Решение № 12951 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6601/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /НАП/ против решение 4460/29.4.2024 г. по адм. дело 390/2024 г. на Административен съд Варна, с което е отменена заповед ЗЦУ-147/22.01.2024г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 92, чл. 90, ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл на Т. Т. Т. от Варна е наложено дисциплинарно наказание Уволнение. Касаторът поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен. Сочи, че са установени по несъмнен начин нарушенията описани в заповедта и извършени от г-н Т. и в тази връзка били налице основанията за налагане на избраното от органа по назначения дисциплинарно наказание. Обсъжда събраните по делото доказателства, които според касатора с оглед своята тежест и отражението върху държавната служба влекат наказание уволнение. Иска решението да бъде отменено, да бъде отхвърлено оспорването срещу посочената заповед и да бъдат присъдени деловодни разноски. Ответникът Т. Т. Т. до приключване на устните прения в настоящата инстанция не изразява становище по касационната жалба. В Представени след хода по същество писмени бележки оспорва жалбата и излага съображения в подкрепа на атакуваното решение, моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Т. Т. е служител на НАП от 2005 г. След проведени конкурентни подбори за израстване в длъжност, към момента на постановяване на оспорената заповед същият е заемал по служебно правоотношение длъжността главен инспектор по приходите в Сектор Проверки-6, Отдел Проверки, Дирекция Контрол при ТД на НАП Варна. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че Т. е осъществил дисциплинарните нарушения подробно описани в мотивната част на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. В тази връзка настоящата инстанция споделя изложените в касационната жалба съображения относно укоримостта на поведението на държавния служител, как това поведение се е отразило на държавната служба, както и извършения анализ на цялостното служебно поведение на служителя. Изразяването на тези съображения едва в касационната жалба, обаче не могат заместят изискуемото съдържание на заповедта за налагане на наказанието уволнение. Ако тези съждения или резюме от тях се съдържаха в оспорената заповед, същата би била законосъобразна. При съдържанието на заповедта, така както е постановена, последната правилно е отменена от първостепенния съд. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. В заповедта само декларативно е посочено при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, съгласно изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. В заповедта липсват мотиви по т.1, т. 2 и т. 4 от посочения законов текст. -по т. 1 относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите липсват каквито и да било съображения; -по т. 2. е посочено, че нарушенията са извършени умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 1 от НК. Посочената правна норма сочи, че общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо и не може да послужи за конкретизация на това коя от формите на вината е налице в случая. Дисциплинарно наказващият орган не е посочил дали умисъла е пряк или евентуален. -по т. 4 в заповедта липсва обсъждане на цялостното служебно поведение на държавния служител. Описаните пропуски са довели до това, че не е обоснован вида на наложеното дисциплинарно наказание. Всички останали съображения на Административен съд Варна се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни /чл. 221, ал.1, изр. второ АПК. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,