Решение № 3721 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2012 г.

Решение № 3721 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ срещу решение № 2416 от 03.05.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 488/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1105596/09.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на процесуалните норми на ДОПК, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, действията на компетентните органи, възложили ревизията, са обосновани с решение № 121138/10.06.09 г. на ВАС, с което РА № 2000804077/16.09.08 г. е прогласен за нищожен. В решението си ВАС е приел, че при наличието на влезли в сила Актове за прихващане или възстановяване /АПВ/ е налице основание за прилагане на специалната процедура по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. В този случай и предвид разпоредбата на чл. 134 от ДОПК компетентен да възложи ревизията е териториалният директор и това законово изискване в случая е спазено. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Антонов и Дишев" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Дианабад", бл. 10, вх. В, ет. 4 /служебен адрес: гр. София, ул. "Лавеле" № 38/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Антонов и заявява претенция за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 1105596/09.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество е определено задължение за ДДС в общ размер 11 696.40 лв. и лихви - 7 727.54 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС (отм.) за данъчните периоди м. февруари, м. март, м. май и м. юли 2006 г. по 13 броя фактури, издадени от "Шайни Уорлд" ЕООД с предмет на доставката "евродизел". АССГ е отменил като незаконосъобразен РА, като е приел, че след като ревизията е проведена по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, следва задължително да е налице основание, предвидено в чл. 133, ал. 2. Към датата на издаване на ЗВР, не се установява наличие на което и да било от изчерпателно изброените в посочения законов текст основания. Така постановеното решение е правилно. Ревизионното производство, регламентирано в раздел втори от глава шестнадесета от ДОПК /чл. 133 и чл. 134/, видно и от заглавието на глава шестнадесета "Особени производства", представлява извънреден способ за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл в сила ревизионен акт, което пряко въздейства върху стабилитета на акта. Именно поради това, за осъществяването на ревизия по този особен ред в ДОПК са предвидени редица изисквания, които следва да бъдат спазени, за да е законосъобразен издаденият РА. За да започне ревизионното производство, съгласно чл. 133, ал. 2 от ДОПК следва да е налице някое от изчерпателно изброените основания. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК, когато органът по приходите установи наличие на основание по чл. 133, ал. 2 от ДОПК, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка на наличието на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия. Според чл. 134, ал. 3 от ДОПК, изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ е издадена в 3-месечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичане на срока по чл. 109. Както и при възобновяване на производството по издаване на административни актове /глава седем от АПК, чл. 99 - чл. 106/ сроковете, регламентирани в чл. 102 за образуване на производството по възобновяване, са преклузивни, така и срокът по чл. 134, ал. 3 от ДОПК е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на органа по приходите да възложи ревизия, респ. правото на ревизираното лице на искане за възлагане. В случая ревизията е възложена със ЗВР № 1101224/31.01.2011 г., издадена на основание чл. 133 и чл. 134 от ДОПК от компетентния орган по приходите - териториалния директор на ТД на НАП. В частта от същата "Обстоятелства, имащи значение за ревизията" е посочено само и единствено, че се издава във връзка с получено решение № 95/18.01.2011 г. на Дирекция "ОУИ". С посоченото решение е прогласена нищожността на РА № К 0101002945/17.07.2010 г., тъй като ЗВР не е издадена на основание чл. 133, ал. 1 вр. чл. 134 от ДОПК, а на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, а правомощието на териториалния директор да възлага ревизия по чл. 134 от ДОПК не може да бъде делегирано. Посочено е изрично, че не съществува правна пречка да бъде възложена отново ревизия за същия данъчен период на ревизирания субект, но при спазване изискванията на ДОПК, визирани в чл. 133 и чл. 134 от същия кодекс. В мотивите на това решение е коментирано решение № 12138/16.10.09 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 7124/2009 г., с което е прогласена нищожността на предходен РА № 2000804077/16.09.08 г. на същото дружество в частта му относно определените задължения за ДДС за данъчните периоди м. февруари, м. март, м. май и м. юли 2006 г., потвърдена с решение № 1692/17.11.08 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП. В мотивите на цитираното съдебно решение е посочено, че като се вземат предвид естеството и правните последици на ДАПВ, се налага извод, че при извършването на ревизия следва да се съобрази влезлият в сила ДАПВ, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове. Установените по този начин права могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по раздел две "Изменения на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134 от ДОПК. От изложеното следва, че както в решението на директора на Дирекция "ОУИ", на което има позоваване в ЗВР, така и в решението на ВАС, на което се позовава касаторът в касационната си жалба, са дадени ясни и точни указания за реда и начина, по който може да се възложи на същия ревизиран субект нова данъчна ревизия за същите данъчни периоди, по отношение на които има влезли в сила ДАПВ и те се свеждат не само до това ревизията да бъде възложена от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК - териториалния директор, но са и за съобразяване с разпоредбата на чл. 133, изискваща наличие на някое от изчерпателно изброените в ал. 2 основания. Нито едно от изброените основания не е посочено и обсъдено в ЗВР, в Ревизионния доклад /РД/ или РА. Наличието на такова нито се твърди, нито е установено и доказано, нито има данни за това да е узнато от орган по приходите, респ. за момента на узнаването, за да се прецени спазването на срока за възлагане на ревизията и нейната допустимост. Наличието на някое от изброените в чл. 133, ал. 2 от ДОПК обстоятелства не се твърди дори и в касационната жалба. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение