH", за стоки от клас 33 - вино бяло полусухо, регистрирана на 21.05.1993 година. Изложени са мотиви, че марката "ESELSMILCH" за стоки вино е общоизвестна на територията на РБългария, двете марки имат общо смислово значение, между марките съществува визуално и фонетично сходство, поради което процесната марка не може да изпълнява основната си функция - да отличава стоките на едно лице от тези на друго. Налице е вероятност за объркване на потребителите и възприемане на марките като принадлежащи на едно и също лице. По делото са били приети единична и тройна съдебно - маркови експертизи, като съдът се е позовал на заключението на тройната експертиза, съобразно която доминиращите словни елементи в двете марки - "Ослиное молоко" и "ESELSMILCH" имат еднакъв смисъл - предизвикват представа в съзнанието на потребителя за "магарешко мляко", обстоятелство, което увеличава отличителността на доминиращия словен елемент. При така установената фактическа обстановка СГС е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Съдът се е позовал на заключението на съдебно-марковата експертиза и е направил извод, че процесната марка е сходна с по-рано регистрираната марка, като е налице визуална, фонетична и семантична разлика. Съдът е направил извод, че словния елемент в двете марки има водеща роля при определяне смисъла на отделните марки и същите се възприемат еднакво от потребителите и това води до тяхното объркване. Направено е заключението, че към момента на регистриране на процесната марка "Ослиное молоко" през 2003 г. е било налице нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, а такова е налице и към момента на постановяване на съдебното решение. Касационната инстанция счита, че решението е постановено при спазване на материалния закон. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидена забрана за регистрация на марка, която поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичност или сходството на стоките или услугите на двете марки създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Цитираната правна норма, визира трите предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Изводът на СГС, че са били налице материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, както към момента на регистрация на марката, така и към момента на постановяване на оспорения административен акт е законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства. По същество спорът се свежда дали е налице сходство между по-рано регистрираната марка "ESELSMILCH" и "Ослиное молоко" и налице ли е вероятност за объркване на потребителите. Правилно СГС е възприел заключението на тройната съдебно-марковата експертиза, неоспорено от страните, което кореспондира със събраните по делото доказателства и е направил извод, че марките са сходни визуално, фонетично и семантично, което предполага вероятност от объркване на потребителите. При сравнение на двете марки има смислово сходство, двете имат еднакво значение в превод на български език, които в превод означават "магарешко мляко". Българският потребител използва българския превод на марките и от двата езика, което сходство е достатъчно за объркване на потребителите. Следователно визуалното, фонетичното и смислово сходство между марките допуска вероятността от объркване на потребителите. Ето защо като е достигнал до извода, че процесната марка е регистрирана в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, СГС е постановил решение съответно на материалния закон. Предвид на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ПВ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ПВ разноски по делото, представляващи юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,