Решение № 578 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2015 г.

Решение № 578 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на вр. чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Аутомакс-03" ООД чрез процесуалния си представител адвокат Илиян Илиев срещу Решение № 228 от 10.02.2015 г. по адм. д. № 1559/2014 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, 14-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 181304918 от 17.01.2014 г. и РА за поправка № 1403051 от 3.02.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 2040, 70 лв. главница и 181, 97 лв. лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Изразява становище, че РА е нищожен, а органите по приходите не са мотивирали извода си, че липсва основание за издаване на ДКИ № 2/17.04.2013 г. към ф-ра № 12105/1.04.2013 г. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Правилна е преценката на съда, че съществено и определящо за компетентността на органите, възлагащи извършването на ревизия, е наличието на овластяване от компетентен за това орган независимо от мястото на работа на оправомощеното за това лице в структурата на териториалната дирекция. Именно във връзка с практиката на Административен съд - Варна да прогласява за нищожни РА, издадени от служители на ТД на НАП - Варна, чието изнесено работно място е различно от адреса на управление на ревизираното лице, бе постановено ТР № 4/2015 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСВАС, с което първоинстанционният съд се е съобразил. Решението е правилно и по съществото на спора. Липсват писмени доказателства за разваляне на доставката с "Агропо 2003" ЕООД и уреждане на отношенията между страните чрез изпълнение от трето лице на задължението за връщане на сумата, както и за осъществяване предмета на доставката от друго, трето лице - "ДМВ Петрол" ЕООД. Представени са ф-ра № 20...181/3.04.2013 г. на "ДМВ Петрол" ЕООД за дизелово моторно гориво /предмет-различен от предмета на фактурата, към която е издадено ДКИ и се твърди, че същата доставка е извършена от друго лице, поради което не е извършено и възстановяване на получаната сума като цена на доставката/ и платежно нареждане на "Спед ойл" ЕООД, но чрез тях по никакъв начин не се установява връзката на отразените в тях обстоятелства с развалянето на доставката. Освен това ДКИ не е отразено чрез корекция при получателя, който е ползвал право на данъчен кредит, видно от представения аналитичен регистър за периода 1.01.2013 г. - 1.05.2013 г. Оригинал на ДКИ не е и изпращан на "Агропо 2003" ЕООД, което е посочено в дадения от това дружество писмен отговор. Развалянето на доставката е следвало да се оформи с нарочен, писмен документ или тристранно споразумение между страните, които се твърди, че участват с него, още повече че е налице разминаване в предмета на двете доставки, за които се твърди, че втората замества първата. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя изводите на АС Варна за законосъобразност на РА, твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, Второ отделение