Решение № 2206 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Топалова, срещу решение 222 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело 160/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което по жалба на ЕТ Касус З. Чаушева,е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-40-0471092 от 23.01.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив, потвърдена с Решение ГДФК-46 от 08.02.2023 г. на директора на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е формирал правните си изводи като напълно е игнорирал представените по делото доказателства. Сочи се, че извършването на нарушението е безспорно установено, а първоинстанционният съд неправилно е приел, че мотивите в ЗПАМ по отношение на продължителността на срока са бланкетни. Твърди се, че административният орган е спазил принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК и тежестта на наложената на дружеството санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение. В случая е неприложимо Решението на СЕС по дело С-97/21, тъй като по делото не е представено издадено на ЕТ наказателно постановление. Иска се решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ срещу ЗПАМ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ЕТ Касус З. Чаушева, чрез адв. Хаджиев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-40-0471092 от 23.01.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив, потвърдена с Решение ГДФК-46 от 08.02.2023 г. на директора на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Крумовград, [улица], стопанисван от на ЕТ Касус З. Чаушева и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). По делото е установено, че при извършена проверка в търговския обект - хранителен магазин, стопанисван от ЕТ Касус З. Чаушева, на 12.01.2023 г., е извършена контролна покупка на стока 1 брой минерална вода 1,5 литра на стойност 1.00 лв., заплатена в брой от органа по приходите преди легитимация. При покупката не е издаден касов бон, нито бележка от кочан, с ръчни касови бележки. След легитимация на органите по приходите и в хода на проверката е отпечатан дневен финансов отчет Х, въз основа на който е констатирано, че извършената покупка за сумата от 1.00 лв. не е регистрирана на фискалното устройство чрез издаване на касова бележка. При проверката е установена положителна разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства в размер на 19.50 лв. За да отмени процесната заповед, първоинстанционният съд е приел, че е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. В разглеждания случай безспорно е установено извършването на нарушението, но определеният 14-дневен срок на принудителната мярка не е мотивиран по смисъла на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и не позволява извършването на надлежна съдебна проверка за съответствието на акта с целта на закона. Формиран е извод, че наложената ПАМ не съответства на целите на чл. 22 ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Първоинстанционният съд е посочил, че във връзка с извършеното нарушение е образувано административнонаказателно производство по реда на ЗАНН и на ЕТ е издаден АУАН, за същото нарушение. Според съда, това обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на ЕС по приложението на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел. Без значение е обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства за издаване на наказателно постановление, тъй като с факта на съставяне на АУАН органите на НАП са предприели действия за санкциониране на търговеца, чийто логичен завършек е издаването на съответно наказателно постановление. В случая, кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, с вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, защото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. С разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая, както правилно административният съд е приел, извършеното от едноличния търговец нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено по категоричен начин. Извършена е покупка, плащането по която е прието от служител в търговския обект, но фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство не е издаден. Поради това и в условията на обвързана компетентност съгласно чл. 186, ал. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, административният орган е наложил ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него. Упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност е определил срок от 14 дни, при максимално допустим 30-дневен срок на продължителност на мярката. Съдът е съобразил тълкуването на Съда на ЕС на разпоредбите на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, но е формирал неправилен и несъответстващ на представените по делото доказателства, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с целта на закона. Образуваното срещу едноличния търговец административнонаказателно производство за същото нарушение със съставяне на АУАН не обуславя извод за кумулиране на мерки за извършеното от него нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, доколкото по делото не са представени доказателства за приключване на посоченото производство по ЗАНН с издаване на наказателно постановление, респ. с налагане на имуществена санкция за процесното нарушение. В тази насока делото е останало неизяснено от фактическа страна. С оглед представения АУАН FB94962 от 03.02.2023 г., съставен на ЕТ Касус З. Чаушева и твърдението на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител в открито съдебно заседание по делото на 06.06.2023 г. (л. 49 от делото), че му е наложена имуществена санкция за същото нарушение, административният съд е следвало да събере доказателства относно движението на образуваното срещу лицето административнонаказателно производство за процесното нарушение, в т.ч. за наличието или липсата на издадено наказателно постановление. Същите са необходими именно с цел извършване на преценка за спазване на принципите за съразмерност и пропорционалност, в т.ч. и с оглед постановеното с решението на СЕС от 04 май 2023 г. по дело С-97/21 тълкуване на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. Като не е дал указания на страните за представяне на доказателства за наличието или липсата на издадено наказателно постановление във връзка с образуваното производство по реда на ЗАНН, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на съществен за предмета на спора фактически и правен въпрос, съответно до ограничаване правото на защита на страните. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Кърджали, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. В производството по чл. 226 АПК, първоинстанционният съд следва да събере доказателства за движението на административнонаказателното производство, образувано с АУАН FB94962 от 03.02.2023 г., съставен на ЕТ Касус З. Чаушева, в т.ч. и за наличието или липсата на издадено в резултат на него наказателно постановление, след което, въз основа на представените по делото доказателства, да установи относимата фактическа обстановка и да се произнесе по същество на спора. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,