Решение № 9630 от 9.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5806/2015 г.

Решение № 9630 от 9.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5806/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба подадена от Управителния съвет на Сдружение "Българска федерация по волейбол" против решение № 2104/27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено срещу ненадлежна страна, алтернативно за неговата неправилност - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. По делото е постъпила и частна жалба подадена от Управителния съвет на Сдружение "Българска федерация по волейбол" против определение № 2281 от 29.04.2015 г. по същото дело, с което е допълнено решение от 27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град, с което касаторът е осъден да заплати на Сдружение "Фенове за българския волейбол" направените по делото разноски в размер на 710 лева. Оплакванията са за неправилност на определението, като се иска отмяната му. Подадена е и частна жалба от Управителния съвет на Сдружение "Българска федерация по волейбол" против решение № 2989 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2104 от 27.03.2015 г., постановено по същото административно дело, като на страница 1, абзац 2 изречението и в диспозитива на решението вместо "председателя на Управителния съвет на Българска федерация по волейбол" да се чете "Българска федерация по волейбол", а в диспозитива на решението вместо "връща делото като преписка на Председателя на комисия за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта" да се чете "връща делото като преписка на Българска федерация по волейбол". Оплакванията в частната жалба са за неправилност на решението, като се иска отмяната му. Ответната страна - Сдружение "Фенове ЗА българския волейбол", чрез процесуалния си представител оспорва касационната и частни жалби, като поддържа становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частни жалби и правилност на оспорените решения и определение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил изричен отказ обективиран в писмо изх. № 1124/22.12.2014 г. на Управителния съвет на "Българска федерация по волейбол" (погрешно изписано в решението на Председателя на Управителния съвет на "Българска федерация по волейбол") за достъп до обществена информация по заявление вх. № 936/08.12.2014 г., подадено от Сдружение "Фенове ЗА българския волейбол" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ, е законосъобразен. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че Сдружение "Българска федерация по волейбол" е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). Съгласно чл. 14 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) спортните федерации са доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво на територията на страната и ги представляват пред държавата и международните спортни организации, които се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Българската федерация по волейбол е юридическо лице - сдружение с нестопанска цел, самоопределило се като организация за осъществяване на общественополезна дейност, съставляващо обединение на спортни клубове по волейбол и спортни клубове по плажен волейбол, както и обединение на ученически, студентски, военизирани, работнически и селски спортни клубове, регистрирани като сдружения по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 1 от Устава на БФВ), при което по силата на разпоредбата на чл. 14 ЗФВС разполага с правомощието да администрира спорта волейбол на национално ниво на територията на страната. Макар по делото да не са приложени доказателства, при извършена проверка на интернет адрес на Министерство на младежта и спорта се установява, че същата е получила спортна лицензия № 000033/05.06.1997 г. със срок на валидност 05.06.2017 г. Тази лицензия, по силата § 1, т. 9 от ДР на ЗФВС е официално признание и разрешение за осъществяване на спортна дейност с произтичащите от това права, задължения и отговорности. С получаването й съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 9 и 10 ЗФВС БФВ има право да налага санкции в определени случаи, да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, както и да приема правила за дейността на арбитражен орган, който се произнася по посочените в чл. 19, ал. 1, т. 10 ЗФВС въпроси и по спорове, определени в правилниците на федерацията. Анализът на посочените разпоредби води до извод, че БФВ при осъществяване на тази дейност действа като орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, доколкото е организация, която по силата на закон е носител на публични субективни права и задължения, и която е овластена въз основа на закон - ЗФВС с конкретни правомощия. Видно от Устава на Българска федерация по волейбол в раздел IХ. Финансиране. Водене на книги, в чл. 18 Източници за финансиране на дейността на БФВ в т. 3 са посочени и средства от държавния бюджет, предназначени за финансиране на дейностите, изчерпателно посочени в ЗФВС, като съгласно чл. 19 от Устава на БФВ е предвидено ежегодно Управителният съвет изготвя доклад - отчет за получените и изразходени субсидии, дотации и дарения, като докладът се представя в Министерство на физическото възпитание и спорта. Съгласно разпоредбата на чл. 64а, ал. 1 от ЗФВС на пряко подчинение на министъра на младежта и спорта се създава инспекторат, като в ал. 2 е предвидено инспекторатът осъществява надзор върху дейността на спортните организации и лицата, които предлагат спортни услуги публично. Съобразно нормата на чл. 64д ал. 1 от ЗФВС спортните организации, получили средства от държавния или общинския бюджет, отчитат и доказват целесъобразността на разходването им пред органа, който ги е финансирал. МФВС осъществява контрол върху законосъобразното и целесъобразното изразходване на предоставените финансови средства, като съгласно чл. 2 инспекторатът на Министерството на младежта и спорта извършва текущи проверки на спортните организации за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 8.05.2014 г. за финансово подпомагане на спортни дейности инспекторатът по чл. 64a от Закона за физическото възпитание и спорта на Министерството на младежта и спорта осъществява надзор върху дейността на спортните организации, получили финансови средства от Министерството на младежта и спорта по реда на тази наредба. С оглед на гореизложеното БФВ е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, поради което по искане за достъп до обществена информация е оторизиран да се произнесе с нарочен административен акт. БФВ е и обект на управленски контрол от МФВС (Инспектората), тъй като по отношение на този субект е нормативно въведен контрол от страна на орган на държавна власт (§ 1, т. 4, б. "в" от ДР от ЗДОИ). Управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. Съгласно разпоредбата чл. 64а, ал. 3 от ЗФВС инспекторатът осъществява текущ и последващ контрол върху извършваните от спортни организации дейности, финансирани от Министерството на младежта и спорта, като съгласно чл. 64г от ЗФВС при констатиране на нарушения служителите на инспектората правят предложения до министъра на младежта и спорта, с които мотивирано предлагат да бъдат сезирани съответните държавни органи. С оглед изложеното, БФВ е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Доводите на касатора, че е поискана обществена информация за 2002 г. - период, през който е изтекла погасителна давност е неприложим в конкретния случай. Материалното съдържание на погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право бездейства. В Закона за достъп до обществена информация не е уреден срок за упражняване на правото да се иска достъп до обществена информация, поради което институтът на давността е неприложим. Приложими в случая са правилата на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14 - дневен срок той уведомява за това заявителя. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. В случаите, в които искането е свързано с практически несъществуваща към момента на искането информация, задълженият субект не може да бъде задължен да я предостави. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определението № 2281 от 29.04.2015 г. за присъждане на разноски в полза на ответника също е неоснователна. Обжалваното определение е постановено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и с него е допълнено решение № 2104/27.03.2015 г. по адм. дело № 480/2015 г. на Административен съд София - град в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Нормата на чл. 80, ал. 2 ГПК изключва правото на страната, която не е представила на съда списък на разноските най-късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция, да обжалва решението в частта за разноските. Страната не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение. При непредставяне в срок на списък на разноските страната е обвързана от присъдения от съда размер и няма право да го обжалва. Цитираната норма обаче не изключва правомощието на съда да допълва постановеното по делото решение като присъжда по реда на чл. 248 ГПК поисканите изрично и доказани по размер разноски, когато съдът не се е произнесъл по тях с решението си. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и втората подадена частна жалба. Производството по реда на чл. 175 може да бъде започнато както по почин на съда, така и по искане на страната без ограничение във времето. В случая, производството е започнало по молба на Сдружение "Фенове ЗА българския волейбол". Според правната теория очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Административен съд София - град е установил, че с определение от 29.04.2015 г., както и в протокола от проведеното на 11.03.2015 г. съдебно заседание като ответник в производството пред АССГ е конституирана "Българска федерация по волейбол", а на страница 1, абзац 2 в решение № 2104 от 27.03.2015 г. постановено по адм. дело № 480/2015 г. на АССГ като издател на оспорения акт е посочен Председателят на Управителния съвет на "Българска федерация по волейбол", като в диспозитива на същото решение грешно в отразено, че съдът е отменил писмо изх. № 1124/22.12.2014 г. на Председателя на Управителния съвет на БФВ, с което отказано предоставянето на исканата информация като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване мотивите на решението, а наред с това в диспозитива на решението е допусната и друга очевидна фактическа грешка, като неправилно преписката е върната на Председателя на комисията за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта. Съдът е конституирал като ответник БФВ, но в обстоятелствената част и диспозитива не е посочил изрично БФВ, а Председателя на Управителния съвет на Българска федерация по волейбол, както и в диспозитива на решението е посочено "връща делото като преписка на Председателя на комисия за достъп до обществена информация, Министерство на физическото възпитание и спорта", а не "връща делото като преписка на Българска федерация по волейбол". При това положение се е получило разминаване между действително формираната воля на съда и външно изразената воля, което представлява разновидност на очевидната фактическа грешка, а именно писмена грешка. Ето защо съдът законосъобразно е упражнил правомощието си, предвидено в чл. 175, ал. 1 от АПК, по искане на страна да отстрани допуснатата грешка, в резултат на което е постановил процесното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Сдружение "Българска федерация по волейбол" следва да бъде осъдена да заплати на Сдружение "Фенове ЗА българския волейбол" сумата от 700 (седемстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,