Решение № 4867 от 19.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие(ДФЗ)чрез процесуален представител срещу решение 365 от 13.10.2021 г., постановено по административно дело 267/2021 г. от Административен съд Стара Загора, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2014 г. с изх. 02-240-6500/5960 от 01.04.2021 г. като незаконосъобразно, преписката е върната за ново произнасяне и администрацията към него е осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на акта бъде отхвърлено и претендира присъждане на деловодни разноски. Излага твърдения, че жалбодателят е имал електронен достъп до ИСАК, а актът е базиран на резултатите от извършените автоматични проверки, които са отразени в тази система, като Димов е декларира, че е запознат с резултатите от същите Ответникът по касационната жалба Д. Димов чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски.. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за постановяването му. Предмет на оспорване пред административния съд е уведомително писмо от 01.04.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на земеделския стопанин Д. Димов е намалено финансирането за 2018 г., като е отказано финансово подпомагане, в общ размер на 128 304,55 лв. по отделните мерки и схеми за подпомагане. Съдът правилно е счел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, тъй като не съдържа каквито и да било фактически и правни основания за издаването му. При преглед на съдържанието на уведомителното писмо се установява, че от същото не може да бъде установено на какво основание административният орган е извършил частично намаление на конкретните суми и съответно е отказал изцяло финансово подпомагане по заявлението на земеделския производител. При така установеното обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че в случая актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обстоятелството, че едва от отговора на жалбата, подаден от административният орган пред Административен съд - Стара Загора може да бъде установено, че причината за отказ за изплащането на субсидията в размер на 118 848,05 лв. за културата памук, се дължи на непредставянето в срок на доказателства за реализацията на памука от страна на земеделския производител не може да санира този пропуск, а освен това с акта са направени намаления и по други схеми и мерки, за които от обясненията към колона 3 на Таблица 1 липсва посочване на конкретните факти и обстоятелства, които са довели до това решение на органа. Посочването най- общо на нормите, които дават възможност за това намаление, както правилно е прието в обжалваното решение не представляват конкретно за случая посочване на правните основания за това, а при липсата на конкретни факти съдът е препятстван да извърши дължимата проверка за правилното им приложение. Обстоятелството, че земеделският производител е имал достъп до системата ИСАК не може по никакъв начин да обоснове твърденията на касатора, че същият е бил запознат с фактите и обстоятелствата, доколкото бил съобразен с извършените автоматизирани проверки, тъй като в акта липсва изложение в този смисъл. Освен това извършените от служителите в администрацията към него действия по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, при липсата на посочването им в надлежен акт на органа издател на акта или в друг акт, който да е постановен от него не представлява изложение на релевантните за случая факти и не може да обоснове извод за мотивиране на акта от органа. В случая този достъп осигурява на земеделския производител възможността да се запознае с преписката, съгласно чл. задължението на административния орган по чл. 34 АПК, което право не освобождава органа от задължението да постанови акта си в съответствие с изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Още по-малко е спазена нормата на чл. 11а ЗПЗП, тъй като с акта е постановена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки директни плащания, а съгласно т. 9 на цитирания текст ДФЗ в качеството му на РА може да постановява актове, с които намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по ПРСР за съответния период, като правомощие за извършване на оторизация законодателят не е предвидил. С посоченото освен това е нарушена и разпоредбата на чл. 14, ал. 1 АПК, тъй като посочената дума не е на български език, а административните производства, както и съдебните се водят единствено на този език. Липсата на мотиви препятства упражняването на съдебния контрол, като правилно административният съд е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 3720 лв., представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат, което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение