Решение № 4757 от 9.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. А. М., гражданин на Сирия, чрез пълномощника адв. Г. Стоева, срещу решение 162/08.01.2025 г., постановено по адм. дело 1435/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково, 3-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Евгени Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. М. , гражданин на Сирия, срещу решение 12400/ 29.11.2024г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол УП-33447/23.07.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю, два броя справки относно Сирийската държава с вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. и вх. ЦУ-1852/27.08.2024г., приложени по административната преписка и Справка МД-02-124/12.12.2024г., представена в съдебната фаза на спора/, съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка,която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 03.07.2024г. В тази връзка, на 23.07.2024г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал нелегално Сирия през май 2024 г. и е влязъл в Турция и оттам -нелегално в България с още 10 човека. След като преминали на българска територия, ги чакала кола, като на път за София били задържани от полицията. Живеел в гр. Идлиб със семейството си- съпруга и 4 деца, които понастоящем се намирали в сирия. Не дошли с него в България поради финансови проблеми, а и пътят към Европа бил труден.Не бил арестуван. Не сочи да е осъждан в Сирия, нито да е имал проблеми заради етническата си принадлежност и религия. Не е членувал в политически партии, не е участвал във въоръжена групировка, не е бил жертва на насилие и срещу него и членове на семейството му не са били отправяни заплахи. Сочи, че икономическото положение в Сирия било много лошо, всичко било много скъпо и не можел да изхранва семейството си. Нямало ток, вода и елементарни условия на живот. подал чолба за закрила в Република българия, защото България била първата страна в Европейския съюз и спазвала човешките права. Поради тези причини той и брат му заминали за Европа, където да потърсят по- добро място за живот. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, като съчинена въз основа на общоизвестни за Сирия факти единствено за целите на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т.ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад/, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-200/08.04.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, за неубедителност на разказаната от чужденеца бежанска история. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото /общо четири броя за двете съдебни инстанции/ справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,