Решение № 2153 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на ЕОС-СЕЛЕНА ЕООД, чрез адв. Кавазова, за отмяна на влязло в сила решение 1309/18.07.2024 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело 20247160700247/2024 г., на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът - Директор на Териториална дирекция на НАП София, в писмена молба излага доводи за неоснователност на искането за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прилага писмени бележки. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК от страна имаща право да иска отмяна, поради което е процесуално допустимо, но неоснователно поради следните съображения: Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, посочен като основание за исканата отмяна, такава се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право. Основание за отмяна могат да бъдат само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В случая молителят не представя никакви нови доказателства, нито твърди новооткрити обстоятелства, а обосновава наличието на хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК, излагайки повторно аргументи по същество на правния спор, като счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, не се е произнесъл по съобразността на чл. 171 от ДОПК, неправилно е установил обстоятелствата по делото и неправилно е приложил материалния закон. Така изложените аргументи по никакъв начин не могат да обосноват наличието на хипотезата по чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като те не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Недопустимо е в производство по отмяна страната да се опитва да преразглежда същия правен спор по същество, като излага същите съображения и не сочи нови доказателства. Въз основа на всичко гореизложено следва извод, че липсват предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 239 т.1 от АПК и искането за отмяна като неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода от спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПрП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,