Решение № 3495 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Рашев, чрез процесуалния му представител адв. П. Киряков, срещу Решение 6 от 05.01.2022г., постановено по адм. дело 816/2021г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ДК-11-Сф-7/22.07.2021г. на началника на РДНСК Софийска област. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционнният съд, алтернативно отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба на сочените в нея основания. Претендира разноски. Ответникът главния архитект на Община Златица, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът ДНСК, чрез юрк. Стойнов оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - област е било образувано по жалба на И. Рашев, срещу Заповед ДК-11-Сф-7/22.07.2021г. на началник РДНСК Софийска област, с която на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ е отменено Разрешение за строеж 04/28.06.2021г. на главния архитект на Община Златица. За да отхвърли жалбата, първоинстанционния съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата за това писмена форма, съдържаща всички необходими по смисъла на чл. 59 от АПК реквизити. При издаването й са спазени всички административно процесуални правила, както и приложимите материалноправни разпоредби. Установил, че при издаването на разрешението за строеж, предмет на заповедта, не е изпълнено изискването за обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ във връзка с чл.148, т.13 от ЗУТ. Констатирал, че в процесната заповед са изложени подробни мотиви относно констатираното несъответствие между части "Архитектура" и "Конструкции" на инвестиционния проект, че в комплексния доклад липсва задълбочен анализ на това несъответствие между двете основни части на инвестиционния проект "Конструктивна" и "Архитектура", като за част конструктивна има само препращане към представена оценка за съответствието на част "Конструктивна" по чл. 142, ал. 10 от ЗУТ, където също липсва установяване на това несъответствие. Приел за правилни констатациите на административния орган за непълноти и несъответствия в оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл.142, ал.5, т. 1-9, във връзка с чл.156, ал.3 от ЗУТ, отразена в комплексния доклад, както и че липсва задълбочена оценка по чл.142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ за взаимна съгласуваност на отделните части на проекта, не е отразено съществуващото съществено разминаване между част "Конструктивна" и част "Архитектура", липсва отделна точка в раздел ІІ на комплексния доклад "Съответствие на проекта с нормативните изисквания" за оценка на съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, липсва оценка и за съответствие с изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ механично съпротивление и устойчивост и по т. 169, ал. 1, т. 4 от ЗУТ достъпност и безопасност при експлоатация. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Не се споделят доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Дори съда да не е указал разпределението на доказателствената тежест изрично, това нарушение не е съществено и не е основание за отмяна на процесното решение поради нарушение на чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 от АПК. Жалбоподателят в съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г. е заявил, че няма доказателствени искания и няма да представя доказателства, следователно съдът правилно е приключил съдебното дирене и е решил спора по същество. Отмененото с процесната заповед РС е с предмет: "Реконструкция, надстройка и пристройка на два етажа на съществуваща жилищна сграда в УПИ V-124, кв. 10, по плана на [населено място], Община Златица. По делото категорично е установено, че при издаване на РС не е изпълнено изискването за обследване по реда на чл. 176в ЗУТ във връзка с чл. 148, т. 13 ЗУТ, съгласно който разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, реставрация и адаптация, както и пристрояване и надстрояване на заварени сгради, при които се засяга конструкцията на строежа, се издава след извършено обследване по реда на чл. 176в. В случая се касае за издаване на РС за реконструкция, надстрояване и пристрояване, с които се засяга конструкцията на строежа, видно от съдържанието на проекта по част Архитектура, който предвижда сутерена на съществуващата сграда да се запази и да се изпълни двуетажна надстройка и пристройка, поради което е необходимо извършването на обследване по реда на чл. 176в ЗУТ. Правилно е преценено от първоинстанционният съд, че неизвършването му по установения ред представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което е основание за отмяна на разрешението за строеж. На следващо място правилно първоинстанционният съд е приел, че инвестиционният проект е одобрен при липса на взаимна съгласуваност между двете основни части на проекта Архитектура и част Конструктивна. Предвижданията по част Архитектура са изграждане на двуетажна жилищна сграда със сутеренен етаж, част от който е сутерена на съществуващата сграда, състоящ се от съществуващи мазета и новопроектирано мазе. Докато в чертеж Кофражен план на фундаменти от проекта в част Конструкции са показани разрез подложен бетон и над него ивични основи, със стоманобетонови стени над част от тях по външните ограждащи стени, рандбалки и единични фундаменти, които ще се изпълнят на мястото на всички съществуващи околовръстни и вътрешни стени на реконструираната сграда, което означава изпълнение на изцяло нова монолитна скелетна стоманобетонова конструкция. Следователно в част Архитектура се предвижда запазване на сутерена на съществуваща сграда, а в проекта по част Конструктивна се предвижда изпълнение изпълнение на изцяло нова монолитна скелетна стоманобетонова конструкция. Съгласно чл. 142, ал.5, т. 4 от ЗУТ оценката обхваща проверка за съответствие с взаимната съгласуваност между частите на проекта. На практика при съпоставяне на съдържанието на двете основни части на проекта, е очевидно несъответствието им, поради което изводът на съда, че тези недостатъци са обусловили незаконосъобразност на разрешението за строеж, тъй като засягат съществени части от проекта и на практика правят невъзможно да се установи точната конструкция и параметри на строежа, който се одобрява и включва ли той или не съществуващия сутерен са правилни и обосновани. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в комплексния доклад липсва оценка за съответствие с предвижданията на ПУП, както и с изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ и по чл. 169, ал. 1, т. 4 ЗУТ, изискване по чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Не е извършена оценка по критериите механично съпротивление и устойчивост и достъпност и безопасност при експлоатация. Наличието на подписи на лицензирани специалисти върху съответните части на инвестиционния проект и върху комплексния доклад е необходимо, но недостатъчно условие да се приеме законосъобразност и съответствие на тези документи със законовите изисквания. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице сочените основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, поради което същия следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,