Решение № 739 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 867/2010 г.

Решение № 739 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 867/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Постъпила е молба от "К. " АД гр. С. за отмяна на решение № 1330 от 8.12.2009 г. по гр. д. № 4663/07 г. на ВКС IV ГО. Това решение молителят счита за неправилно и моли за отмяната му, поради открити нови обстоятелства и писмени доказателства - основание по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молба за отмяна на основание чл. 304 ГПК е подадена и от "И. И. " АД гр. С. който твърди, че решението има сила по отношение и на него, въпреки че не е бил страна по делото, затова следва да бъде отменено. Ответникът по молбите "И. по заваряване" АД гр. С. оспорва изложеното в тях и моли да се оставят без уважение. "К. " АД не оспорва молбата за отмяна подадена от "И. И. " АД. Молбите са подадени в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовани лица и отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбите и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решение от 28.07.2003 г. по гр. д. № 9991/01 г. СРС е отхвърлил предявения от "И. по заваряване" АД срещу "К. " АД установителен иск за собственост на имот пл. № 427 в кв. 21 по плана на гр. С. с площ 3.8 дка, заедно с построените в него шест сгради. С решение от 11.06.2007 г. по гр. д. № 2095/06 г. СГС е оставил в сила първоинстанционното решение. С решение № 1330 от 8.12.2008 г., поправено с определение № 27 от 15.02.2010 г., по гр. д. № 4663/07 г. ВКС IV ГО е отменил въззивното решение и е постановил ново, с което е уважил предявения от "И. по заваряване" АД установителния иск за собственост на имот пл. № 27 в кв. 21 по плана на гр. С. с площ 3.8 дка, заедно с построените в него шест сгради. За да отмени въззивното решение и да уважи иска съставът на ВКС е проследил преобразуването на фирмите и имуществото което им е било предоставено. Приел е, че спорното имущество от терен и сгради са били държавна собственост и са предоставени на "И. по заваряване" АД с акта за преобразуване. В решението е обсъдена заповед № 9-47 от 26.01.1987 г. на МС и сключеното въз основа на тази заповед споразумение. Ответникът "К. " АД, бил правоприемник на Котлостроителен завод "Г. К. " гр. С.. Той се легитимирал като собственик на имот с площ от 20.504 дка с нотариален акт, издаден през 2000 г. Имотът по този акт бил частично идентичен със спорния, но нямало доказателства че изцяло е бил предоставен на ответника. По молбата за отмяна на "К. " АД: Като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Фактите които се сочат в молбата трябва да са от значение за делото, да не са били включени в доказателствения материал докато делото е било висящо, но не и новосъздадени, т. е. възникнали след приключване на делото. В молбата за отмяна е посочено ново обстоятелство - липса на общински данъчни задължения по ЗМДТ за процесния имот, т. к. ищецът не е извършил дължимата данъчна регистрация за имота. Това се установявало от обявения в Търговския регистър на 8.01.2010 г. одиторски доклад. От една страна посоченото обстоятелство е новосъздадено, а от друга страна е неотносимо към спора. Наличието или липсата на данъчно задължение за един недвижим имот не оказва влияние върху правото на собственост на лицето което не е регистрирало имота и не е заплащало данъци за него. Посочено е и ново писмено доказателство - заповед № 9-100 от 10.07.1986 г. на С. съвет на МС. Според молителя, в процеса ищецът твърдял че имотът му е бил предоставен с тази заповед. Тя била открита след постановяване на решението и с нея твърденията му не се установявали. Доводът за отмяна въз основа на тази заповед е също неоснователен. Заповедта касае друг предоставен на ищеца имот и няма значение за изхода на спора. Освен това, в процеса страните могат да излагат различни твърдения и доводи, но решението си съдът постановява като преценява събраните от него доказателства. ВКС не е обосновал решението си въз основа твърденията на ищеца по отношение съществуването на тази заповед и тя не е формирала изводите му за основателност на претенцията. Останалите приложени към молбата писмени доказателства имат значение само за допустимостта на касационната жалба, с оглед момента на снабдяване с новооткритото писменото доказателство, затова не следва да бъдат обсъждани във връзка с основателността на молбата. По молбата за отмяна на "И. И. " АД: Чл. 304 ГПК защитава трети лица, които имат самостоятелни права върху спорния предмет, но не са били конституирани като страни по делото. Текстът има предвид лица, които имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. По отношение на тях силата на пресъдено нещо също се разпростира, въпреки че не са участвали в производството. Молбата за отмяна е неоснователна. В нея се излагат твърдения, че като правоприемник на "И. И. " ЕООД, дружеството било собственик на процесните сгради. Те били предоставени за оперативно управление на "И. " със заповед № 9-47 от 26.01.1987 г. на С. съвет на МС и били включени в капитала на дружество "И. И. " ЕООД при образуването му през 1991 г., когато поело активите и пасивите на И. - С., поделение на ДФ "Радомир-метал" гр. Р.. Решението засягало правата на молителя върху имота, затова следвало да бъде отменено. С оглед на посочените в молбата факти и приложени доказателства може да се направи извод, че молителят "И. И. " АД не е имал качеството на необходим другар в спора на собственост между "И. по заваряване" АД и "К. " АД и участието му по делото не е задължително. Той заявява свои самостоятелни права за собственост които изключват правата на собственост на "И. по заваряване" АД и на "К. " АД, затова не се налага постановяване на еднакво решение и спрямо него. Правото си молителят може да защити в отделно производство, със самостоятелно предявен иск, а не чрез отмяна по реда на чл. 304 ГПК. По изложените съображения, молбите за отмяна са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Ответникът по молбата "И. по заваряване" АД претендира за разноски по двете молби. С оглед представените списъци на разноските по чл. 80 ГПК, неоспорени от "К. " АД гр. С., молителят "К. " АД гр. С. дължи заплащане на 2 400 лв. разноски за настоящото производство, а молителят "И. И. " АД - 1 200 лв. разноски.