Решение № 7718 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 967/2013 г.

Решение № 7718 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 967/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Панталей Борисов Панталеев от гр. Свищов, подадена против решение № 18 от 23.11.2012 г., постановено от Административен съд - Русе, VI състав, по адм. д. № 178/2012 г. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът превратно е тълкувал фактите и е приел, че не е подал декларация по чл. 69 от ППЗСПЗЗ и заявява, че с процесното писмо от Общинската служба по земеделие му е отказано приемането на декларация за спорните три имоти. Касаторът твърди, че като собственик на имотите от 2009 г. има предимство пред страните по допълнителното споразумение от 2011 г. което е сключено за продължаване действието на арендния договор от 2008 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - Общинска служба "Земеделие", с. Ценово оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Димитрова, която с писмен отговор и с писмена защита пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото безспорно е установено, че за процесните имоти касаторът не е подал до ОСЗ - с. Ценово декларации по чл. 69 и чл. 70 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ - за формата на стопанисване и начина на трайно ползване на земите и такова искане не правено под формата на утвърдените образци или по друг начин, удостоверяващ твърденията му, че е искал адм. услуга от ОСЗ и оттам му е отказано предоставянето на утвърдените бланки. По делото погрешно е призована заинтересована страна Милка Янкова Цанева, по отношение на което лице е постановено влязло в сила определение от 25.10.2012 г. по адм. д. № 178/2012 г., с което Административният съд - Русе е заличил като страна в производството Милка Янкова Цанева. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 18 от 23.11.2012 г. е отхвърлено оспорването на Панталей Борисов Панталеев от гр. Свищов срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. № ПО-06-098/07.05.2012 г. на началника на Общинска служба по земеделие с. Ценово да извърши административна услуга, състояща се в приемане на декларации по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ и жалбоподателят е осъден да заплати разноски на ответника в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат Административният съд - Русе е приел, съобразно указанията на Върховния административен съд, дадени с определение № 11640 от 24.09.2012 г., че предмет на обжалване е описаният отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Първоинстанционният съд е преценил, че процесният отказ, обективиран в горепосоченото писмо, е издаден от компетентен орган, спазена е изискуемата писмена форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречия с материалния закон. В мотивите на съдебното решение е отразено, че подадената декларация по чл. 69 и заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, които са приложени към преписката, са относно имоти, различни от спорните по делото и с процесното писмо не е отказано вписване на основание наличие на аренден договор, а поради неспазени законови изисквания за подаване на декларации, като жалбоподателят надлежно е уведомен за наличие на застъпване на правното основание за този имот и му е посочена законовата процедура по чл. 37б от ЗСПЗЗ за подаване на декларации по образец. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми на Закона за арендата в земеделието и ППЗСПЗЗ. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Русе точно е констатирал, че на 25.04.2012 г. жалбоподателят е подал искане до ОСЗ - Ценово, с което е поискал да бъде вписан във водените от службата регистри като собственик и ползвател на три имота: нива № 4054 с площ 9,718 дка, нива № 36032 с площ 1,425 дка и нива № 42021 с площ 53,10 дка. Заявителят е приложил нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 78 от 05.08.2009 г., с който е признат за собственик на множество имоти, между които са и описаните по- горе, като е поискал да бъде включен в списъка за арендаторите за получаване на финансова субсидия. С процесното писмо ответникът е уведомил Панталей Борисов Панталеев, че следва да подаде декларация по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ за формата на стопанисване и начина на трайно ползване на земите в срок до 31.07.2012 г. и го е информирал, че за имотите, описани в искането на заявителя е вписан договор за аренда № 57/09.09.2008 г. и допълнително споразумение към него за продължаване срока му с № 94/16.12.2011 г., както и, че относно субсидиите за новата стопанска година кампанията по кандидатстването ще започне от 01.03.2013 г. При тези вярно установени факти, първоинстанционният съд е формирал обосновани правни изводи. В обжалваното решение правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, според която всеки собственик подава в ОСЗ по местонахождение на имота декларация по образец, в която се вписва формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на съответния имот. Административният съд - Русе законосъобразно е преценил, че редът за декларирането и вписването на декларираните обстоятелства е регламентиран в чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, като в заявлението следва да се впишат имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в ОСЗ договори и/или документи за собственост, с които заявителят иска да участва в масиви за ползване по споразумение. Оттук е изведено правилно заключение, че декларирането е строго формална дейност, която се извършва по образец за съответната стопанска година. В конкретния случай обаче жалбоподателят не е подал какъвто и да е вид декларация или заявление, които да съдържат необходимите данни за претендираното вписване в регистрите на ОСЗ на процесните имоти. По делото е безспорно установено, че заявителят е подал на дата 27.07.2012 г. декларации, отнасящи се до различни недвижими имоти, а не до спорните три имота. Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че ОСЗ му е попречила да подаде изискуемата декларация по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, защото очевидно той собственоръчно е попълнил такива декларации /приложени на стр. 81 и стр. 82 от адм. д. № 178/2012 г./, но в тях самият той не е вписал процесните три имота. Както правилно е констатирал първоинстанционния съд в случая е приложима и нормата на чл. 69, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която изрично урежда възможността за собственика да декларира имотите си чрез изпращане на декларацията си по пощата, но това не е направено от страна на жалбоподателя. Относно възраженията на касационния жалбоподател, развити в касационното производство, срещу приетите като доказателства Договор за аренда № 57/09.09.2008 г. и Допълнително споразумение към него за продължаване срока му с № 94/16.12.2011 г. настоящият съдебен състав счита, че са неоснователни. По отношение на визирания договор следва да се има предвид факта, че същият е сключен преди признаването на жалбоподателя за собственик с нотариален акт от 2009 г., като този договор е сключен от лицето Милка Янкова Цанева като арендодател, която е вписана в представеното по делото Удостоверение за наследници № 3127/25.04.2008 г., с което е вписан и жалбоподателят. Горепосоченият договор е вписан в ОСЗ и е нотариално заверен, с оглед на което спрямо него се прилага чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Закона за арендата в земеделието. От текста на договора от 09.09.2008 г. е видно, че е уговорен срок на ползване 6 стопански години, тоест до 2014 г. Във връзка с възраженията на жалбоподателя срещу приетото като доказателство Допълнително споразумение към договора № 94/16.12.2011 г., съдът констатира, че в него изрично е вписано, че продължава срока на първоначалния договор с още 7 години, считано от стопанската 2014/2015 г. Това означава, че към момента на подаването на искането от заявителя и към датата на постановяване на процесния отказ от ОСЗ - Ценово, горепосоченото допълнително споразумение не е било в действие и същото е неотносимо към настоящия правен спор. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,