Решение № 2112 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 611/2017 г.

Решение № 2112 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 611/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Барези 1" ЕООД - гр. С., подадена чрез пълномощник адв. А. Т. срещу Решение № 6177/11.10.2016 г., постановено по адм. дело № 264/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2251300122/15.07.13г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП- С., в частта потвърдена с Решение № 2037/27.11.13 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и заключение по назначена ССчЕ и в нарушение на материалния закон достигнал до неправилни правни изводи за липса на доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен, както и се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение и присъди разноски и за касационната инстанция в полза на дирекцията в размер на 4 731,38 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба срещу решението, в частта на отказано право на данъчен кредит по една фактура с предмет "дрехи", издадена от "Интертел" ЕООД и неоснователност на жалбата, в останалата и част. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2251300122/15.07.13 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 2037/27.11.13 г. на Директор на Д "ОДОП" - С., с който на "Барези 1" ЕООД за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 10 и 11.2012 г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 220 138,27 лева, ведно със съответните лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Б. 1 Комерс" ЕООД, "Р. П." ЕООД, "М. К." ЕООД и "Интертел" ЕООД за доставки на стоки и услуги. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Барези 1" ЕООД срещу РА, в обжалваната част и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 4 731,38 лева. За да постанови този резултат, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставките на стоки и услуги по издадените от посочените доставчици фактури за процесния период спрямо ревизираното лице /РЛ/ и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Приел е, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. За да обоснове тези изводи, съдът е приел от фактическа страна, че през ревизирания период "Барези 1" ЕООД е извършвало търговска дейност по дърводобив, дървопреработка, производство на дървени детайли, производство на ПВЦ и алуминиева дограма, международен транспорт в ЕС, строителна дейност и асфалтиране на пътища, като е имало регистрирани 134 действащи трудови договори. Въз основа на извършени насрещни проверки на доставчиците "Б. 1 Комерс" ЕООД, "Р. П." ЕООД "М. К." ЕООД и "Интертел" ЕООД, съдът е приел, че доставчиците не са открити на адреса за кореспонденция и не са представили изисканите им доказателства за реално извършване на фактурираните доставки, дерегистрирани са по инициатива на орган по приходите, не са подавали ГДД за 2012 г., нямат назначени лица по трудов договор, които да извършат фактурираните услуги и липсват доказателства за материалната им и техническа обезпеченост за извършване на доставките на стоки. По отношение на доставчика "М. К." ЕООД съдът е обсъдил и обясненията на управителя, че никога не е имал търговски отношения с РЛ, като друго лице е злоупотребило и използвало името на фирмата му. Приел е, че от страна на ревизираното лице освен фактури с предмет по договор или с предмет - евро дизел, битум, бензин и дрехи, в хода на ревизията не са представени други писмени доказателства, от които да се установява предаването на стоките или извършването на услугите по спорните доставки. А представените с жалбата срещу РА договори и приемо-предавателни протоколи, съдът е приел, че конкретизират предмета на доставката на услуги - сеч, извоз и претоварване на дървесина и СМР, но същите не са достатъчни, за да обосноват изводи за реалност на доставките по съображения, че липсвали доказателства за плащането на цената по фактурите, а по отношение на доставката на стоки, съдът е отчел и обстоятелството, че липсват доказателства за предаване на стоките от сочените във фактурите доставчици на ревизираното дружество. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба на "Барези 1" ЕООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора, че в обжалваното решение не са обсъдени в пълнота събраните доказателства. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Изложил е собствени мотиви поради които приема, че не са извършени реални доставки на стоки и услуги. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА е правилен като краен резултат, но по мотивите, изложени в настоящото решение с извод за неопровергаване констатациите на ревизията с представените от РЛ писмени доказателства и законосъобразен отказ на правото на данъчен кредит, поради недоказани реални доставки на стоки и услуги от доставчиците "Б. 1 Комерс" ЕООД, "Р. П." ЕООД "М. К." ЕООД и "Интертел" ЕООД. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. По отношение на доставките на стоки - евро дизел, битум и бензин по фактури, издадени от "Р. П." ЕООД, правилно АССГ е приел, че фактурите не са включени от доставчика в дневника за продажба и справка декларация по ЗДДС, регистрацията му по ЗДДС е прекратена, а от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства за транспортирането, приемането и съхраняването на горивото. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че само въз основа на издадените фактури реалността на доставката не е доказана и правилно е отказано правото на данъчен кредит. По отношение на доставката по фактура № 2000000014/22.11.2012 г. с предмет - дрехи, издадена от "Интертел" ЕООД, правилно съдът е приел за установено, че доказателства за конкретизиране предмета на доставката и предаването на стоките не са ангажирани от ревизираното лице. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че само въз основа на представената фактура, осчетоводяването и при получателя и представените списъци на работници и служители на ревизираното дружество, получили работно облекло, при липса на доказателства за получаването на стоките, именно от соченият във фактурата доставчик не може да се приеме за доказана реалността на доставката. По отношение на доставките по фактурите, издадени от "Б. 1 Комерс" ЕООД с предмет - услуга по договор, правилно съдът е приел за установено, че в хода на ревизията от страна на доставчика и ревизираното лице не са представени доказателства, които да конкретизират предмета на услугата и реалното и извършване. Правилно съдът е приел за установено, че с жалбата срещу РА, ревизираното лице е представило договор с предмет - сеч, извоз и претоварка на дървесина, както и приемо-предавателни протоколи. Настоящата инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че липсата на плащания по процесните фактури е меродавен факт при преценка реалността на доставките, като счита, че този факт следва да се прецени в съвкупност с другите установени по делото факти, за да се изгради извод за реалност, респ. нереалност на фактурираните услуги. В случая, освен липса на плащания на фактурите, настоящата инстанция отчета факта, че представените от страна на ревизираното лице договор и приемо-предавателни протоколи са заверени с печат на "М. К." ЕООД, а не от доставчика "Б. 1 Комерс" ЕООД или получателя по фактурата - РЛ "Барези 1" ЕООД, което обстоятелство съпоставено с факта, че управителя на "М. К." ЕООД отрича да е имал търговски отношения с РЛ, както и факта, че други доказателства за извършване на услугите от доставчика "Б. 1 Комерс" ЕООД не са ангажирани, а и липсват доказателства за наличие на предмета на доставката при РЛ, обосновават краен извод за нереалност на фактурираните доставки на услуги по фактурите, издадени от "Б. 1 Комерс" ЕООД. По отношение на доставките по фактурите, издадени от "М. К." ЕООД с предмет - услуги по договор, правилно АССГ е отчел обстоятелството, че в хода на ревизията РЛ представя договор и приемо- предавателни протоколи с предмет - СМР за конкретизиране предмета на услугите, а с жалбата срещу РА за същите фактури представя - договор и премо-предавателни протоколи с предмет - сеч, извод и претоварка на дървесина. Поради взаимно изключващите се доказателства за конкретизиране предмета на услугата, настоящата инстанция приема, че същият не е конкретизиран. От друга страна, правилно съдът е отчел факта, че фактурите не са отразени в СД по ЗДДС и дневници за продажби на доставчика, доставчика е дерегистриран по инициатива на приходната администрация и няма назначени лица по трудов договор, а самия управител на "М. К." ЕООД дава обяснения в хода на ревизията, че никога не е имал търговски отношения с РЛ, като друго лице е злоупотребило и използвало името на фирмата му. С оглед така установените факти, настоящата инстанция счита, че реалността на доставките не е доказана, не само защото не е доказано плащане по фактурите, а защото при преценка на всички относими доказателства не се установяват реално извършени доставки на услуги от доставчика "М. К." ЕООД. По отношение на доставката по фактурите, издадени от "Р. П." ЕООД с предмет с предмет - сеч, извоз и претоварване на дървесина, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че реалността на доставката не се доказва с представените от ревизираното лице договори и приемо-предавателни протоколи, но по различни правни съображения от първоинстанционния съд, а не само защото плащането по фактурата не е доказано. В случая верността на представените от ревизираното лице частни документи - договор и ППП не само, че не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, но и съдържанието им не позволява да се установи реално предаване на извършени услуги. По делото не са ангажирани убедителни доказателства относно възможността на доставчика със свои технически и кадрови потенциал да извършат фактурираните услуги по договорите, а от друга страна получателя по доставката разполага със собствен кадрови ресурс за извършването на фактурираните услуги, както правилно е отчела приходната администрация, а наред с това през ревизирания период, РЛ е извършвало същата търговска дейност - по дърводобив, дървопреработка, производство на дървени детайли. Ето защо настоящата инстанция счита, че решението е правилно и в тази му част, но по съображения, че представените от РЛ писмени доказателства едва при обжалване на РА не опровергават констатациите на ревизията за недоказани реални доставки и обективни данни за осъществяване на дейността, лично от РЛ със собствен технически ресурс и наети работници. По отношение на доставката по фактурите, издадени от "Интертел" ЕООД с предмет - авансово плащане по договор, обосновано първоинстанционния съд приема, че при липса на доказано плащане по фактурите за авансово плащане, правилно е отказано правото на данъчен кредит. По отношение на доставката по фактурите, издадени от "Интертел" ЕООД с предмет - по договор, правилно първоинстанционния съд е приел, че реалността на доставките не е доказана, но по съображения, че с представените от РЛ писмени доказателства - договор с предмет - основен ремонт на ЦДГ "З." - гр. Б. и протокол за извършване и заплащане на СМР едва при обжалване на РА не се опровергават констатациите на ревизията за недоказани реални доставки и обективни данни за осъществяване на дейността, лично от РЛ със собствен технически ресурс и наети работници. Безспорно е установено по делото, че доставчика не е открит, дерегистриран е по инициатива на органите по приходите, не е публикувал ГФО за 2012 г. и няма назначени лица по трудов договор за извършване на фактурираните услуги. От друга страна получателя по доставката има регистрирани 134 трудови договора и разполага със собствен ресурс за извършване на СМР, както и, че тази дейност е част от търговската му дейност. При липса на убедителни доказателства за извършване на фактурираните услуги от соченият във фактурата доставчик, липса на доказателства за плащане на цената по фактурите и обективни данни за осъществяване на дейността, лично от РЛ със собствен технически ресурс и наети работници, настоящата инстанция счита, че реалността на доставките не е доказана. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора "Барези 1" ЕООД за присъждане на разноски по делото е неоснователна, а от друга страна, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция възлиза на 4 731,38 лева, поради което "Барези 1" ЕООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за касационната инстанция в размер на 4 731,38 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение