Решение № 8045 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2019 г.

Решение № 8045 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Министъра на правосъдието против решение № 139/07.01.2019 г. по адм. д. № 10390 по описа на Върховен административен съд за 2018 г. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правните последици, свързани с вписването възниквали от датата на извършване на това действие, поради което и срока на неговото действие следвало да се съобрази с деня на вписване на обстоятелството "подновяване на вписването" – в случая 08.03.2013 г. Извода, че не от тази дата е започнал да тече нов 5 годишен срок по чл. 30, ал. 2 от Закон за особените залози /ЗОЗ/ е определен като неправилен. Законоустановения срок се "броял" и отчитал автоматично от функционалността на системата на регистъра, считано от първоначалното вписване, което водело до извод, че действието на подновяване на същото е от момента на неговото извършване. Иска се отмяна на решението поради неговата неправилност и необоснованост. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Българо-американска кредитна банка" АД, чрез редовно упълномощен процесуален представител, намира жалбата за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, тричленен състав на Върховен административен съд е отменил Заповед № ЛС-04-447/31.07.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на "Българо-американска кредитна банка" АД против Заповед № З-00034/26.04.2018 г. на Директора на Централния регистър на особените залози, с която е отказано вписване на обстоятелството "подновяване на вписването" по първоначално вписване с per. № 2010122101416 от 21.12.2010 г. по партидата на "Симол" ЕАД в качеството му на залогодател. Преписката е изпратена на Централен регистър на особените залози – Централна регистърна служба за процедиране по реда на чл. 36, ал. 2 вр. с чл. 34 и и чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови акта си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при допуснато нарушение на приложимите материално правни норми. Прието е, че към момента на подаване на заявление за подновяване на вписването – 29.03.2018 г., не е изтекъл предвидения от законодателя в чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ срок от пет години, тъй като същия следва да се зачете от датата на първоначалното вписване на обстоятелствата по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от същия закон. Жалбата е подаден от участник в първоинстанционното производство, за който оспорения акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че по заявление на "Българо-американско кредитна банка" АД, в Централен регистър на особените залози, по партидата на "Симол" ЕАД, за обезпечаване на вземания по банков кредит, е извършено първоначално вписване на залог на търговско предприятие с per. № 2010122101416 от 21.12.2010 г. От тази дата е започнал да тече и предвидения в чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ пет годишен срок на действие на вписването. На 08.03.2013 г. под № 2013030802488, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗОЗ, в ЦРОЗ е вписано подновяване на вписването на залога на търговското предприятие. На 29.03.2018 г. БАКБ АД е депозирало пред ЦРОЗ искане за повторно подновяване на първоначално вписване с per. № 2010122101416 от 21.12.2010 г. Със Заповед № З-00034/26.04.2018 г. на Директора на Централния регистър на особените залози, потвърдена със Заповед № ЛС-04-447/31.07.2018 г. на Министъра на правосъдието е отказано вписване на обстоятелството "подновяване на вписването" по първоначалното вписване с per. № 2010122101416 от 21.12.2010 г., като е прието, че искането за извършване на това действие е направено след изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба пороци. Както по – горе беше описано, действието на вписването е със срок от 5 години от деня, в който е извършено първоначалното такова на обстоятелствата по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл. Ненапразно законодателят е употребил при изписване на приложимата правна норма термина "продължено". С извършеното от администрацията вписване на 08.03.2013 г., не е започнал да тече нов петгодишен срок, в който може да се иска подновяване на първоначалното искане, а е подновено с нов 5 – годишен срок първоначалното вписване, считано от първоначалната регистрация, извършена в конкретния случай на 21.12.2010 г. Липсва законова забрана за последващо удължаване на срока на действие на извършеното вписване на залог, поради което следва да се приеме, че такова е допустимо при спазване на предвидените от закона изисквания и при наличието на интерес у засегнатите лица. Следва да бъде изцяло споделен извода на първоинстанционния съдебен състав, че от значение за срока на действие на вписването е датата на първоначалното му регистриране. Действието на оповестяването, като правна последица от вписване на посочените в чл. 26 ЗОЗ обстоятелства, ще е обусловено от този срок. Подаване на искане за подновяване на вписването по чл. 30, ал. 2, предл. второ ЗОЗ преди изтичане на срока не води до неговото прекъсване, а от там и до стартирането на нов петгодишен срок. Датата, на която е направено подновяването е неотносима, защото със същото се продължава действието на направеното към този момент вписване, което трае до изтичането на визирания 5-годишен срок. Следователно, извършеното на 21.12.2010 г. първоначално вписване има действие до 21.12.2015 г., а не до 08.03.2013 г., когато вписването е било подновено. Подновеното вписване е валидно до 21.12.2018 г. и до тази датата е допустимо заявяване на повторно искане за удължаване по реда на чл. 30, ал. 2 предл. 2 от ЗОЗ. Не следва да се споделят доводите на касационния жалбоподател, свързани с начина на отчитане на сроковете с оглед функционалността на системата на регистъра. Обстоятелството, че водената пред ЦРОЗ документация и отчетност не е съобразена с регламентираните от законодателя срокове на действие на вписването, не следва да води до тежест за залогодателя или за заложния кредитор. Издадени във връзка с конкретния залог удостоверения и отразените в тях обстоятелства относно датата на прекратяване на действието на на двете вписвания- първоначалното през 2010 г. и последващото през 2013 г., не валидират действията на административния орган, свързани с несъобразяване на посочените в тях срокове с императивно предписаните такива в Закона за особените залози. Издаването на удостоверение не променя характера и правните последици от вписването на обстоятелствата по чл. 26 от ЗОЗ. Предвид описаното, съдебният състав е достигнал до правилен и обоснован извод, че искането на "Българо-американско кредитна банка" АД от 29.03.2018 г. за повторно подновяване на вписването е в срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, и че отказът същото да бъде удовлетворено е незаконосъобразен. В този смисъл е и трайно изградената практика на ВАС в аналогични случаи /адм. д. № 3454/2017 г., адм. д. № 12262/2017 г. адм. д. № 8710/2016 г. и др./. С оглед изхода на производството, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия