Решение № 10646 от 22.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2018 г.

Решение № 10646 от 22.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. Г. Ю., роден на 5.01.1994 г., гражданин на И. Р. П., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Радославова, САК, срещу решение № 1255 от 27.02.2018 г. по адм. д. № 919 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед УРИ 5364з-60/10.01.2018 г. на Директора на дирекция "Миграция" в МВР, с която е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ за срок до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. и при изключенията на чл. 44, ал. 8 от същия закон, за срок от 6 месеца, считано от 12.01.2018 г. Касационният жалбоподател, излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че не са налице законово изискуемите предпоставки по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за продължаване на принудителното настаняване. Поддържа, че към момента на издаване на процесната заповед общият престой на касатора в СДВНЧ е 14 месеца и 3 дни, и с продължаване на заповедта за принудително настаняване за определения в нея срок ще надхвърли максимално допустимия законов срок от 18 месеца. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи (МВР), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на С. Г. Ю., гражданин на И. Р. П., против Заповед УРИ 5364з-60/10.01.2018 г., издадена от директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ за срок до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. и при изключенията на чл. 44, ал. 8 от същия закон, за срок от 6 месеца, считано от 12.01.2018 г. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че спрямо С. Г. Ю. е издадена Заповед № ОЧ-3299/22.10.2014 г. на Началника на ГПУ "Е.", с която му е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 70 от 2013 г.) "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". С оглед обезпечаване изпълнението на заповедта жалбоподателят е принудително настанен в СДВНЧ със Заповед № ОЧ-3300/22.10.2014 г. на Началника на ГПУ "Е.". Спрямо същото лице е издадена последваща Заповед № 5935/11.04.2015 г. на Началника на ГПУ "Б.", с която му е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 70 от 2013 г.) "принудително отвеждане до границата на Р. Б.. С оглед обезпечаване изпълнението на заповедта Юсуфзай е принудително настанен в СДВНЧ със Заповед УРИ 4518 ОЧ-447/16.04.2015 г. на Началника на ГПУ "Б.". Относно обжалваната заповед, съдът е приел, че се предхожда от други две - Заповед № 5392 ПАМ-1070/12.07.2017 г. на Началника на сектор "Миграция" в СДВР, с която на С. Г. Ю. е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ "връщане до страна на произход", а със Заповед № 5392 ПАМ-1071/12.07.2017 г. на Началника на сектор "Миграция" в СДВР същият чужденец е принудително настанен в СДВНЧ. От мотивите на втората заповед е приел, че основанието за принудително настаняване е необходимостта да се създаде организация за пътуване до страната на произход, което се явява пречка за незабавното изпълнение на наложената ПАМ "връщане до страна на произход". При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на Закона за чужденците в Р. Б. и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ), а при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е за безпорно установено, че жалбоподателят не разполага с документи за самоличност, следователно е налице предвиденото в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ основание за принудително настаняване, а именно чужденецът е с неустановена самоличност. Приел е, че молбите на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила са отхвърлени с влезли в сила административни актове, при което положение жалбоподателят е незаконно пребиваващо на територията на РБългария лице. Съдът е приел за законосъобразна преценката на административният орган за необходимостта от продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ на чуждия гражданин, с цел организиране на принудителното извеждане от РБългария. Приел е, че от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. За да потвърди процесната заповед съдът е приел, че жалбоподателят не разполага със средства за издръжка, както и с адрес на пребиваване в страната, а представената в съдебното производство декларация от трето лице, разпитано и като свидетел, за осигуряване жилище и издръжка на чужденеца, е само един от елементите от фактическия състав на процедурата по разрешаване адрес за пребиваване на чужденец с наложена ПАМ. Приел е, че не са представени изискуемите по закон доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия от лицето, което предоставя адрес за пребиваване на чужденец с наложена ПАМ. Съдът е приел, че не се установяват такива средства и от свидетелските показания на самото лице, които според съда са неубедителни. За неубедителни съдът е приел и намеренията на жалбоподателя относно напускането на страната, предвид че двукратно той е подавал съгласие за напускане, след което се е отричал от думите си. Съдът е приел, че чужденецът не е влязъл в страната ни като търсещ закрила от страната си на произход и е споделил разбирането на административните власти, че с влизането си в страната чужденецът цели да пребивава като имигрант или да използва същата като транзитен пункт. Съдът е приел, че процесната заповед съответства на разпоредбите и на Директива 2008/115/ЕО на Е. П. и на Съвета от 16 декември 2008 г., доколкото спрямо жалбоподателя, като лице без адресна регистрация и без средства за пребиваване, не могат да се приложат каквито и да са други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. Постановеното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповедта по отношение на продължаване на настаняването за времето след 7.05.2018 г. Това е така, тъй като видно от писмо с изх. № 536400 3379/23.02.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР към датата на издаване на заповедта за продължаване на настаняването /10.01.2018 г./ общият престой на лицето в СДВНЧ е 14 месеца и 3 дни. При положение, че задържането не може да продължи повече от 18 месеца, то продължаването на настаняването в СДВНЧ ще бъде законосъобразно до 7.05.2018 г. влючително. След тази дата, т. е за времето след 7.05.2018 г. задържането на лицето ще е незаконосъобразно, тъй като ще е в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното в цитираната по-горе част решението на АССГ следва да се отмени като неправилно и вместо него в тази част да бъде постановено друго решение, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна в частта, с която е продължено настаняването за времето след 7.05.2018 г. В останалата част решението на АССГ е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, като въз основа на нея е извел законосъобразни изводи относно необходимостта за продължаване на срока за принудителното настаняване на чужденеца. Обосновано е прието, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице фактическите предпоставки за налагане на мярката и издадената заповед към този момент е в съответствие с материалния закон. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. От доказателствата по делото е видно, че С. Г. Ю. не е удостоверил влизане в страната по установения ред и няма валиден документ за завръщане в страната си по произход. Установява се активно поведение на директора на Дирекция "Миграция" за обратно приемане на чуждия гражданин в Пакистан, както и за потвърждаване самоличността му, но е налице забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения и следователно чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Наред това, правилно първостепенният съд е преценил, че по отношение на С. Г. Ю. не може да се приложи ефективно друга, достатъчна, но по-лека принудителна мярка, а и е налице опасност от укриване. Няма данни чужденецът да има друга възможност за легално пребиваване в страната, при което да може да се наложи по-лека принудителна мярка. От данните по делото е видно, че към момента на издаване на процесната заповед той не пребивава законно в страната, няма установено местоживеене, не доказва, а и не твърди, наличието на средства за издръжка, няма социална среда, на чиято помощ да разчита. Настоящият състав споделя изложеното от съда по отношение на показанията на разпитания свидетел. С оглед на това други, по-леки принудителни мерки като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, престой на определено място или друга мярка биха били неефективни най-малкото поради невъзможност да бъдат изпълнени. От поведението му във връзка с възможността да напусне страната, настоящата инстанция счита, че съществува реална опасност лицето да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта за ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ "връщане до страна на произход". Следователно в конкретния случай, спрямо касатора е било налице и визираното в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване, да не може спрямо лицето да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека принудителна мярка, съответно налице е изискването на чл. 6 АПК за пропорционалност на наложената мярка. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно за периода до 7.05.2018 г. включително. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна на решението в тази част и то следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,