Решение № 14480 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2009 г.

Решение № 14480 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Министъра на отбраната на Република България, чрез юрисконсулт Чюбатарова, против Решение № 7397/08.06.2009 г. постановено по адм. дело № 11107/2008 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменена негова Заповед № КН-170/06.08.2008 г., като незаконосъобразна. В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на жалбата срещу отменената заповед и алтернативно за неправилността му, поради нарушение на материалния закон. Ответникът Деян Христов Иванов, лично и чрез адв. Димитрова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по отношение оплакването за недопустимост и за основателността й, по отношение оплакването за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение 3-членен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема за допустима жалбата срещу Заповед № КН-170/06.08.2008 г. издадена от касатора, с която на основание чл. 282, т. 1, б. "г" от ЗОВСРБ (отм.) на Деян Христов Иванов е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от шест месеца" и че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на формата-липса на мотиви и нарушение на материалния закон - липса на виновно извършено нарушение на военната дисциплина по чл. 260, т. 27 и т. 28 от Устава за войскова служба на Въоръжените сили на РБ от страна на Деян Иванов. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Същото е постановено при липсващо право на жалба, тъй като наложеното дисциплинарно наказание не подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 289 от ЗОВСРБ (отм.), на оспорване по административен ред подлежат само дисциплинарните наказания - понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година и понижаване на военното звание с една степен, за същия срок. Идентична на тази разпоредба е и разпоредбата на чл. 141 от Правилника за кадрова военна служба (ПКВС - отм.), която добавя като възможност за административно оспорване и дисциплинарното наказание -"уволнение". Наказанието "уволнение" по чл. 282, т. 1, б. "и" от ЗОВСРБ (отм.) може да се оспорва и по съдебен ред, съгласно разпоредбата на чл. 142 от цитирания ПКВС (отм.). За останалите, предвидени в закона дисциплинарни наказания - тези по чл. 282, т. 1, б. "а", "б", "в", "г", "д" и "з" от ЗОВС (отм.) не е предвиден контрол за законосъобразност, нито по административен, нито по съдебен ред. Тази нормативна уредба, въпреки засягане правната сфера на кръга от субекти, за която се отнася, може да бъде обяснена с вида и характера на обществените отношения, уредени от този закон в светлината на целите на отбраната и въоръжението сили на Република България - чл. 1 и чл. 3 от с. з. Жалбата против наложеното на Деян Иванов дисциплинарно наказание по чл. 282, т. 1, б. "г" - "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от шест месеца", се явява недопустима, поради липса на акт, подлежащ на оспорване. В случая не намира приложение и принципът, залегнал в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Сочената разпоредба предвижда възможността гражданите и юридическите лица да могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените в закон. Настоящият случай попада в изключението от въведената с Конституцията обща клауза за обжалване на административните актове и след като законът изрично е изключил наложеното на Деян Иванов, като кадрови военнослужещ дисциплинарно наказание от контрола за законосъобразност, не може да се приеме, че е нарушен конституционен принцип. Като се е произнесъл по жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и вместо него постанови друго, с което жалбата се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,