Решение № 4945 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12612/2017 г.

Решение № 4945 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12612/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Б. Д. Б. против решение № 402 от 26.09.2017 г., постановено по адм. д. № 299/2017 г. по описа на Административен съд - П.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - зам. кметът на О. П., в писмени бележки, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административния съд е отхвърлил жалбата на Б. Д. Б. против заповед № РД-12-70/16.03.2017 г. на зам. кмета на О. П., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да се премахне изпълнен от жалбоподателя незаконен строеж "навес", с размери 1,70 м./2,60 м. и височина 2,85 м., находящ се в УПИ II-865, кв. 704б по плана на гр. П.. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган - зам. кмет на община П., съобразно заповед № РД 10-2024/23.11.2015 г. за делегиране на правомощия, след надлежно съставен Констативен акт № 26 от 26.10.2016 г., връчен лично на жалбоподателя Б.. От правна страна е прието, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, за който е изискуемо разрешение за строеж. Предвид това и безспорно установената по делото липса на разрешение за строеж е прието, че заповедта е законосъобразна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Възражението, че процесната сграда не е изградена от жалбоподателя е отхвърлено, предвид липсата на доказателства за друг извършител на стоежа. Изложени са и мотиви за неприложимост на режимите за търпимост с оглед годината на изграждане на процесния строеж и недопустимостта на незаконния строеж по правилата, действащи към момента на изграждането му, както и по сега действащите нормативи. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 26 от 26.10.2016 г., не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден в нарушение изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, с което е мотивирана и оспорената заповед от правна страна. Безспорно е установено и обстоятелството, че процесните строително-монтажни работи са извършени след 18.09.2007 г., съобразно скицата от СГКК отразяваща действителното положение на сградите към този момент и от кредитираните свидетелски показания, поради което незаконния строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Не са основателни доводите досежно валидността на процесната заповед. По административната преписка е приложена заповед № РД 10-2024/23.11.2015 г. на кмета на община П., с която е определил издателя на процесната заповед арх. Н. И. - зам. кмет да изпълнява функциите и правомощията по Закона за устройство на територията на титуляра Г. С. - кмет, което сочи на делегиране на пълния обем правомощия по ЗУТ на титуляра, между които са и тези по издаване на заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че заповедта за делегиране на правомощия не е съобщена на жалбоподателя, не игнорира наличието на издадена такава от компетентния орган - кмета на общината, респ. не води до нищожност на процесната заповед, още повече, че липсва нормативно задължение за съобщаването й. Също така, доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като констативния акт е издаден няколко месеца след извършване на проверката, е неоснователен, тъй като срокът за неговото постановяване е инструктивен. Твърдението в касационната жалба, че премахването на незаконния строеж следва да се извърши от общината, която е съсобственик на имота, е неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че общината е извършител на строежа. Не следва да се обсъждат и доводите относими към законосъобразността на процесния акт, тъй като предмет на настоящия касационен контрол е правилността на обжалваното съдебно решение. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,