Решение № 6117 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2017 г.

Решение № 6117 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Делта ком холдинг груп" ООД, със седалище с. С., О. В. Т., подадена от управителя Ю. А. А. срещу Решение № 384/05.12.2016 г., постановено по адм. дело № 232/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) № 040991500007719/15.09.2015 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - В. Т., потвърден с Решение № 523 от 18.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение. Касаторът изцяло преповтаря твърденията си изложени в жалбата пред Административен съд - В. Т. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991500007719/15.09.2015 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - В. Т., потвърден с Решение № 523 от 18.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново при Централното управление на НАП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че е доказана хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС. По делото е установено невнасяне на ДДС за осемнадесет данъчни периода по справки - декларации, а неизпълнението от страна на дружеството на задължението за внасяне на ДДС в повече от три различни данъчни периода сочи на системност. Поради изложеното, съдът е приел, че дружеството системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС и административният орган, в условията на оперативна самостоятелност, е имал основание да прекрати регистрацията. Решението е правилно. По делото не е било спорно, че дружеството не е внесло ДДС за посочените подробно в РД периоди по справките - декларации по ЗДДС. Р. на чл. 176, т. 3 ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. В конкретния случай, органът по приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС, предвид обстоятелството, че дружеството не е внесло декларирания ДДС за внасяне със справки. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е изложил подробни съображения относно потвърждаването на обжалвания акт. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е изложил подробни мотиви по отношение на законосъобразността на спорния акт. Въз основа на представените доказателства, съдът правилно е приел, че в случая е доказано, че задълженото лице системно не е изпълнявало задълженията си по ЗДДС. Р. за системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението за внасяне на ДДС за девет поредни данъчни периода сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Административният съд правилно е приел, че при издаване на акта за дерегистрация по ЗДДС не са допуснати процесуални нарушения. Приходният орган е описал конкретно справките - декларации, по които се следва внасяне на ДДС, като е посочил размера на неизпълнените задължения, както и момента на възникване на задълженията. Неоснователно е твърдението на касатора, че органът по приходите не е изложил мотиви за постановяване на акта при условията на оперативна самостоятелност. Дерегистрацията по ЗДДС в случая се налага, за да се предотврати загуба на данъчни приходи от данъчно-задължено лице, което начислява данък без намерение да го внася в бюджета. С оглед системното невнасяне на данък от страна на задълженото лице, органът по приходите, правилно е дерегистрирал касатора по ЗДДС. С дерегистрацията на дружеството ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В настоящия случай са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 АПК, защото размерът на неизпълнените задължения е висок, поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията му. В случая е без значение дали дружеството разполага с имущество, което може да послужи за изпълнение на публичните вземания, защото, за да се приложи разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС е необходимо единствено да се установи, че дружеството системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, а в случая по делото не е било спорно, че дружеството не е изпълнило задължението си да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справките декларации за спорните данъчни периоди, а и по-късно. Съобразно изложеното, решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид изхода на спора и заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,