Решение № 11733 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2009 г.

Решение № 11733 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Друмева Радева против решение № 6044 от 12.05.2009 г. по адм. дело № 10349/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - министърът на образованието и науката моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като е налице съкращаване на длъжността, а не на функциите в отдела и въпросът кой от служителите да бъде съкратен е предоставен на преценката на органа по назначаването. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени посочените в касационната жалба оплаквания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира касационната жалба за основателна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Лиляна Друмева Радева срещу заповед № РД 10-843/21.07.2008 г. на министъра на образованието и науката, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността. Приел е, че длъжността "главен експерт" в дирекция "Квалификация и кариерно развитие" на Министерството на образованието и науката, която е заемала жалбоподателката, е съкратена при наличие на фактическите предпоставки на цитираната разпоредба, тъй като е променена структурата на дирекцията с новото длъжностно разписание от 21.07.2008 г., в резултат на което длъжностите "главен експерт" са намалени с една бройка. Счел е въз основа на заключението на назначеното по делото вещо лице, че няма идентичност и преминаване на функции и задължения от съкратената длъжност върху длъжностите в административната структура "държавен експерт" и "началник отдел" в двата нови отдела в дирекцията. За неоснователен е приет доводът, че при извършения подбор не е взета предвид допълнителната квалификация на жалбоподателката по съображения, че извършването на подбор е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Не се оправдават оплакванията за нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради липса на фактическия състав на съкращаване на длъжността. Неоснователно касаторът Радева твърди, че съдът не е обсъдил прекратяването на служебното правоотношение на двама служители при условие, че общият числен състав на дирекцията е намален с една бройка. В случая е от значение единствено наличието на съкращаване на длъжността "главен експерт", каквато е заемала жалбоподателката, което безспорно се установява при съпоставката на отмененото длъжностно разписание в сила от 01.07.2007 г. с новоприетото в сила от 21.07.2008 г. Създадената нова ръководна длъжност "началник отдел", която дори и да поема в трансформиран вид част от функциите и задълженията на длъжността "главен експерт" е по същество нова длъжност със собствени функционални изисквания и специфични задължения, поради което не може да се приравни на съществувалата съкратена експертна длъжност. Длъжността "началник отдел" според Единния класификатор на длъжностите в администрацията е от категорията на ръководните длъжности, на които съгласно чл. 5 от Наредбата за прилагане на класификатора са възложени качествено различни правомощия на ръководство, отчетност и контрол, в това число началникът на отдела носи отговорност за изпълнението на задачите на отдела и ръководи работата на непосредствено подчинените му служители. Ръководните длъжности се различават по функциите и естеството на задълженията си от експертните, поради което органът по назначаването преценява по целесъобразност кого да назначи на новооткритата длъжност "началник отдел" и не е обвързан със задължение за назначаване на тази длъжност на досегашен държавен служител от същата дирекция. Представената в касационното производство заповед № РД 10-1467/03.09.2009 г. на министъра на образованието и науката за назначаване на длъжността "главен експерт" на касатора Радева в дирекция "Квалификация, кариерно развитие и диференцирано заплащане", отдел "Кариерно развитие" не е относимо доказателство към изхода на спора по същество. Заповедта удостоверява нововъзникнало служебно правоотношение на основание чл. 16а ЗДСл, а не се касае до отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността и възстановяване на касатора на предходната длъжност. Ето защо представената заповед за назначаване не доказва твърдението на касатора за привидно съкращаване на длъжността и не опровергава установените по делото факти за реално съкращаване на длъжността въз основа на ПМС № 154 от 2.07.2008 г. и действащото към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение длъжностно разписание в сила от 21.07.2008 г. Основателен е доводът в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при извършването на подбор от административния орган, което съдът по същество не е взел предвид при постановяване на съдебното решение. Установено е по делото, че в изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 154 от 2.07.2008 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет е намалена числеността на организационните структури и административните звена в Министерството на образованието и науката, като министърът е утвърдил ново длъжностно разписание в сила от 21.07.2008 г. В резултат от извършените промени дирекция "Квалификация и кариерно развитие" с един отдел "Квалификация на учителите. Кариерно развитие на педагогическите кадри" е преструктурирана в дирекция "Квалификация, кариерно развитие и диференцирано заплащане" чрез обособяване освен на съществуващия и на още един отдел с наименование "Диференцирано заплащане". Съкратени са две длъжности - "държавен експерт" и "главен експерт" и е създадена нова длъжност "началник отдел". В резултат от съкращаването на длъжността "главен експерт" служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, като органът по назначаването е наредил извършването на вътрешен подбор при зададени критерии с оглед извършване на преценка за служителите, чиито правоотношения да бъдат прекратени. При извършване на подбора, тричленната комисия е преценила въз основа на критериите "образование", "допълнителна квалификация", "държавна служба в Министерството на образованието и науката", "наказания" и "получени оценки при атестиране", че измежду трите служителки, заемащи длъжността "главен експерт" в преструктурираната дирекция следва да бъде прекратено служебното правоотношение с касатора Лиляна Радева. Въз основа на така правилно установената фактическа обстановка, незаконосъобразно съдът по същество е счел, че процедурата по подбора не подлежи на съдебен контрол, тъй като преценката с кой държавен служител да бъде прекратено служебното правоотношение е по целесъобразност. Основателен е доводът в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото документи, удостоверяващи професионалната квалификация на касатора Радева, с оглед твърдението й, че при извършването на подбор от административния орган не е взета предвид допълнителната й квалификация, поради което процедурата на подбора е опорочена. По делото са представени удостоверение № 3261/10.06.1994 г. на СУ "Св. Климент Охридски" за първи клас квалификация по управление на образованието, както и три броя сертификати за преминато обучение по различни проекти. Съдът по същество не е взел предвид обстоятелството, че при извършване на преценка от административния орган тази първи клас квалификация на служителката не е отразена в съпоставителната таблица на тримата главни експерти, измежду които да се определи държавният служител, чието правоотношение да бъде прекратено. Действително, както правилно е приел първоинстанционният съд, решението кой държавен служител да остане на работа се преценява по целесъобразност от органа по назначаването, но при разпореждане за извършване на подбор от органа по назначаването, подборът следва да бъде извършен въз основа на пълно и точно отразяване на всички относими факти въз основа на зададените критерии. Видно от протокола на комисията, извършила подбора, и отразените в таблицата на комисията критерии за подбор, един от тях е допълнителната квалификация на държавния служител. В съпоставителната таблица към протокола за подбор са отразени допълнителните квалификации на всяка от останалите две държавни служителки, преминали подбор наред с жалбоподателката. Видно от заповед № РД 12-2634/05.12.2001 г. на министъра на образованието и науката за назначаване на Лиляна Друмева Радева в Министерството на образованието и науката, в която заповед в раздела "друга квалификация" е отразено притежаването на такава от служителката, нейната допълнителна квалификация е известна на административния орган и същата е следвало да бъде отразена в протокола на комисията за подбор и обсъдена при извършването му, наравно с тези на другите две служителки. Като не е сторила това и е извършила подбор при неточно отразени данни по зададените критерии за подбор, комисията е поставила касатора Радева в неравнопоставено положение и в същото време е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От съдържанието на протокола на комисията за извършване на подбора е видно, че решаващите й съображения за това, кои държавни служители да останат на длъжност "главен експерт", са квалификация и ниво на изпълнение на служебните задължения. Следователно тези критерии са с най-голяма тежест при формиране на решението на комисията, което е още един аргумент, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и представлява основание за отмяна на обжалвания административен акт по чл. 146, т. 3 АПК. Като не е взел предвид това нарушение, съдът по същество е постановил незаконосъобразно съдебно решение. Предвид наличието на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, като обжалваната заповед бъде отменена и преписката върната на административния орган за повторна преценка на обстоятелствата във връзка със съкращаване на длъжността при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящото решение. С оглед изхода на спора, въз основа на искането на касатора Радева за присъждане на разноските по делото и на основание чл. 143 АПК Министерството на образованието и науката следва да бъде осъдено да заплати на Лиляна Друмева Радева съдебните разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,