Решение № 3894 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2009 г.

Решение № 3894 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Картех" ООД - гр. Враца, представлявано от управителя Чавдар Трифонов Пешков срещу Решение № 349/9.07.2009 г., постановено по адм. дело № 102/2009 гад. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, IV-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 800234/24.10.2008 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 1/05.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в обжалваната му част, в която за данъчния период на м. януари 2008 г. му е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9166.67 лева. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на атакуваното съдебно решение и съответно отмяна на актовете на данъчната администрация. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, редовно призован не е изпратил свой представител. Изразил е писмено становище по съществото на спора, в която заявява, че оспорва жалбата и излага подробни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу Ревизионен акт № 800234/24.10.2008 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 1/05.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в обжалваната му част, в която за данъчния период на м. януари 2008 г. на "Картех" ООД - гр. Враца е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9166.67 лева Административен съд - гр. Велико Търново относно доставките е приел, че липсват доказателства за тяхното реално извършване. Обжалваното решение е правилно - постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, и обосновано. В решението на ВТАдС е описана подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, мотивите на органа по приходите да откаже да признае право на данъчен кредит по процесната фактура, събраните доказателства при обжалването - административно и съдебно, както и възраженията на жалбоподателя. Налице е подробно и мотивирано решение, в което решаващият състав е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. изслушаната съдебно-техническа експертиза, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер; обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Правилно е разпределена и доказателствената тежест между страните, в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон. Въз основа на тази дейност съдът е направил обоснования извод, че за жалбоподателя не може да възникне право на данъчен кредит по процесната фактура № 63/25.01.2008 г., издадена от ЕТ "Бояджиев инженеринг - Цоню Бояджиев". Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушено право на защита, като от жалбата не става ясно в какво се изразява твърдяното нарушение. Твърдението, че съдът бил тенденциозен, е голословно и правно несериозно. Следва да се отбележи, че представените от жалбоподателя доказателства са били приети по делото, без същите да бъдат оспорени от процесуалния представител на дружеството. Това се отнася и за документите, постъпили от Община Враца, които представляват официалната документация по ЗУТ и Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Обсъждането на несъответствията между тези неоспорени официални документи и представените при ревизията три различни протокола обр. 19 във връзка с процесната фактура № 63/25.01.2008 г., както и на базираната въз основа на последните съдебно-техническа експертиза, представлява всъщност изпълнение на задължението на съда да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че в резултат на този анализ съдът е достигнал до изводи, които не са в полза на жалбоподателя, по никакъв не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав, още по-малко като проява на едностранчиво и пристрастно поведение. Правилно съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу отказаното право на данъчен кредит в размер на 9166.67 лв. по посочената фактура № 63/25.01.2008 г. Обосновано съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, че описаните СМР в различните актове обр. 19, представени във връзка със спорната фактура, на безспорно съществуващия Авторепаратурен център, са извършени именно от ЕТ "Бояджиев инженеринг - Цоню Бояджиев", предвид липсата на доказателства за вложени материали, използвана техника и направени разходи за труд от търговеца. Видно от доказателствата по делото, от значение е обстоятелството, че от общата стойност на фактурата 55000 лв. до настоящия момент са платени само 1700 лв., което също подкрепя извода за липсата на реално извършена доставка от този доставчик. Правилно съдът е приел, че от представената документация от Община Враца се установява, че СМР описани в трите протокола обр. 19, са извършени много по-рано, през м. 05.2007 г., към който момент би могло да се говори за възникнало данъчно събитие, изискуемост на данъка и съответно възникване на право на данъчен кредит. В този случай, дори да приемем, че ЕТ "Бояджиев инженеринг - Цоню Бояджиев" в действителност е извършил СМР, за жалбоподателя не е спазено императивното изискване на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, съгласно което регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода. Визираният в закона срок е преклузивен. Възражението, че следвало да се намали данъчното задължение на доставчика и приложеното в тази връзка решение на Съда на ЕО по дело С-255/02, са изцяло неотносими към настоящото производство. Това се отнася и за приложеното към жалбата Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ОСС на ВАС. Обжалваното решение е правилно. При доставчика не са ангажирани нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство убедителни доказателства за реалност на доставките. Липсата на приемателно-предавателни протоколи, транспортни документи, складови разписки и др. не доказва реалност на посочените във фактурите стопански операции. Освен това липсата на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика също не може да обоснове реалност на процесните доставки. Липсата на доказателства за реалност на доставките е пречка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по процесните доставки. Бездействието на жалбоподателя в хода на съдебното производство пред административния съд не означава съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда, поради което касационната жалба на посочените в нея отменителни основания е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Обжалваното решение е правилно и в частта за разноските, съобразно материалния интерес и изхода на делото, поради което като правилно и в тази част следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба също не следва да се присъжда поисканото юрисконсултско възнаграждение. Такова е присъдено от първоинстанционния съд, а пред настоящата инстанция не е представляван. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо "А" отделение,