Решение № 4438 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5087/2019 г.

Решение № 4438 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5087/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс– (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник на Затвора С., подадена чрез юрисконсулт Маринова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 6616/13.11.2018 г. по адм. дело № 7332/2018 г. на Административен съд - С.-град (АССГ). В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Н. в писмен отговор счита подадената касационна жалба за неоснователна и незаконосъобразна, и моли същата да се остави без уважение. Ответникът С. Н. в съдебно заседание моли да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, и се отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Неговият процесуален представител адвокат С. И. от САК поддържа отговора на касационната жалба. Счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и при спазени процесуални правила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – С.- град е ОТМЕНИЛ мълчалив отказ на Началника на Затвора С. да се произнесе по молбата на С. Н. с рег. № 2768/08.05.2018 г., с която е поискал да му се предоставят копия от планове на присъдата за годините от постъпването му в затвора до момента, с изключение на 2016 г. и е ИЗПРАТИЛ преписката на Началника на затвора в С. за произнасяне по подадената молба, при спазване указанията относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Освен това е ОСЪДИЛ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - МП да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 600 лева за адвокат. С Решение № 510/24.01.2019 г. по ахд № 7332/18 г. АССГ, е допълнил решението, като е изпратил преписката на Началника на затвора в С. за произнасяне по подадената молба в 7-дневен срок, при спазване указанията относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Административният съд е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, срещу административен акт, който засяга правата и интересите на жалбоподателя и подлежи на оспорване по съдебен ред. Приел е за предмет на съдебното оспорване мълчалив отказ на Началника на затвора С. да се произнесе по Молбата на С. Н. с рег. № 2768/08.05.2018 г., с която е поискал да му се предоставят копия от планове на присъдата за годините от постъпването му в затвора до момента, с изключение на 2016 г. Преценил е, че това са въпроси, свързани с изпълнението на присъдата по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС и лишеният от свобода има право да получи информация за тях. Резултатите от работата по плана на присъдата се отразяват в текущ доклад за осъдения, поради което той имал и законов интерес, с оглед постигане целта на наказанието, поправяне и предсрочно освобождаване да разполага с цялата тази информация. Решението е неправилно. Съдът правилно е приел, че мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е налице, когато административен орган, който има задължение да се произнесе по направено пред него искане за издаване на индивидуален административен, бездейства. Лицето със заявление е поискало, на основание чл. 76 ЗИНЗС, да се предоставят преписи на определени документи, свързани с неговото пребиваване в затвора. Със заявлението лицето не е искало издаването на положителен адм. акт, с оглед на което неправилно съдът е приел, че липсва мълчалив отказ чл. 58, ал. 1 АПК, който да подлежи на оспорване по реда на чл. 145 от АПК. В случая жалбоподателят е оспорил мълчалив отказ, който предполага издаването на индивидуален административен акт /ИАА/ по см. на чл. 21 от АПК. За да бъде издаден административен акт по чл. 21 АПК е необходимо такъв акт да е предвиден изрично в закона- чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. второ от АПК. В чл. 76, ал. 1 от специалния ЗИНЗС, намиращ се в Глава Девета, Раздел Първи озаглавен "Права и задължения на лишените от свобода" лимитативно са посочени въпросите, по които лишените от свобода могат да искат информация. В закона няма установени правила за реда, по който органът е длъжен да се произнесе по искане за предоставяне на визираната от заявителя информация. Не е предвидено издаване на нарочен адм. акт, който да обективира волеизявлението на адм. орган. Следователно по отношение на искането не е налице мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК. Относно наличието на адм. правомощия следва да се посочи, че когато един орган е сезиран с искане, по което не е компетентен, той е длъжен да го препрати на компетентния орган- чл. 31, ал. 1 АПК и чл. 54, ал. 3 ЗИНЗС. Затворническото досие съдържа документи, които удостоверяват извършване на специфична дейност спрямо конкретно лице, до която информация съгласно чл. 54, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража имат достъп само определените със заповед на главния директор на ГДИН служители. Когато органът е сезиран с искане, по което не е налице задължение за произнасяне това води до неосъществяване на фингирания състав и следователно до липса на мълчалив отказ. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗИНЗС прокуратурата е тази, която упражнява надзор за законност при изпълнение на наказанията и административният съд не упражнява контрол върху този надзор. Самото правоотношение сочи, че индивидуалните планове по чл. 156, ал. 2 ЗИНЗС, не представляват индивидуални административни актове, като същото се отнася и за годишните доклади по чл. 156, ал. 4 ЗИНЗС и те не подлежат на съдебен контрол от административния съд. Индивидуалният план представлява вътрешнослужебен акт по осъществяване на социалната и възпитателна работа в затвора по Г. четвърта от ЗИНЗС. Относно "предоставянето на преписи" на документи, следва да се посочи, че на лишените от свобода се връчват екземпляри от заповеди за дисциплинарни наказания и награди - чл. 89, ал. 4 ППЗИНЗС. Индивидуалните планове на присъдата, изготвяни на основание чл. 156 ЗИНЗС, са актове, предназначени за вътрешно ползване и законодателят не е предвидил връчване на копия от тях на лишените от свобода, а запознаване на лишения от свобода с него, представлява действие по информиране- чл. 76 ЗИНЗС. Това запознаване с информацията, не са оспорва да е извършено, за което свидетелства и подписът на лицето на представения по делото план. С мълчаливият отказ не са нарушени права на лицето, тъй като с него не се създават права или задължения за жалбоподателя- чл. 147, ал. 1 АПК. Предоставянето на преписи е техническо, а не правно действие. Защитата срещу фактическо бездействие е по реда на чл. 256 и сл. от АПК или чл. 276 ЗИНЗС, и е различна от защитата срещу незаконосъобразен адм. акт- чл. 145 и сл. АПК. Изложеното сочи, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са основателни. Съдът, като не установил изложеното е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и следва да се отхвърли жалбата на С. Н. срещу мълчалив отказ на Началника на Затвора С. да се произнесе по Молбата с рег. № 2768/08.05.2018 г. На ГДИН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение