Решение № 4812 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2012 г.

Решение № 4812 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антон Емилов Байрактаров против решение № 67 от 16.05.2012 г. по адм. дело № 455/2011 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № Я-1041/5.12.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)- Смолян, с която Байрактаров, който заема длъжността "младши експерт" в група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" (РУП)- Девин при ОД на МВР - Смолян, е назначен на длъжност "младши полицейски инспектор" в Полицейски участък - Доспат при РУП - Девин към ОД на МВР - Смолян. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Смолян оспорва касационната жалба и прави искане за намаляване на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение при евентуална отмяна на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Смолян, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 186, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и в нея е посочено правното основание за постановяването й, което в случая съвпада с фактическото. Освен това подробни съображения за назначаването на служителя на друга длъжност в рамките на притежаваната категория се съдържат в предложението на началника на РУП - Девин. Ето защо доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт са неоснователни. Правилно е преценено, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден по мотивирано предложение на началника на РУП - Девин като пряк ръководител на Байрактаров (чл. 174, ал. 2, т. 3 от ППЗМВР), след като в съответствие с изискванията на чл. 175, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е извършена оценка за изпълнението на длъжностните задължения на служителя за период над една година. Оценката е изготвена от комисия, назначена от директора на ОД на МВР - Смолян като орган по чл. 186, ал. 1 от закона (заповед № РЯ-13017/4.11.2011 г.). В изпълнение на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР оценяваният служител е запознат с картата за оценка срещу подпис на 7.11.2011 г. и му е предоставена възможност за възражения (отбелязване върху картата). Общата оценка е изготвена на база предвидените в чл. 175, ал. 3 и ал. 4 от ППЗМВР критерии и е формирана при спазване изискванията на обявената със заповед № Iз-1831/10.10.2006 г. на министъра на вътрешните работи "Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР"- получена е средна аритметична оценка за всеки критерий на база оценките на конкретните показатели, общата оценка е сбор от оценките по критериите и от нея е отнета една точка поради наложеното на служителя наказание (т. 10, т. 13, т. 14 и т. 15 от методиката). Възраженията на касатора, свързани с периода на оценяване, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от ППЗМВР предвижда оценката за изпълнение на длъжностните задължения да се извърши за период не по- малък от една година. В случая изискванията на нормативния акт са изпълнени, тъй като оценката на Байрактаров е съставена за периода 14.12.2009 г. - 18.10.2011 г. Доколкото допълнителни уточнения в закона и в правилника за действително отработеното време от страна на оценявания служител не са направени, следва да се приеме, че периодът, определен в текста на чл. 175, ал. 2 от правилника, не се регламентира времето на действително изпълнение на служебните задължения, а урежда общата продължителност на периода на оценяване. Ето защо доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 191, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за назначаване на служителя на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, са изпълнени. Съгласно цитирания текст това може да бъде направено, когато са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. В случая общата оценка за служебната дейност на Байрактаров за периода на оценяване е 7 точки, което означава незадоволителни резултати от изпълнение на служебните задължения по смисъла на т. 17 от Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР. Спазени са и изискванията на чл. 191, ал. 2 от ЗМВР - служителят отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност, която е в друго населено място в рамките на същата структура, поради липсата на подходящи вакантни длъжности в гр. Девин (удостоверение № РЯ-2384/24.02.2012 г.). Възражението, че определената обща оценка се опровергава от оценките, получени от Байрактаров през периода 2010 г. -2011 г., извършени съгласно Наредба № Iз-169/3.02.2010 г. относно определянето на допълнително възнаграждение на служителите, е неоснователно. Посочените оценки не са съобразени с критериите, предвидени в чл. 175, ал. 3 и ал. 4 от ППЗМВР, поради което не могат да установят изпълнението на служебните задължения от Байрактаров през периода. Освен това, разпоредбата на чл. 191, ал. 3 от ЗМВР изрично предвижда, че резултатите в служебната дейност могат да бъдат установени само по реда, предвиден в ППЗМВР, който не обхваща процедурата по Наредба № Iз-169/2010 г.. Обстоятелството, че в отчета на РУП - Девин за 2010 г. е спомената дейността на Байрактаров като експерт също не променя горния извод, тъй като не представлява анализ на цялостната дейност на служителя за периода на оценяване по нормативно установените критерии. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните, на които е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на своите тези. Изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички релевантни за изясняване на правния спор доказателства. Обстоятелството, че представените гласни доказателства и данните за оценяване на служителя през 2010 г. и 2011 г. по реда на Наредба № Iз-169/2010 г. не са обсъдени подробно, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не засяга изводите относно резултатите от изпълнението на служебната дейност на Байрактаров, които съгласно чл. 191, ал. 3 от ЗМВР могат да бъдат установени само по реда, предвиден в ППЗМВР - от назначена комисия, съобразно нормативно предвидените критерии. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Смолян е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото заповед за назначаване на комисия, карта за оценка, предложение на началника на РУП - Девин, удостоверение за липсата на други вакантни длъжности за служители с кат. Д в РУП - Девин обосновават извода на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на формата на административния акт. В съответствие с формираната обща оценка и данните за липса на друга свободна длъжност за служител с кат. Д в РУП - Девин (издаденото в този смисъл удостоверение от директора на ОД на МВР - Смолян не е оспорено и не се опровергава от останалите доказателства) закономерно е преценено, че предпоставките на чл. 191, ал. 3 от ЗМВР са осъществени, и назначаването на Байрактаров, държавен служител кат. Д, като младши полицейски инспектор в ПУ-Доспат при РУП - Девин е извършено в съответствие със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,