Решение № 7215 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2011 г.

Решение № 7215 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Командира на Военно формирование 34 750 - гр. Карлово, против решение № 553 от 06.04.2011 г., постановено по адм. дело № 2335/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Емилиян Станиславов Коларов, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № 3 Z-672/14.09.2010 г. на командира на поделение-34750, с която на Емилиян Станиславов Коларов е наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене". Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено в съответствие с приложимия материален закон. Обоснован е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на проведената процедура по повод наложеното с обжалваната заповед дисциплинарно наказание на оспорващия "строго мъмрене" на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ. По делото липсват доказателства за спазване на императивното изискване на чл. 246, ал. 4 от същия закон, според което дисциплинарнонаказващият орган следва да изслуша военнослужещия преди налагане на наказанието, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че военнослужещият не е изслушан от командира на поделението и не е дал обяснения в нарушение на императивното изискване на закона. Неспазването на посоченото правило се явява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, както основателно е посочено в мотивите на съдебния акт. С оглед тази установеност, неоснователно е възражението в касационната жалба за проведено изслушване на жалбоподателя, след като в т. 3 от заповедта на началника на сухопътните войски по реда на административното обжалване изрично е указано задължително да се документира изпълнението на задължението по чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ. В случая, освен че липсва протокол за извършването на това действие, няма и писмено обяснение на наказания относно констатираните при проверката нарушения на задълженията му по военна служба, регламентирани в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. В тази връзка правилно съдът е отбелязал отсъствието на доказателства за изпълнение и на изискванията на чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ, поради което действително не би могло да се приеме, че лицето е могло ефективно да защити правата си в хода на проведеното дисциплинарно производство. Правилно съдът е приел, че в случая е нарушено и императивното изискване на чл. 252 ЗОВСРБ, във връзка с чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното нарушение да бъде описано и като разпоредби и задължения, които са нарушени, като неизлагането на конкретни мотиви относно конкретни задължения, които са нарушени, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и във връзка с чл. 148, ал. 1 ППЗОВСРБ за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като тази липса на конкретни мотиви в заповедта препятства както съдебния контрол за законосъобразност на заповедта, така и защитата на засегнатото лице. С оглед на така допуснатите съществени нарушения на процедурата при налагане на процесното дисциплинарно наказание изводът за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 3 АПК на съда е правилен, с оглед на което правилно съдът я е отменил. Предвид изложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не се претендирани, поради което такива не се присъждат за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение