Решение № 14146 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2011 г.

Решение № 14146 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Атанаска Пешева против решение № 807 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 1378 от 2009 г. на Административния съд - Пловдив, като неправилно поради нарушение на материалния закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, съдът е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка и други лица, които не обжалват, против заповед ЗД-07-22 от 1.06.2009 г. на областния управител на област Пловдив, с която им е отказано обезщетение по ЗОСОИ за наследствен недвижим имот по съображения, че същият е отчужден законосъобразно по ЗПИНМ, който е извън приложното поле на реституционния закон. Решението в обжалваната му част е правилно. Безспорно по делото е установено, че отчуждаването на процесния имот е извършено по реда на ЗПИНМ, което се потвърждава и от протокол № 1 от 5.02.1964 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, приложен по гр. дело № 2389 от 2005 г. на ПРС, приобщено към доказателствения материал по настоящото производство. С приложеното по делото решение № 157 от 12.01.2007 г., постановено по гр. дело № 2389 от 2005 г. на ПРС, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката Атанаска Пешева ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за имот, за който се иска обезщетяване с компенсаторни записи. Като мотив за вземането на това решение е посочено, че за спорния имот не се установява да е одържавен въз основа на национализационните закони и той не е бил незаконно отнет, поради което и не би могъл да бъде реституиран на наследниците на бившия му собственик, т. е. по силата на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) собствеността върху процесния недвижим имот не е възстановена, тъй като отнемането на имота не е станало по реда на изброените в този нормативен акт закони или по незаконен начин. Изричната разпоредба на чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.), залегнала и в сега действащия ГПК (чл. 297 ), прогласява, че влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, и предвид установените от правната доктрина и съдебната практика положения, че със сила на присъдено нещо се ползват тези мотиви на съдебното решение, от които е направен решаващият извод в разпоредителната му част, то решение № 157 от 12.01.2007 г., постановено по гр. дело № 2389 от 2005 г. на ПРС, е задължително за съда досежно извода в мотивната му част, че целият имот пл. № 319 е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, като с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ отчуждаването е станало по силата на самото регулационно отреждане. За наличието на отчуждаване на процесния имот съдът е приел като доказателство цитирания по-горе протокол на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, от който се установява отчуждаването на части от имот № 319 по плана на СИЗ за разширение на складова база. След като не се е установило имотът да е одържавен въз основа на национализационните закони, изчерпателно изброени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, и не е отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред (чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ), именно този извод обуславя решението на съда да отхвърли предявения иск по реда на чл. 108 от ЗС, тъй като от доказателствата по делото е установено, че ищецът не е собственик на спорния имот, а той обосновава собствеността си именно въз основа на реституция по ЗВСОНИ. Правото на собственост върху отчуждените по реда на ЗПИНМ недвижими имоти се възстановява по друг ред - по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, ако са налице условията, посочени в него. След като законът, по който е отчужден недвижимият имот, безспорно е ЗПИНМ и той не попада в приложното поле на ЗВСОНИ, а съответно е в приложното поле на ЗОСОИ, то последният не може да намери приложение и този мотив е достатъчен, за да се откаже обезщетение по реда на чл. 6 от ЗОСОИ. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,