Решение № 67 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2021 г.

Решение № 67 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Ф. М. е подал молба вх. № 5107090 от 04.08.2020 г. с искане да се отмени влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 25-ти състав от 01.12.2010 г. по гр. д. № 46344/2008 г. /, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 предл. първо и второ ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че молителят е български и алжирски гражданин, не живее в Република България и е следвало да бъде призован чрез съдебна поръчка от А., Вместо това е бил представляван от особен представител, назначен от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, който не е извършил всички необходими правни действия за защита на правата на ответника. Поддържа се също така, че за молителя съществува съмнение за истинността на саморъчното завещание, което е послужило за основание за уважаване на иска. Ответникът В. Й. П. изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение разгледа подадената молба за отмяна и намира следното: Молбата за отмяна е допустима – подадена от страна по делото, по отношение на която резултатът е неблагоприятен. Спазен е и срокът по чл. 305, ал. 1 ГПК, тъй като няма данни по делото молителят, позоваващ се на нарушено право на участие по делото, да е узнал за решението повече от три месеца преди подаване на молбата за отмяна. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на което се позовава молителят, е налице когато страната не е участвала при разглеждането на делото или не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. Представляването от особен представител само по себе си не е основание за отмяна на влязлото в сила решение, независимо от това дали особеният представител е предприел адекватна и пълноценна защита на представлявания. За да се приеме, че правото на участие на страна, представлявана от особен представител е нарушено, е необходимо назначаването на особения представител да е станало в нарушение на процесуалните норми. По настоящото дело молителят Ф. М. е бил ответник по предявения срещу него от В. Й. П. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на ищеца за собственик на апартамент в [населено място], [жк]бл...... вх..... ет..... ап. №...... Установено е по делото, че той е български гражданин и е регистрирал в общината за настоящ адрес процесното жилище. Видно от представеното удостоверение от СДВР, сектор "Български документи за самоличност", в Националната база данни не е отразено, че той има настоящ адрес в чужбина /чл. 94, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация/. Процесуалните правила предвиждат, че страните се призовават на посочения в исковата молба адрес. Ако ответникът не бъде намерен на адреса, който ищецът е посочил, съгласно чл. 47, ал. 3 ГПК в редакцията към 2009 г., когато е разгледано настоящото дело, съдът е длъжен да провери служебно неговата адресна регистрация и да изпрати призовка на настоящия или постоянния адрес, ако той не съвпада с посочения по делото. Ако ответникът не може да бъде намерен на нито един от двата адреса, съдът е длъжен да разпореди залепване на уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и да приеме призоваването за редовно, ако адресатът не се яви в канцеларията на съда да получи съобщението в двуседмичен срок – чл. 47, ал. 2 ГПК. В този случай на ответника се назначава особен представител, с участието на който се разглежда делото – чл. 47, ал. 6 ГПК. По настоящото дело тази процедура е спазена от районния съдия. Той е изискал от ищеца удостоверение от СДВР, сектор "Български данни за самоличност" и е призовал ответника на регистрирания настоящ адрес. След като призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса, районният съдия е разпоредил да бъде залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Уведомлението е залепено на 07.05.2009 г., а на 19.06.2009 г. съдът е разпоредил да се приложи съобщението до ответника и е допуснал назначаване на особен представител на Ф. М. В хода на производството по делото като процесуален представител на ответника е участвал адв. И. Ч. При тези данни няма основание да се приеме, че правото на участие на молителя Ф. М. е било нарушено. Съдът е спазил стриктно правилата на чл. 47 ГПК, създаващи фикция за узнаване на призоваването по отношение на лица, които имат регистриран адрес в страната, но не могат да бъдат намерени на него и не се явят да получат книжата по делото след залепване на уведомление. Неоснователен е доводът на молителя, че е следвало да бъде призован от А. чрез съдебна поръчка, тъй като по делото няма данни да е било известно на съда, че живее извън страната, нито че ищецът е знаел неговия адрес извън страната и съзнателно не го е посочил по делото. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че нормите на процесуалния закон за призоваването на ответника Ф. М. по делото и процесуалното му представителство от особен представител, обусловено от факта, че не е бил намерен на регистрирания в страната настоящ адрес, са спазени и молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание е налице, когато по надлежния ред, след влизане в сила на решението, предмет на отмяната, се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или връчител във връзка с решаване на делото. В практиката на ВКС /ТР 5/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК т. 3 / се приема, че под "надлежен ред" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се разбира влязла в сила присъда или установяване на престъпление от гражданския съд, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или спряно на основанията, посочени в чл. 124, т. 5 ГПК. В случая молителят не се позовава и не представя нито на влязла в сила присъда, нито на решение по чл. 124, ал. 1, т. 5 ГПК, а на съмнение за неистинност на завещанието. Това съмнение обаче не може да послужи като основание за отмяна по чл. 303 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение