Решение № 9249 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2014 г.

Решение № 9249 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Софийски районен съд срещу решение № 8271 от 21.12.2013 г. по адм. д. № 7988/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 13 състав. Алтернативно се поддържат оплаквания недопустимост на съдебния акт, респ. за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Веселин Любомиров Донев, от гр. София, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е основателна. С решение № 8271 от 21.12.2013 г. по адм. д. № 7988/2013 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 13 състав е отменил свидетелство за съдимост рег. № 77201 от 18.07.2013 г., издадено от Софийски районен съд и е изпратил делото като преписка на председателя на същия съд за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Съдебният акт е процесуално допустим и не е налице отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Правилно първоинстанционния съд е приел, че свидетелство за съдимост рег. № 77201 от 18.07.2013 г. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба на Софийски районен съд доводи за това, че дейността по издаване на свидетелство за съдимост от Бюрото по съдимост при съответния съд не е административна, а правораздавателна дейност. От разпоредбите на чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с § 1, т. 1 и т. 2, б. "а" и "б" от ДР от Закона за администрацията се налага извода, че издаването на свидетелство за съдимост от бюрата за съдимост към районните съдилища съставлява дейност на безспорна съдебна администрация, т. е. издаването на свидетелството за съдимост е при и по повод осъществяване на административна дейност, а самото свидетелство може да се квалифицира като издадено в резултат на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. В този смисъл е решение № 6226 от 8.05.2013 г. по адм. д. № 7677/2012 г. по описа на ВАС, III отд., определение № 285 от 09.01.2013 г. по адм. д. № 15380/2012 г. по описа на на ВАС, VI отделение, решение № 10618 от 20.07.2012 г. по адм. д. № 15278/2011 г. по описа на ВАС, VII отделение. По първоначалното дело е било установено, че административното производство е образувано по искане на Веселин Любомиров Донев от гр. София от 11.07.2013 г. до Бюро съдимост при Софийски районен съд за издаване на свидетелство за съдимост за започване на работа като "специалист". В свидетелство за съдимост рег. № 77201 от 18.07.2013 г. е вписано, че лицето е осъждано по НАХД № 2632/2006 г., присъда № 2 от 15.01.2007 г. на Софийски градски съд, в сила от 31.01.2007 г. В цитираното свидетелство е посочено също така, че на основание чл. 254а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, чл. 26 и чл. 2, ал. 2 НК, му е наложена глоба в размер на 700 лв. Съгласно чл. 77, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, включително подаването на заявление с електронен подпис за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието. На основание цитирания законов текст е издадена Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. (Наредбата). Според чл. 39, ал. 1 от Наредбата, в свидетелството за съдимост се вписват данните по чл. 35, ал. 1 и всички осъждания на лицето. Не е предвидена хипотеза за вписване в свидетелство за съдимост на наложено административно наказание по чл. 78а НК. Същото е определено с оглед предвидената в глава ХХIII НПК процедура за освобождаване от наказателна отговорност на лице за извършено престъпление при наличие на предпоставките по чл. 78аНК и прилагане на разпоредбите на ЗАНН. Независимо, че деянието остава престъпно по своя характер, административното наказание не се третира като осъждане, поради което, съгласно цитираната норма на чл. 39 от Наредбата, същото не трябва да се отразява в свидетелството за съдимост. В тази връзка са определение № 285 от 09.01.2013 г. по адм. д. № 15380/2012 г. по описа на ВАС, VI отделение, решение № 10618 от 20.07.2012 г. по адм. д. № 15278/2011 г. по описа на ВАС, VII отделение. В тази връзка изводите на съда за настъпила реабилитация по право не са приложими в случая, тъй като административното наказание не се третира като осъждане, както бе посочено по-горе в тези мотиви. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспореното удостоверение, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,