Решение № 10419 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Барс АД" със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, против Решение 136/17.11.2022 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 268/2022 г., в частта, с която съдът отхвърля жалбата на Барс АД против Принудителна административна мярка под 1 от Протокол за извършена проверка ПР2225868/09.08.2022 г., съставен от И. Кожухарова и С. Костадинова - главни инспектори в Дирекция Инспекция по труда - Шумен в частта, с която е разпоредено работодателят да изплати дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на лицето И. Стоянова за периода 31.07.2021 г. - 26.06.2022 г., съгл. чл.228, ал.3 във вр. с чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ). В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на административния съд, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т.3, предл. първо и предл. трето АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - Дирекция инспекция по труда(ДИТ) - Шумен, чрез юриск. Атанасова, счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество и за основателна, но не по изложените в нея конкретни оплаквания в рамките на касационните основания. Предмет на оспорване пред Административен съд Шумен са били издадените предписания под формата на ПАМ на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, за изпълнение предписание под т. 1 обективирано в Протокол за извършена проверка ПР2225868/09.08.2022 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Шумен. С ПАМ е предписано работодателят (Барс АД") да изплати дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на лицето И. Стоянова за периода 31.07.2021 г. - 30.06.2022 г., съгл. чл. 228, ал. 3 във вр. с чл. 224, ал. 1 КТ, със срок за изпълнение - 29.08.2022 година. За да постанови посочения по-горе правен резултат административният съд е извършил проверката по чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК, поради което е заключил, че оспорените предписания в частта по т.1 са законосъобразен административен акт, а претендираното от лицето плащане по своята правна характеристика представлява обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо на основание трудови правоотношения между Барс АД" в качеството на работодател и И. Стоянова, като работник. Решението на Административен съд Шумен в обжалваните части е неправилно. Основният касационен довод за неправилност, релевиран от касаторовото дружество е, че повдигнатият спор между страните по трудовото правоотношение не е административноправен, а гражданскоправен и органът издал оспорения пред съда административен акт, не е бил компетентен да се произнесе. Настоящият касационен състав застъпва тезата, че при така формулираната ПАМ в т.1, касателно конкретно предписаното по отношение на конкретно физическо лице, действително представлява разрешаване на един трудовоправен спор, доколкото първоинстанционният съд е изложил мотиви относно дължимостта на обезщетението по чл. 224 КТ при прекратяване на трудово правоотношение. В този аспект позоваването в дадените предписания на основанията в чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ няма опора, тъй като общата възможност да се дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство не включва разрешаване на трудовоправни спорове между работника/служителя и работодателя. Следователно, в правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ е да дават само общи предписания на работодателите да изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 КТ, а не по административен ред чрез прилагането на принудителни административни мерки. С оглед на изложеното, оспореният индивидуален административен акт принудителна административна мярка, обективирана в задължителни предписания, дадени на работодателя, е материално незаконосъобразен в степен, засягаща негова валидност, тъй като по същество инспекцията, действайки като своеобразна особена (несъдебна) юрисдикция е иззела и разрешила трудовоправен спор, подведомствен на съответните съдилища в страната по общото правило на чл. 357, ал. 1 КТ. Този съществен порок обосновава и извода на настоящия състав - за нищожност на атакувания административен акт в посочените части (така напр. Решение 3257 от 27.03.2023 г. по адм. д. 10682/2022 г., 6 отд. на ВАС, Решение 6743 от 21.06.2023 г. по адм. д. 11099/2022 г., 6 отд. на ВАС). При това положение съдебното решение, макар валидно и допустимо, е неправилно постановено, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Това налага неговата отмяна, като вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспорените предписания, обективирани в процесната принудителна административна мярка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение